Прогрес. Така определя старши треньорът Жоел Солер ситуацията в националния ни боксов тим дни преди 68-то издание на международния турнир „Странджа”, най-стария боксов турнир в Европа. Той ще се проведе в София от 21 до 26 февруари с участието на над 280 състезатели от 35 държави. Солер, който пое поста през ноември 2015 г., изразява удовлетворение от съвместната работа със състезателите:

Надграждаме българската традиция в бокса, който винаги е бил на много високо ниво. Година и нещо работим заедно като подобряваме боксовата техника и тактика. Първите месеци съвместна работа с атлетите се нагаждахме един към друг, боксьорите свикваха с новите техники. В работата си имаме безрезервната подкрепа на целия треньорски щаб и президента на боксовата федерация Красимир Инински, – подчертава старши треньорът, а за новия стил на работа на отбора казва:

Като цяло боксьорите в Европа разчитат на физическата сила. В Латинска Америка се работи повече с крака на принципа „Аз те удрям и не те оставям ти да ме удариш”, със стъпки встрани, много ескиважи, финтове. Целта ми е да смеся латиноамериканския и българския стил на боксиране. Този подход дава добри резултати. В началото на състезателите им беше трудно да свикнат с новия стил на боксиране по време на тренировка и после на официални мачове. Но им беше интересен, защото е по-елегантен. Пример за нашите успехи е Даниел Асенов (кат. до 52 кг), който взе златен медал на олимпийския квалификационен турнир в Баку, Азербайджан. Той спечели всичките си срещи  с много красив бокс, движейки се отлично с крака, с отклони, финтове. Всички бяха очаровани от играта му.

Роден през 1981 г., Жоел има голям опит зад гърба си. След като минава през различни спортове, 11-годишен се спира на бокса. Показва добри резултати и оттогава не си представя живота без този спорт. От 2009 до 2014 г. е заместник технически директор на националите по бокс на Куба:

Тогава националният ни отбор изживяваше труден период. Много от нашите олимпийски шампиони бяха заминали в чужбина и бяха останали там. Започнахме да работим с треньора Роландо Асебал. Сред постиженията ни бяха двама олимпийски шампиони – Робейси Рамирес и Йосвани Вейтия от Лондон-2012, и трима световни – Хулио Сесар Ла Крус, Ласаро Алваре и Арлен Лопес.

Когато пристига в България, започва работа в „Локомотив”.

Дадохме добри резултати на национално и международно ниво. Работих с Веселин Тодоров при подготовката на момичетата на 15-16 години за европейския шампионат в Унгария. Еми-Мари Тодорова спечели злато, друго момиче – бронз. После с Борислав Георгиев подготвяхме момичетата на 13-14 години за европейския шампионат в Русия, откъдето те се върнаха с 4 медала. Тогава Федерацията ми предложи да работя с националите. Състезателите вече имат опит с новия начин на трениране. Духът в отбора е много висок, – посочва Жоел.

Колко медала за България можем да очакваме от турнира „Странджа”?

Аз съм много позитивен човек. Ако питаш за медали, бих казал, че ще оберем всичките. Но нека бъдем реалисти и приемем, че арбитрите понякога взимат решения в наш ущърб. Така или иначе, всеки от нашите състезатели е готов да спечели своята битка. За европейското първенство също очаквам да надминем предишния резултат. Тогава Даниел Асенов стана шампион. Според мен, сега можем да спечелим 4 медала, от които минимум един златен. Големи са очакванията ни и от световния шампионат.

Миналата седмица отборът се върна от лагер в планината, където тренира здраво и изпълни програмата си на 100%.

Тази година федерацията начело с Красимир Инински стартира нов проект. На лагера на отличната спортна база „Белмекен” с националите се качиха и млади таланти с потенциал за участие в олимпиадата в Токио през 2020 г. Те тренираха заедно, като едно семейство, със своите идоли Даниел Асенов, Симеон Чамов, Тинко Банабаков… Това имаше много позитивен ефект, – подчерта Жоел.

В края на разговора той подчертава, колко е важно децата да спортуват. Освен че каляват тялото и духа си, те се учат на патриотизъм, защото когато излезеш на международния ринг, ти не си сам – зад теб е цяла България.

Снимки: личен архив