Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил” – пазител на българското слово и писменост

Снимка: Светлана Димитрова

България е осеяна с множество манастири, някои запазени и до днес в цялото си достолепие, за други напомнят само руините. Тези свети обители са били стожери и защитници на българщината, убежище за революционери, твърдини на вярата, книжнината и духовността. Скътани в тихи и усамотени кътчета сред красива природа, днес те привличат множество туристи. Една такава обител, която няма популярността на Рилската и Бачковската, е Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил”, изненадващ с прекрасния си външен вид. Разположена в пазвите на Предбалкана, манастирът се издига терасовидно над река Малък Искър. Както обяснява игуменът – йеромонах Михаил, обителта възниква в края на ХII, началото на ХIII век по времето на Асенeвци:

Снимка

Най-ранните писмени сведения датират от 1646 година в псалтир, преписван от Калиник, вероятно от манастира Варовитец. Там е упоменато, че Чекотинският манастир е възстановен. Над манастира е имало крепост с дебели стени, скална църква и подземия. Тя и манастирът са разрушени към края на XIV век от турците. По-късно идват монаси от Света гора, които възстановяват светата обител. И както пише монах Калиник там е имало българско слово и писменост. Преписвали са се книги, имало е книжовност, разбира се, доста скромна. XVII-XVIII век кърджалии разграбват и разрушават манастира, без църквата. В края на XVIII век и началото на ХIХ идват българи, които са търсели уединени места. Те намират пустия манастир, чието съществуване не е личало. Църквата е била затрупана от камъни и пръст, вероятно за да бъде запазена. Тогава е възстановена и са направени иконите и иконостасът.

Манастирите винаги са били люлка и пазител на българщината, културни и просветни центрове. В тази връзка каква е ролята на Чекотинския манастир през годините?

СнимкаВ манастира са се преписвали книги, най-вече църковни. Имало е много томове, които са били тук на съхранение. След 1944 година много от тях са били премествани в музеи. За съжаление 1991 година изгаря старата част на обителта, а заедно с нея и голяма част от библиотеката. Преданието гласи, че много книги са били преписвани покрай Етрополския манастир Варовитец, който е бил книжовна школа.

Йоромонах Михаил разказва, че в днешния си вид Чекотинският манастир е възстановен през 1991 година. Триетажната сграда напомня архитектурата на българските възрожденски къщи. Всеки посетител може да приседне на огромните чардаци и да се полюбува на подредения двор, да се наслади на тишината, в която се чува само ромонът на реката или просто да си почине далеч от всичко светско и суетно. Като препратки от едно време, когато манастирът тъкмо е бил възстановен, са и безбройните орнаменти на цветя по стените на сградата. В манастирския двор има и аязмо, за което се знае, че цар Иван Шишман го прави. Имало е и паметна плоча, но е изчезнала. Игуменът обяснява: Манастирите са били строени на такива места, където има вода. Аязмос от гръцки означава благодат. Т.е. там където има вода има живот. В средата на двора се издига Църквата „Св. Архангел Михаил”, която датира от ХІІ век.

СнимкаТова е една древна триконхиална базилика с притвор, направен през 1841. По предание атриумът с каменните зидове е построен някъде през XV век. В миналото църквата е била с каменен покрив, който е труден за поддръжка. Наскоро реставрирахме стенописите и храма, които бяха в тежко състояние.

Що се отнася до изографисването, игуменът разказва: Има предположение, че иконите са изписвани в началото на XIX век от Димитър Зограф и Йоан Иконописец от Самоковската школа. Дърворезбите са от Тревненска школа, пак по същото време. Една икона, на Св. Мина е изписвана по-късно от хаджи Иванчо от Габрово. Макар че нямаме писмени сведения, знаем, че тя е чудотворна.

От 1987 година Чекотинският манастир е обявен за недвижима културна ценност със статут на археологически паметник на културата. Според игумена, Даниела Агре и покойният Георги Китов, търсейки в района тракийски могили, попадат на манастира и го регистрират в НИПК.

Снимки: Светлана Димитрова


print Отпечатай
Още от рубриката
Тодор Славчев, 1985 година

Историята разказва чрез фотоархива на Тодор Славчев

Фотографиите на Тодор Славчев са разнолики като живота, запазили за поколенията образите на политици, спортисти, хора на изкуството и на селския труд. Тук са снимките на писателите Елин Пелин, Димитър Димов, Димитър Талев, американеца Ърскин..

публикувано на 21.02.17 в 09:05

Да си спомним за Апостола

Навършват се 144 години от обесването на Апостола на свободата, Васил Левски. Когато стане дума за него, в съзнанието ни той се откроява като един от малкото светли символи, които ни обединяват. Всяка година, свели глава пред паметта му ,   си..

публикувано на 18.02.17 в 09:00

Ситовският надпис в Родопите крие древно послание

Свещената Родопа планина стои с разтворена душа пред неспокойните търсачи на древни руини, мистерии и тайни. Но щедростта й е привидна. Макар изложила на показ завещаното от богове, цивилизации и племена, тя е затрупала с хилядолетни слоеве..

публикувано на 16.02.17 в 09:25