Жизнено равнище и предизборни обещания

Снимка: БГНЕС

Жизненото равнище в България е най-ниското в цяла Европа. Това не е от вчера, това се знае отдавна и от управляващи, и от управлявани, и от синдикати, и от политически партии. В зависимост от защитаваните идеологии и икономически убеждения, различните управляващи през последните близо 30 години се опитваха с доста променлив успех да вземат мерки за увеличаване на доходите на българите и за подобряването на тяхното качество на живот. Едните бяха на страната на неолибералната теза, че всеки получава толкова, колкото е изработил. Другите, най-вече левицата, наблягаше на необходимостта да се подпомагат повече хора с повече публични пари и помощи.

През последните години на власт бяха две правителства на премиера Бойко Борисов, шеф на партия ГЕРБ. От икономическата и финансова политика на тези правителства не останаха много съмнения, че той е привърженик на по-чистите форми на пазарни отношения на трудовия пазар, т.е. за по-малка намеса на държавата в социалната сфера. За сметка на това на преден план излязоха скъпоструващи проекти за автомагистрали, пътища, газопроводи и газови връзки, различни други видове инфраструктури, към финансирането на които бяха насочени и основните държавни ресурси. Социално слабите, бедните, болните, възрастните няма да запомнят с нищо добро по отношение на жизненото си равнище двете правителства на Борисов.

Но проблемите с все по-голямото обедняване на повечето българи в крайна сметка оказаха влияние върху резултатите от ноемврийските президентски избори, когато за изненада и на управляващите, и на социолозите и политолозите, победи подкрепяният от социалистите Румен Радев. Този факт от една страна вдъхна на социалистическата партия нови сили и нови амбиции по отношение на предстоящите извънредни парламентарни избори. От друга страна доказа, че колкото и полезни и нужни да са инфраструктурните проекти на Борисов, българите не ядат асфалт, както се изразяват язвително критиците на политиката му.

Предизборната кампания за парламентарните избори официално още не е започнала. Но и двете основни партии БСП и ГЕРБ побързаха да изготвят и представят изборните си икономически и социални програми, които трудно се различават помежду си. Ако човек си направи труда да ги прочете, ще рече, че мъките на бедните българи са към края си и че скоро ще завалят пари, които ще вдигнат значително пенсиите, заплатите в публичния сектор, обезщетенията и помощите за социално слабите. Основното противоречие, което се крие зад това привидно единомислие на политическите опоненти е дали огромните резерви, натрупани от държавата и постоянните излишъци в бюджета, да се харчат за хората или за асфалта, образно казано. Синдикатите твърдо искат пари за домакинствата, работодателите пък са твърдо против строежа на гигантски инфраструктурни проекти с публични пари.

Какво ще стане на предстоящите избори никой не смее още да прогнозира, защото процентите разлика в социологическите сондажи са пренебрежимо малки. Ясно е обаче вече, че в България се надига лява вълна, по-социално ориентирана, по-чувствителна към притесненията на обикновените граждани. За съжаление такова явление вече сме виждали и тогава левицата дошла на власт се провали с гръм и трясък и не направи нищо съществено за благосъстоянието и социалното равенство, дори напротив – направи своите богати още по-богати и бедните – още по-бедни, както казват много анализатори.


print Отпечатай
Още от рубриката

България започва работа по газовия хъб с пари от Брюксел

Близо 1 млн. евро отпусна Европейската комисия на България миналата седмица, за да започне работата по идеята за международен газов хъб край Варна. Парите ще финансират изследвания, проучвания и анализи, за да се види дали той може да стане и има..

публикувано на 22.02.17 в 11:57

Елеонора Негулова: Членството на България в ЕС се е отразило благоприятно на конкурентоспособността на малкия и среден бизнес

Присъединяването на България към ЕС преди 10 години се отрази разнопосочно на малкия и среден бизнес. За някои фирми се откриха нови хоризонти и те започнаха да усвояват възможностите на единния пазар. Други нямаха капацитета да направят преход към..

публикувано на 07.02.17 в 11:14
Фотоколаж: Силвия Петрова

За последните 10 години софтуерният бизнес у нас отбеляза значителен ръст

Софтуерният бизнес в България е най-добре представящият се сектор на ИТ индустрията в България след десет години членство в Европейския съюз. Това показват данните на независимата консултантска компания CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., която от 26..

публикувано на 07.02.17 в 09:00