„Ехо от древната реч“, „Струните на сърцето“, „Изгубеният рай“, „Девойко мари хубава“ – това са част от пиесите, включени в сборника „Песни от Тракия“ (Songs from Thrace). Написани са така, че могат да бъдат изпълнени на класическата педална арфа, както и на все по-често използвания старинен вариант на инструмента безпедална арфа. Автор на музиката е Елица Александрова.

Любопитен факт – това е първият сборник с пиеси за арфа от български композитор, разпространяван от престижни компании и сайтове, посветили дейността си на този инструмент. И няколко думи за Елица Александрова – професионалното ѝ ежедневие е свързано със създаване на приложна музика. От около десет години работи като композитор и аудио дизайнер в международна фирма за електронни игри. Писала е музика за реклами, а също – към филми и един театрален спектакъл. Завършила е НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Панчо Владигеров“ в София, в класа на проф. Атанас Куртев. За времето в Академията Елица споделя: Получих сериозно образование не само като пианист, но и в различни теоретични дисциплини. С лекота правех аранжименти по молба на мои колеги. Постепенно започнах да композирам, а арфата беше моя мечта.

Идеята да напиша тези пиеси се зароди съвсем спонтанно – продължава Елица. – Бях поканена да акомпанирам на арфа представянето на книга от Роман Кисьов. Така написах първата пиеса "Ехо от древната реч", тя звучеше като акомпанимент на неговите стихове. През годините съм писала доста песни за различни изпълнители. Реших да ги направя в инструментален вариант, но не за пиано, въпреки че съм пианистка, а за арфа. Според мен арфата е инструмент, много по-близък до сърцето, много по-нежен и въздействащ. Аз съм пианистка, а на арфа свиря малко повече от две години под ръководството на г-жа Анжела Маджарова. Опознавайки този инструмент бях вдъхновена да осъществя идеи, които съм имала през годините. Някои от пиесите са в песенна форма – т.нар. куплетно-припевна. Това обяснява първата част на заглавието на сборника. А Тракия за мен е събирателен образ на нашето древно минало, неизменна част от образа на България. Не съм се опитвала да цитирам преки заемки от българския фолклор. По-скоро музиката пресъздава това, което чувствам към родината си, към нейната история и култура. „Песни от Тракия“ е опит да намеря своите корени в „изгубените“ светове, останали извън познатото време и пространство, да събудя в себе си наслояванията на родовата памет. Опитвам се да дам обратно преживяната красота и възторг, пречупени през личното ми творческо виждане.