Многоликите превъплъщения на златото

Снимка: Венета Павлова

В Националния археологически институт с музей (НАИМ) е открита десетата юбилейна изложба, събрала артефакти от изминалия археологически сезон 2016-а. Ключовата дума за това събитие е „злато”. Доста голям е броят на златни предмети с историческа и художествена стойност, открити от учените през изминалата година. Ето какво казва по този повод доц Людмил Вагалински, директор на института:

Комплект златни апликации за конска амуниция от надгробна могила край гр. Приморско, 320-380 г. пр. Хр.Вероятно е съвпадение, не защото изложбата е юбилейна, но има доста златни предмети сред тези 350, с които се представят 18 обекта. Тези златни артефакти са от цялата човешка история, от праисторията през античността и средновековието. Наистина и аз съм впечатлен, тъй като на планирани разкопки, пък и на спасителни, не винаги се намира толкова злато. Но тази година имахме късмет, а ишироката публика обикновено се интересува като цяло доста от златото.

 Той благодари на колегите от цялата страна, съдействали за представянето на тази изложба. 13 музея са помогнали безкористно за експозицията със свои притежания от изминалия археологически сезон. Така в нея могат да се видят предмети и постери от общо 50 обекта.


Находките са от близо цялата територия на България – от неизвестни доскоро села, през антични градове, като древногръцката Аполония (днешен Созопол), до най-старата българска столица Плиска и съвременната – София.

Златно мънисто от могилния некропол край с. Изворово, община Харманли, първа половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.Много широк е обхватът на артефактите и според времето на създаването им. 18-те обекта покриват периода от ранната праистория, т.е. от времето на късния палеолит до Средновековието – уточнява главният асистент Камен Бояджиев, ръководител на отдел Експозиции”. Според него акцентите на тази изложба са не само златото, но и ценните находки от времето на праисторията. Например през лятото е била разкрита една от най-старите златни находки, известни досега в Европа. И още нещо важно, което е било пазено в тайна – може би едни от най-ранните сребърни предмети, които са известни до момента в Европа, от „Харамийска дупка” (пещера в Родопите, Южна България, близо до град Девин.)

Така че изложбата е „златна” не само с количеството на ценния метал от древен произход, но и с проникването в отдалечените пластове на историята и нейните културни съкровища.

Доц. Вагалински анонсира и предстоящото през април гостуване на известното златно съкровище от Над Сент Миклош (Банат, някогашната Хабсбургска империя), което се съхранява в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена. То е от ранното средновековие и често го свързват с прабългарите, но има и други хипотези за произхода му.

Сребърен пръстен от тракийско погребение край с. Бенковски, община Хасково, ІV-ІІІ в. пр. Хр.

За първи път оригиналът на това съкровище ще бъде представен извън Виена и Будапеща.„На своя територия” НАИМ ще придружи експозицията от Над Сент Миклош с една изложба за езическа България от ранния период на първото българско царство.

Същевременно НАИМ ще представи в същия виенски музей експозиция с особено голяма историческа ценност – за ранния златодобив и металургия на българска територия. Тя дава много интересна информация за културното развитие през призмата на металургията. Находките са от старинния рудник при Ада Тепе, Крумовградско (Родопите). Този рудник е „най-ранният като говорим за златодобив, добре датиран в средата на второ хилядолетие преди Христа – Средна бронзова епоха , което предхожда Троянската война – уточнява доц. Вагалински.

Снимки: Венета Павлова и Национален археологически институт с музей


Още от рубриката

"Тайната вечеря" на Мърквичка тъне в неизвестност цял век

Една изключителна картина с тайнствена съдба излезе от вековно забвение, за да предизвика смайване, възхита и да разпали въображението. Тя пресъздава един от най-често рисуваните библейски сюжети – прощалната вечеря на Христос със своите апостоли...

публикувано на 21.03.18 в 11:21
Петя Александрова и Румен Леонидов

С усмивка из алеите на миналото

Излезе от печат книгата на Петя Александрова „България в потури, но с цилиндър”. Тя е продължение на труд, събрал 50 нашенски истории от XIХ и началото на ХХ век. Новата книга е със същия брой разкази и със същото заглавие. Подобно на първия том и..

публикувано на 21.03.18 в 10:53

"Читател до поискване" отваря врата към емоциите на български писатели от 4 континента

На 17 март в старата българска столица Велико Търново ще се състои премиерата на „Читател до поискване“. Това е литературен сборник със стихове и разкази на 64-ма български автори от 10 страни на 4 континента. Книгата е резултат от инициатива на..

публикувано на 16.03.18 в 13:00