130 години метеорологични изследвания в България

Снимка: БГНЕС

Наскоро се навършиха 130 г. от началото на регулярните метеорологични изследвания в България. Датата е малко известна извън средите на метеоролозите, но е свързана с едно от най–значимите събития в областта на науката и техниката през XIX век у нас – пускането в действие на първата българска метеорологична станция.

Днес, когато територията на България  е покрита от  гъста метеорологична мрежа, и сме част от международния метеорологичен обмен,  трудно можем да си представим как е започнало всичко. Датата е 1-ви февруари 1887г. първата постоянна метеорологична станция прави своите първи замервания в двора на Софийската класическа гимназия. Метеорологичните наблюдения са поверени на Марин Бъчваров, по това време преподавател в Софийската мъжка гимназия и бъдещ професор по астрономия в СУ „Св. Климент Охридски”. Резултатите са публикувани в Държавен вестник, с което се поставя и началото на регулярното предоставяне на този вид информация на широката общественост. Събитието е не само крачка в областта на метеорологията, то поставя страната ни наравно с развитите по това време европейски държави и отваря нови хоризонти в областта.  Само 3 години по-късно станцията е вече „Централна” за България, а в страната ни  постепенно се изгражда метеорологична мрежа. През 1891г. България вече участва като пълноправен член в Конференцията на директорите на метеорологичните служби в Мюнхен.

СнимкаКакво постигна метеорологията ни за тези 130 г.? – отговор ни дава доц. д-р Георги Рачев, климатолог и преподавател в Софийския университет:

Тогава, една бедна България, току що освободила се, успява благодарение на няколко немски възпитаници да излезе наравно с развитите европейски държави. Ние сме започнали с много добри и много точни измервания на моментното състояние на времето, именно с метеорологични наблюдения – отбелязва доц. Рачев.– България се намира в южния край на умерения климатичен пояс. Тези климатични особености, в съчетание с релефа изискват от нас много детайлно разпознаване на отделните характеристики. Един е климатът в София и само на 100 километра от нея ние минаваме през три - четири ландшафтни зони  с уникален собствен климат. Ако  нямахме възможността да знаем детайлите или да проследим как се изменя климатът и атмосферата, нямаше да  можем да получим тези резултати. И преди 130 години, и сега идеята ни е да знаем колкото може повече за нашия уникален климат и за нашето уникално време.

Според доц. Рачев ние сме потопени в метеорологичната обстановка. Затова неинформираността понякога дори може да стане причина за загуба на човешки живот, особено за работещи на големи височини. „Без метеорология не биха могли да съществуват не само  селското стопанство, а и туризмът, корабоплаването, авиацията и т.н.”, подчертава доц. Рачев:

Ние сме част от света, а светът върви напред. – и допълва – Дори е малко учудваща политиката, която провежда НИМХ /Националния институт по метеорология и хидрология към БАН/ със закриването на 2/3 от синоптичните станции в България, сведенията от които изпращаме в международния обмен. Знаете, че се намираме на едно от последните места в Европа по чистота на въздуха. Така че, да откажем метеорологична информация на Европейския център, който изготвя краткосрочни и средносрочни прогнози, с обяснението, че данните могат да послужат за комерсиални цели е наистина недопустимо. Основата на Международната метеорологична организация е изградена върху това, че всички безкористно предоставят своята информация. Учудващо е, че в този момент ние постъпваме по един неевропейски начин – завършва доц. Георги Рачев., а за нас остава въпросът – в какво състояние ще оставим метеорологичната мрежа в България именно ние – наследниците на тези, които преди 130 години започнаха нейното изграждане.


Още от рубриката

В Небраска вече очакват пълното слънчево затъмнение и лекцията на български астроном

Предстоящото пълно слънчево затъмнение, което някои таблоиди нарекоха „Великото американско затъмнение“, се очаква след броени дни. Датата е 21 август и със сигурност ще остане в историята на световната астрономия. Причините са две – от една..

публикувано на 16.08.17 в 08:30

Дигитални родители и киберскаути в помощ на децата в интернет

Модерно е да говорим за подрастващото поколение като за дигитално. Наричаме децата, родени след 2000 година така, защото не могат да си представят живота без няколко екрана – на телевизора, таблета, смартфона, компютъра. Информацията достига до тях..

публикувано на 15.08.17 в 08:15
Надя Кожухарова (в средата) и Никола Кондев (крайният вдясно) по време на представянето на кампанията.

Работата в чужбина може да се окаже капан

Всяка година стотици българи заминават на работа в чужбина с надеждата за по-високи доходи и качество на живот. Някои успяват да реализират мечтите си, но има и такива, които попадат в капана на трафика на хора с цел трудова експлоатация...

публикувано на 11.08.17 в 09:57