Какво показа регистрацията на участниците в предсрочните избори

Снимка: БГНЕС

Към момента на изтичане на срока за регистриране на претенденти за участие в предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори, в ЦИК молби за регистрация бяха подали 18 партии и 9 коалиции, или общо 27 формации. За парламентарни избори през 2014 г. регистрация поискаха 22 партии и 7 коалиции, или общо 29 формации. Намаляването на броя на партиите и увеличаването на броя на коалициите говори за прегрупиране в политическото пространство, и такова наистина има в практически всичките му спектри.

В ляво се появи нова коалиция – „АБВ - Движение 21”, носеща имената на две формации на отцепници от БСП. Докато за тези предсрочни избори отцепниците от БСП се обединяват, самата БСП създава коалиция под името „БСП за България”, в която намалява досегашните си партньори от 12 на 6 с идеята за сътрудничество с партии, които са й идеологически по-близки и същевременно имат по-голяма електорална тежест.

В дясното пространство Реформаторският блок се явява в съкратен състав, след като от него се отцепиха „Демократи за силна България” и Народната партия „Свобода и достойнство” /НПСД/. „Демократи за силна България” се регистрираха за изборите в коалиция, наречена „Нова република”, в която си партнират със „Съюз за Пловдив” и „Българска демократична общност”. НПСД пък ще се яви на изборите в коалиция с отцепилата се от ДПС партия ДОСТ. Националистическата коалиция „Патриотичен фронт”, с която на предишните избори участваха заедно Националният фронт за спасение на България и ВМРО, се разширява с партия „Атака” и, както и на неотдавнашните президентски избори, ще се яви на предсрочните парламентарни под името „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО”.

Регистрацията за изборите ще се запомни и с това, че заради фалшиво оспорване на  съдебната регистрация на партия „Да, България!“, вместо да се яви самостоятелно, на тази нововъзникнала сила се наложи да поиска участие в коалиция с партия „Зелените“ и либералната формация ДЕОС.

Прегрупирането за участие в изборите само по себе си не предполага значителна промяна в съотношението на политическите сили. Всички социологически проучвания прогнозират, че в следващия парламент ще влязат със сигурност пет формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти и новата партия на бизнесмена Марешки „Воля”, а Реформаторският блок е на ръба на 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Прогнозите всъщност показват, че независимо от предизборните прегрупирания, съотношението политическите сили се запазва, а малките разлики в подкрепата за тях ще доведе до опити за нови, следизборни прегрупирания, не толкова в интерес на идеите, а в интерес на участието във властта.
print Отпечатай
Още от рубриката
Премиерите Борисов и Заев пред паметника на цар Самуил в София.

Добрите намерения между Македония и България са заявени, остава да бъдат реализирани

Скоро след първото си посещение в Брюксел премиерът на Македония Зоран Заев направи официално посещение и в София. И двете си визити гостът определи като исторически и подчинени на целта Македония да получи подкрепа и помощ за членство в ЕС и..

публикувано на 21.06.17 в 11:12

Съдействието на София за „нормализиране” на отношенията ЕС-Турция – мисия трудна!

На среща в Берлин с федералния канцлер Ангела Меркел миналата седмица премиерът Бойко Борисов обеща да направи опит за „нормализиране“ на отношенията на ЕС с Турция като прибегне до добрите си връзки с управляващите в тази страна. Вчера Борисов направи..

публикувано на 14.06.17 в 11:35

Окуражаваща външна подкрепа за кабинета на Бойко Борисов в началото на новия му мандат

В два последователни дни тази седмица премиерът Бойко Борисов бе приет от лидерите на две от най-важните държави в ЕС – първо във Франция от президента Еманюел Макрон, а после в Германия и от канцлера Ангела Меркел. И в Париж, и в Берлин,..

публикувано на 08.06.17 в 12:28