Какво показа регистрацията на участниците в предсрочните избори

Снимка: БГНЕС

Към момента на изтичане на срока за регистриране на претенденти за участие в предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори, в ЦИК молби за регистрация бяха подали 18 партии и 9 коалиции, или общо 27 формации. За парламентарни избори през 2014 г. регистрация поискаха 22 партии и 7 коалиции, или общо 29 формации. Намаляването на броя на партиите и увеличаването на броя на коалициите говори за прегрупиране в политическото пространство, и такова наистина има в практически всичките му спектри.

В ляво се появи нова коалиция – „АБВ - Движение 21”, носеща имената на две формации на отцепници от БСП. Докато за тези предсрочни избори отцепниците от БСП се обединяват, самата БСП създава коалиция под името „БСП за България”, в която намалява досегашните си партньори от 12 на 6 с идеята за сътрудничество с партии, които са й идеологически по-близки и същевременно имат по-голяма електорална тежест.

В дясното пространство Реформаторският блок се явява в съкратен състав, след като от него се отцепиха „Демократи за силна България” и Народната партия „Свобода и достойнство” /НПСД/. „Демократи за силна България” се регистрираха за изборите в коалиция, наречена „Нова република”, в която си партнират със „Съюз за Пловдив” и „Българска демократична общност”. НПСД пък ще се яви на изборите в коалиция с отцепилата се от ДПС партия ДОСТ. Националистическата коалиция „Патриотичен фронт”, с която на предишните избори участваха заедно Националният фронт за спасение на България и ВМРО, се разширява с партия „Атака” и, както и на неотдавнашните президентски избори, ще се яви на предсрочните парламентарни под името „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО”.

Регистрацията за изборите ще се запомни и с това, че заради фалшиво оспорване на  съдебната регистрация на партия „Да, България!“, вместо да се яви самостоятелно, на тази нововъзникнала сила се наложи да поиска участие в коалиция с партия „Зелените“ и либералната формация ДЕОС.

Прегрупирането за участие в изборите само по себе си не предполага значителна промяна в съотношението на политическите сили. Всички социологически проучвания прогнозират, че в следващия парламент ще влязат със сигурност пет формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти и новата партия на бизнесмена Марешки „Воля”, а Реформаторският блок е на ръба на 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Прогнозите всъщност показват, че независимо от предизборните прегрупирания, съотношението политическите сили се запазва, а малките разлики в подкрепата за тях ще доведе до опити за нови, следизборни прегрупирания, не толкова в интерес на идеите, а в интерес на участието във властта.
print Отпечатай
Още от рубриката
Въпреки очакванията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за съставяне на правителство до края на април, то ще стане факт в началото на май, тъй като бъдещите коалиционни партньори трябва да уточнят още немалко въпроси.

Очакванията за ново правителство се пренесоха към началото на май

Новоизбраното 44 Народно събрание на България ще проведе първото си заседание утре – 19 април. След конституирането на законодателния орган негова основна задача е да одобри новото правителство на страната. По време на Великденските празници от партия..

публикувано на 18.04.17 в 12:09

Доналд Туск в България – поредните обещания и потупвания по рамото

Приключи през отминаващата седмица обиколката на председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Словения, Македония, България и Гърция. Посланията му бяха свързани с разширяването на ЕС след брекзита, спасяването на Гърция от фалит, както и с „новия..

публикувано на 09.04.17 в 09:00

Разговорите за ново правителство са все още във фаза на експертни консултации

Две седмици след предсрочните парламентарни избори в България същински преговори за съставяне на новото правителство не се водят, а има разговори на равнище експерти за обща управленска програма. През седмицата все пак се очертаха ясно няколко важни..

публикувано на 08.04.17 в 09:00