Многоликите превъплъщения на златото

Снимка: Венета Павлова

В Националния археологически институт с музей (НАИМ) е открита десетата юбилейна изложба, събрала артефакти от изминалия археологически сезон 2016-а. Ключовата дума за това събитие е „злато”. Доста голям е броят на златни предмети с историческа и художествена стойност, открити от учените през изминалата година. Ето какво казва по този повод доц Людмил Вагалински, директор на института:

Комплект златни апликации за конска амуниция от надгробна могила край гр. Приморско, 320-380 г. пр. Хр.Вероятно е съвпадение, не защото изложбата е юбилейна, но има доста златни предмети сред тези 350, с които се представят 18 обекта. Тези златни артефакти са от цялата човешка история, от праисторията през античността и средновековието. Наистина и аз съм впечатлен, тъй като на планирани разкопки, пък и на спасителни, не винаги се намира толкова злато. Но тази година имахме късмет, а ишироката публика обикновено се интересува като цяло доста от златото.

 Той благодари на колегите от цялата страна, съдействали за представянето на тази изложба. 13 музея са помогнали безкористно за експозицията със свои притежания от изминалия археологически сезон. Така в нея могат да се видят предмети и постери от общо 50 обекта.


Находките са от близо цялата територия на България – от неизвестни доскоро села, през антични градове, като древногръцката Аполония (днешен Созопол), до най-старата българска столица Плиска и съвременната – София.

Златно мънисто от могилния некропол край с. Изворово, община Харманли, първа половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.Много широк е обхватът на артефактите и според времето на създаването им. 18-те обекта покриват периода от ранната праистория, т.е. от времето на късния палеолит до Средновековието – уточнява главният асистент Камен Бояджиев, ръководител на отдел Експозиции”. Според него акцентите на тази изложба са не само златото, но и ценните находки от времето на праисторията. Например през лятото е била разкрита една от най-старите златни находки, известни досега в Европа. И още нещо важно, което е било пазено в тайна – може би едни от най-ранните сребърни предмети, които са известни до момента в Европа, от „Харамийска дупка” (пещера в Родопите, Южна България, близо до град Девин.)

Така че изложбата е „златна” не само с количеството на ценния метал от древен произход, но и с проникването в отдалечените пластове на историята и нейните културни съкровища.

Доц. Вагалински анонсира и предстоящото през април гостуване на известното златно съкровище от Над Сент Миклош (Банат, някогашната Хабсбургска империя), което се съхранява в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена. То е от ранното средновековие и често го свързват с прабългарите, но има и други хипотези за произхода му.

Сребърен пръстен от тракийско погребение край с. Бенковски, община Хасково, ІV-ІІІ в. пр. Хр.

За първи път оригиналът на това съкровище ще бъде представен извън Виена и Будапеща.„На своя територия” НАИМ ще придружи експозицията от Над Сент Миклош с една изложба за езическа България от ранния период на първото българско царство.

Същевременно НАИМ ще представи в същия виенски музей експозиция с особено голяма историческа ценност – за ранния златодобив и металургия на българска територия. Тя дава много интересна информация за културното развитие през призмата на металургията. Находките са от старинния рудник при Ада Тепе, Крумовградско (Родопите). Този рудник е „най-ранният като говорим за златодобив, добре датиран в средата на второ хилядолетие преди Христа – Средна бронзова епоха , което предхожда Троянската война – уточнява доц. Вагалински.

Снимки: Венета Павлова и Национален археологически институт с музей


print Отпечатай
Още от рубриката

Артистичният проект на Християн Бакалов „Малко бъдеще”

За няколко дни в България се завърна Християн Бакалов, за да ни представи една поредица от творчески работилници, водени от него и подкрепени от Националния фонд „Култура ” към Министерството на културата. Той е възпитаник на Държавното..

публикувано на 13.01.17 в 09:45
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Като на кино

Днес ви срещаме със Здравко Григоров. Завършил кинознание в НАТФИЗ, сега посвещава живота си на киното и пътешествията. Преди 9 години, заедно с Ангел Хаджийски, създават сдружението „Позор” и от тогава тяхна мисия е да предоставят на българската публика..

публикувано на 12.01.17 в 11:23

„НДК промяната" или как Националният дворец на културата се подготвя за първото българско Председателство на ЕС

Части от улук, стар стол, изхабени филмови ленти, захабена пластмасова буква С от надпис „София” и още много и различни строителни материали, подредени в една нестандартна изложба ще видите, ако сега влезете в централното фоайе на НДК. Всички тези..

публикувано на 11.01.17 в 12:42