Жизнено равнище и предизборни обещания

Снимка: БГНЕС

Жизненото равнище в България е най-ниското в цяла Европа. Това не е от вчера, това се знае отдавна и от управляващи, и от управлявани, и от синдикати, и от политически партии. В зависимост от защитаваните идеологии и икономически убеждения, различните управляващи през последните близо 30 години се опитваха с доста променлив успех да вземат мерки за увеличаване на доходите на българите и за подобряването на тяхното качество на живот. Едните бяха на страната на неолибералната теза, че всеки получава толкова, колкото е изработил. Другите, най-вече левицата, наблягаше на необходимостта да се подпомагат повече хора с повече публични пари и помощи.

През последните години на власт бяха две правителства на премиера Бойко Борисов, шеф на партия ГЕРБ. От икономическата и финансова политика на тези правителства не останаха много съмнения, че той е привърженик на по-чистите форми на пазарни отношения на трудовия пазар, т.е. за по-малка намеса на държавата в социалната сфера. За сметка на това на преден план излязоха скъпоструващи проекти за автомагистрали, пътища, газопроводи и газови връзки, различни други видове инфраструктури, към финансирането на които бяха насочени и основните държавни ресурси. Социално слабите, бедните, болните, възрастните няма да запомнят с нищо добро по отношение на жизненото си равнище двете правителства на Борисов.

Но проблемите с все по-голямото обедняване на повечето българи в крайна сметка оказаха влияние върху резултатите от ноемврийските президентски избори, когато за изненада и на управляващите, и на социолозите и политолозите, победи подкрепяният от социалистите Румен Радев. Този факт от една страна вдъхна на социалистическата партия нови сили и нови амбиции по отношение на предстоящите извънредни парламентарни избори. От друга страна доказа, че колкото и полезни и нужни да са инфраструктурните проекти на Борисов, българите не ядат асфалт, както се изразяват язвително критиците на политиката му.

Предизборната кампания за парламентарните избори официално още не е започнала. Но и двете основни партии БСП и ГЕРБ побързаха да изготвят и представят изборните си икономически и социални програми, които трудно се различават помежду си. Ако човек си направи труда да ги прочете, ще рече, че мъките на бедните българи са към края си и че скоро ще завалят пари, които ще вдигнат значително пенсиите, заплатите в публичния сектор, обезщетенията и помощите за социално слабите. Основното противоречие, което се крие зад това привидно единомислие на политическите опоненти е дали огромните резерви, натрупани от държавата и постоянните излишъци в бюджета, да се харчат за хората или за асфалта, образно казано. Синдикатите твърдо искат пари за домакинствата, работодателите пък са твърдо против строежа на гигантски инфраструктурни проекти с публични пари.

Какво ще стане на предстоящите избори никой не смее още да прогнозира, защото процентите разлика в социологическите сондажи са пренебрежимо малки. Ясно е обаче вече, че в България се надига лява вълна, по-социално ориентирана, по-чувствителна към притесненията на обикновените граждани. За съжаление такова явление вече сме виждали и тогава левицата дошла на власт се провали с гръм и трясък и не направи нищо съществено за благосъстоянието и социалното равенство, дори напротив – направи своите богати още по-богати и бедните – още по-бедни, както казват много анализатори.


Още от рубриката

Приближи ли се България до еврото след визитата на Господин Евро?

Тези дни в България беше зам.-председателят на Европейската комисия по въпросите на общата валута на Евросъюза Валдис Домбровскис. Той се срещна и разговаря с почти всички най-високопоставени управляващи, имащи някакво отношение към еврото и..

публикувано на 06.06.17 в 09:05

Българската финансова система е стабилна според МВФ, но крие опасности според ЕК

Излезе докладът на Европейската комисия "Европейски семестър 2017". На следващия ден излезе и новият доклад с препоръки на МВФ. И в двата документа намират място икономическите и социалните проблеми на България. Европейският семестър е доста..

публикувано на 27.05.17 в 09:05

Съдът сваля минималната работна заплата, правителството я вдига

Върховният административен съд (ВАС) отмени постановлението на Министерския съвет, с което формално бе фиксирана минимална работна заплата (МРЗ) от 230 евро, считано от 1 януари 2017 г. До този момент тя беше 210 евро. Решението на съда не е окончателно..

публикувано на 21.05.17 в 09:00