Какво показа регистрацията на участниците в предсрочните избори

Снимка: БГНЕС

Към момента на изтичане на срока за регистриране на претенденти за участие в предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори, в ЦИК молби за регистрация бяха подали 18 партии и 9 коалиции, или общо 27 формации. За парламентарни избори през 2014 г. регистрация поискаха 22 партии и 7 коалиции, или общо 29 формации. Намаляването на броя на партиите и увеличаването на броя на коалициите говори за прегрупиране в политическото пространство, и такова наистина има в практически всичките му спектри.

В ляво се появи нова коалиция – „АБВ - Движение 21”, носеща имената на две формации на отцепници от БСП. Докато за тези предсрочни избори отцепниците от БСП се обединяват, самата БСП създава коалиция под името „БСП за България”, в която намалява досегашните си партньори от 12 на 6 с идеята за сътрудничество с партии, които са й идеологически по-близки и същевременно имат по-голяма електорална тежест.

В дясното пространство Реформаторският блок се явява в съкратен състав, след като от него се отцепиха „Демократи за силна България” и Народната партия „Свобода и достойнство” /НПСД/. „Демократи за силна България” се регистрираха за изборите в коалиция, наречена „Нова република”, в която си партнират със „Съюз за Пловдив” и „Българска демократична общност”. НПСД пък ще се яви на изборите в коалиция с отцепилата се от ДПС партия ДОСТ. Националистическата коалиция „Патриотичен фронт”, с която на предишните избори участваха заедно Националният фронт за спасение на България и ВМРО, се разширява с партия „Атака” и, както и на неотдавнашните президентски избори, ще се яви на предсрочните парламентарни под името „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО”.

Регистрацията за изборите ще се запомни и с това, че заради фалшиво оспорване на  съдебната регистрация на партия „Да, България!“, вместо да се яви самостоятелно, на тази нововъзникнала сила се наложи да поиска участие в коалиция с партия „Зелените“ и либералната формация ДЕОС.

Прегрупирането за участие в изборите само по себе си не предполага значителна промяна в съотношението на политическите сили. Всички социологически проучвания прогнозират, че в следващия парламент ще влязат със сигурност пет формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти и новата партия на бизнесмена Марешки „Воля”, а Реформаторският блок е на ръба на 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Прогнозите всъщност показват, че независимо от предизборните прегрупирания, съотношението политическите сили се запазва, а малките разлики в подкрепата за тях ще доведе до опити за нови, следизборни прегрупирания, не толкова в интерес на идеите, а в интерес на участието във властта.
print Отпечатай
Още от рубриката
Момент от разговорите между Екатерина Захариева и Никола Димитров, проведени на 20 юни 2017 година.

Подготовката на Договора за добросъседство с Македония напредва, въпреки противоречията

След като наскоро премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев се договориха в София дългоочакваният Договор за добросъседство между двете държави да бъде подписан на 2 август, в събота и неделя, пак в София, външните министри..

публикувано на 10.07.17 в 11:43

София призова страните от ПСЮИЕ да загърбят историческите противоречия

В края на миналата седмица в Дубровник, Хърватия, се състоя среща на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Създаден преди 21 години с решаващо участие на България, процесът и днес е актуален формат за регионално..

публикувано на 03.07.17 в 13:51
Председателят на Асоциацията за българите в Украйна Антон Киссе, вицепремиерът Валери Симеонов и председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев след срещата.

Нова динамика в политиката за връзки със сънародниците зад граница

Отиващата си седмица ще запомним с няколко свидетелства за повишен интерес в България към сънародниците, които по една или друга причина не живеят в нея, а в чужбина. Този интерес винаги и съществувал, но сега изглежда придобива нови измерения...

публикувано на 30.06.17 в 10:34