Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил” – пазител на българското слово и писменост

Снимка: Светлана Димитрова

България е осеяна с множество манастири, някои запазени и до днес в цялото си достолепие, за други напомнят само руините. Тези свети обители са били стожери и защитници на българщината, убежище за революционери, твърдини на вярата, книжнината и духовността. Скътани в тихи и усамотени кътчета сред красива природа, днес те привличат множество туристи. Една такава обител, която няма популярността на Рилската и Бачковската, е Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил”, изненадващ с прекрасния си външен вид. Разположена в пазвите на Предбалкана, манастирът се издига терасовидно над река Малък Искър. Както обяснява игуменът – йеромонах Михаил, обителта възниква в края на ХII, началото на ХIII век по времето на Асенeвци:

Снимка

Най-ранните писмени сведения датират от 1646 година в псалтир, преписван от Калиник, вероятно от манастира Варовитец. Там е упоменато, че Чекотинският манастир е възстановен. Над манастира е имало крепост с дебели стени, скална църква и подземия. Тя и манастирът са разрушени към края на XIV век от турците. По-късно идват монаси от Света гора, които възстановяват светата обител. И както пише монах Калиник там е имало българско слово и писменост. Преписвали са се книги, имало е книжовност, разбира се, доста скромна. XVII-XVIII век кърджалии разграбват и разрушават манастира, без църквата. В края на XVIII век и началото на ХIХ идват българи, които са търсели уединени места. Те намират пустия манастир, чието съществуване не е личало. Църквата е била затрупана от камъни и пръст, вероятно за да бъде запазена. Тогава е възстановена и са направени иконите и иконостасът.

Манастирите винаги са били люлка и пазител на българщината, културни и просветни центрове. В тази връзка каква е ролята на Чекотинския манастир през годините?

СнимкаВ манастира са се преписвали книги, най-вече църковни. Имало е много томове, които са били тук на съхранение. След 1944 година много от тях са били премествани в музеи. За съжаление 1991 година изгаря старата част на обителта, а заедно с нея и голяма част от библиотеката. Преданието гласи, че много книги са били преписвани покрай Етрополския манастир Варовитец, който е бил книжовна школа.

Йоромонах Михаил разказва, че в днешния си вид Чекотинският манастир е възстановен през 1991 година. Триетажната сграда напомня архитектурата на българските възрожденски къщи. Всеки посетител може да приседне на огромните чардаци и да се полюбува на подредения двор, да се наслади на тишината, в която се чува само ромонът на реката или просто да си почине далеч от всичко светско и суетно. Като препратки от едно време, когато манастирът тъкмо е бил възстановен, са и безбройните орнаменти на цветя по стените на сградата. В манастирския двор има и аязмо, за което се знае, че цар Иван Шишман го прави. Имало е и паметна плоча, но е изчезнала. Игуменът обяснява: Манастирите са били строени на такива места, където има вода. Аязмос от гръцки означава благодат. Т.е. там където има вода има живот. В средата на двора се издига Църквата „Св. Архангел Михаил”, която датира от ХІІ век.

СнимкаТова е една древна триконхиална базилика с притвор, направен през 1841. По предание атриумът с каменните зидове е построен някъде през XV век. В миналото църквата е била с каменен покрив, който е труден за поддръжка. Наскоро реставрирахме стенописите и храма, които бяха в тежко състояние.

Що се отнася до изографисването, игуменът разказва: Има предположение, че иконите са изписвани в началото на XIX век от Димитър Зограф и Йоан Иконописец от Самоковската школа. Дърворезбите са от Тревненска школа, пак по същото време. Една икона, на Св. Мина е изписвана по-късно от хаджи Иванчо от Габрово. Макар че нямаме писмени сведения, знаем, че тя е чудотворна.

От 1987 година Чекотинският манастир е обявен за недвижима културна ценност със статут на археологически паметник на културата. Според игумена, Даниела Агре и покойният Георги Китов, търсейки в района тракийски могили, попадат на манастира и го регистрират в НИПК.

Снимки: Светлана Димитрова


Още от рубриката
Язовир „Искър“

Инж. Иван Иванов построява язовир “Искър” от затворническата килия

Мине се не мине време, и Столичната община обявява конкурс за паметник на най-дълго управлявалия кмет на София Иван Иванов. Но се оказва, че да издигнеш място за вечна почит към патриот, сражавал се в не една война за Отечеството и завел в..

публикувано на 20.09.17 в 12:07

На Кръстовден в Кръстова гора

На 14 септември християнският свят отбелязва Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници. Според църковното предание, след като намерила Кръста Господен през 326 г., царица Елена запазила..

публикувано на 14.09.17 в 08:05

Съединението на България – урок, който показа на българите, че силата им е в единството

На 6 септември България отбелязва Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Предисторията на тази важна за нас дата започва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция. Според него..

публикувано на 06.09.17 в 07:15