„Delete” не е краят…

Снимка: личен архив
Българката Михаела Лакова е сред най-интересните представители на медийното изкуство в Холандия. Завършва сценография в НАТФИЗ през 2011 г., а малко по-късно идва и „промяната в курса”:



СнимкаИнтересът при мен дойде през 2012 г. от магистърската програма, която започнах в Ротердам, където живея в момента. След дипломирането си работя като визуален артист. Работата ми изследва проблемите на дигитализацията, като свободното споделяне на информация в интернет, следенето, кражбата на лични данни и постепенното отсъствие на физически носител за сметка на така наречените облачни услуги. Според моето проучване заличаването на публикации в интернет е невъзможно поради факта, че дигиталната информация се мултиплицира, разпространява и копира на много нива. Натискайки „delete”, това не води до изтриване на информацията. С навлизането на облачните услуги, ние самите губим достъп до физическия носител или паметта. Дълго време отказвах да си направя Фейсбук профил, без да подозирам за тези опасности. С навлизането в медийната теория, открих редица автори, които засягат тази тема. Мисля, че Фейсбук е неизбежна част от ежедневието ни и ни дава доста информация и връзки с хора. В същото време трябва да сме предпазливи, когато публикуваме лични данни и снимки, защото те остават там за неопределен период, дори завинаги. Хората мислят, че имат права върху съдържанието, което публикуват, но приемайки условията за ползване на Фейсбук, Туитър и др., ние доброволно се съгласяваме да споделим правата с тези платформи. Намирам това за проблематично.

СнимкаПрез 2014 г. Михаела Лакова представя интерактивната медийна инсталация DEL?No, wait!REW показана на различни фестивали на медийното изкуство в Европа. Всичко започва със закупуването на 10 харддиска.

Започнах да възстановявам закодираната в тях информация – спомня си Михаела. Моята цел бе да докажа тезата до каква степен е невъзможно изтриването на данни и до какво би довело това. Натъкнах се на голямо количество снимки. Беше много силна етичната дилема какво да направя с тях. Реших да направя инсталация и публиката да определи съдбата им. На екран с програма има две опции – посетителите на изложбата да изтрият или запазят изображенията. Ако изберат второто, снимките отиват в онлайн галерия, до която всеки има достъп.

СнимкаЧаст от тези изображения влизат в публикацията The Blue Print. В нея Михаела Лакова въвежда читателя в основните теми на медийното изкуство. Книгата e подкрепена от наградата „Гауденц Б. Руф” за съвременно българско изкуство. Междувременно авторката продължава да събира материал за работа. На последното представяне на инсталацията през май 2016 в Австрия кураторите на изложбата й предоставят харддискове, взети от Гана. С какво те се оказват ценни за работата на Михаела? В Гана се намира едно от най-големите сметища за електронни отпадъци. Освен, че е екологичен проблем, това е и предпоставка за кражба на информация. Често местните изземват артефакти от сметището, възстановяват данни от тях и ги използват срещу собствениците.

Стигаме и до дигиталната криминология. Имам интерес в тази област, но моята гледна точка е по-скоро артистична. Като медиен артист се стремя да достигна до публика, която не е информирана, не е достатъчно предпазлива – казва Михаела. А вие какво направихте с ненужнитe харддискове?

Снимки: личен архив


Още от рубриката

Разград е домакин на най-престижното световно есперантско мероприятие

Вече близо 30 години за няколко дни в началото на юни Разград се превръща в средище на световното есперантистко творчество. Причината за това е провеждането на най-престижното есперантско мероприятие ЕКРА – есперантска творческа среща „Абритус“. Тази..

публикувано на 01.06.18 в 10:05

Злата Златкова рисува „Пролет на прага на лятото“ върху порцелан

Колоритни керамични лампи, живописни релефни чаши и чинии и елегантни ръчно рисувани бижута от порцелан могат да се видят на първата самостоятелна изложба на Злата Златкова в софийската художествена галерия „Лампион“. Цялата..

публикувано на 31.05.18 в 13:31

Иконите на Лили Владимирова сияят с блясъка на 24-каратово злато

Лили Владимирова разказва историите на светците – още от времето преди да се превърнат в озарени образи на безсмъртни праведници. И затова иконите й са наситени с емоции, каквито могат да изпитат единствено човеците. Двайсет и пет икони,..

публикувано на 29.05.18 в 11:38