Фолксъбития, фестивали и годишнини през 2016-а

Снимка: архив

Почитателите на българската традиционна култура ще запомнят 2016-а като година, наситена със събития, фестивали, концерти и истински вълнуващи моменти. С ясното съзнание, че е невъзможно да припомним дори малка част от най-значимите, подбираме само няколко – тези, които ще ни отведат в различни фолклорни области на страната ни и ще очертаят различни тенденции в съвременния сценичен живот на народната музика.

Красивото градче Априлци, разположено в сърцето на Средния Балкан, за шестнадесети път стана домакин на „Балкански събор на българската песен“. От две години в рамките на събитието се провежда конкурс в три категории и две възрастови групи. Организатор е екипът на читалище „Бъдеще -1894 г.“, а дните на провеждане винаги са около Еньовден (24 юни) - голям фолклорен празник, посветен на билките и техните лечебни свойства. Според едно местно предание тук расте тайнственото омайно биле, което е лек за всички болести и може да бъде откъснато само на Еньовден. Голямата награда тази година получиха самодейните групи и солисти на читалище „Надежда – 1925 г.“ в с. Туркинча, община Дряново. Техен ръководител е Митко Димитров.

През 2016 г. се навършиха 90 години от рождението на Магдалена Морарова – събитие, което остана малко встрани от медийния интерес. Може би поради факта, че според някои източници тя е родена през 1927 г. Изпълнителка на емблематичната народна песен „Петруно, пиле шарено“, Магдалена Морарова е родена в Банско. Във фонда на БНР са съхранени огромен брой оригинални песни от родния ѝ край. Сред тях са „Окол Плевен“, „ Грозде ли са твоите очи“, „Тече вода студена“, „Седнало е Джоре дос“. Десетилетия певицата е изнасяла концерти из България, заедно с най-известните имена от онова време – Борис Машалов, Иван Пановски и др.




Една от първите камерни формации в областта на фолклора е женският вокален квартет „Славей”. Създаден е през 1991 година от голямата тракийска певица Надка Караджова, заедно със Светла Караджова (нейна дъщеря), Стояна Лалова и Лиляна Галевска. В репертоара им са творби на някои от най-добрите майстори на обработки на народни песни – Филип Кутев, Коста Колев, Красимир Кюркчийски и др. Изкуството на квартет „Славей“ е познато в цяла Европа, както и в много страни на различни континенти. Наред със Светла и Лиляна, днес в състава са и две млади певици – Кристина Карамфилова и Ваня Вакари, а активната концертна дейност на прочутия квартет продължава.

Международният фолклорен фестивал „Златен прах“ е сред най-младите подобни форуми у нас. Провежда се в Челопеч – неголямо село, което е на около 100 км от столицата. Третото издание представи атрактивни танцови състави от Русия, Грузия, Аржентина, Испания, Сърбия. В рамките на фестивала се проведе за втори път и национален конкурс за фолклорни групи и солисти. Участниците бяха предимно от Шопската фолклорна област. Според регламента се присъждат две големи награди – за най-добър танцов състав и най-добър певчески колектив. Отличени бяха Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ към Народно читалище „Витоша 1951“, гр. София и Фолклорен ансамбъл „Горнополска песен“ към Народно читалище „Пробуда 1923г.“, с. Овчарци, област Кюстендил.




През 2016 г. изявите на ОНМ на БНР отново събраха огромен брой слушатели в Първо студио на нашата медия. През последните няколко години оркестърът с диригент Димитър Христов предлага на своите почитатели интересни концертни поредици. Сред тях са „Ритъмът на Балканите“, „Класиците на българската сватбарска музика“, „Вокално-инструментални картини“,“Музика в портрети”, „Изкуството на концертмайсторите“… В тях музикантите представят различни пластове от нашия фолклор, връзките на традиционната ни музика с други национални култури, както и всички поколения певци и инструменталисти в жанра.




В края на 2016 г. в Смолян и София беше отбелязана 90-годишнината от рождението на незабравимата родопска народна певица Радка Кушлева. По инициатива на Константин Лазаров – основател и организатор на „Годишни фолклорни награди“, в Етнографския музей към БАН беше открита изложба, посветена на голямата родопска певица. На нейно име бяха и отличията в различни области на фолклора, които присъди професионалното жури в третото издание на „Годишните фолклорни награди“.




print Отпечатай
Още от рубриката

Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка 45 години следва мисията си

Националното училище за фолклорни изкуства – с. Широка лъка е специализирано училище, където даровити българчета получават професионално образование, както и познания за музикално-танцовите изкуства. Курсът на обучение е 5 години, води се от..

публикувано на 25.04.17 в 15:10

Писаните яйца за Великден – животворното наследство на Велинград

Не e известно кога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има иcтopичecĸи и apxeoлoгичecĸи дaнни, чe яйцaтa ca ce бaгpили и дapявaли oщe в дpeвeн Eгипeт, Πepcия, Pим, Kитaй и Гъpция. Pитyaлитe, cвъpзaни c тяx, cимвoлизиpaли paждaнeтo нa живoтa,..

публикувано на 13.04.17 в 08:00

Валери Димчев: Откривам нови хоризонти в музиката за тамбура

Именитият ни музикант е признат виртуоз на тамбурата, изявен композитор и аранжор. Известен е със своето съвременно усещане и прочит на фолклора. Професионализмът му променя представите за техническите възможности на старинния инструмент, а интересните..

публикувано на 11.04.17 в 14:25