Изложбата „Бистрички, Вълчев и Недев” в галерия „Стубел“

Слав Недев, Александър Вълчев и Иво Бистрички (от ляво на дясно) на откриването на изложбата.

В София, в една от столичните галерии – „Стубел, бе открита изложба на трима съвременни автори – Иво Бистрички, Александър Вълчев  и Слав Недев. Те се събират, за да покажат някои от последните си произведения. Това е и повод да се срещнем с един от тях – Слав Недев, който ще разкаже повече подробности за срещата между тях и общата гледна точка за изкуството.



На 6 февруари открихме изложба с името „Бистрички, Вълчев, Недев“. Избрахме това заглавие, тъй като съзнателно не сме си поставяли някаква обща тема или концепция, която да бъде водеща. Искахме тематично изложбата да е отворена и взаимодействието между нас да се случи не буквално или илюстративно, а пластично. Вярвам, че и на духовно ниво има взаимовръзка между нас и творбите ни, независимо, че външно те са различни. Много е важно хората, с които работи човек, да имат добра комуникация, за да споделят свободно творческите си идеи. Със Сашо и Иво сме правили съвместни проекти и преди. Създали сме традиция в тази посока. Харесва ни да работим заедно, открихме някои общи неща и смятаме и в бъдеще да правим общи проекти. Предстои ни такъв в края на март, в Плевен. Там към нас ще се присъедини и скулпторът Симеон Симеонов. Много бихме искали кръгът от хора, които харесват новото, иновативно творчество, да се разшири, тъй като вярваме че визуалната култура и изобразителното изкуство могат значително да обогатят живота на човек, и на обществото като цяло. Сега, при откриването на изложбата, творбите ни бяха много добре приети от публиката. За нас е много важно това, което се получи в галерия Стубел.

Снимка
И тримата обичат да експериментират, да изследват, провокирани от съвременния свят и човек
а в него. Това е и свързващото звено между тях. В картините им зрителят може да види своеобразен разрез на формата, върху която работят. Независимо дали това е обект, урбанистичен пейзаж или тяло, те я разгъват, чертаят, дълбаят и запълват. Ползват я като шаблон и като текст, като фон и анатомия, променят гледната точка, провокирайки напрежение и интерес.

Ето какво мислят авторите за своите произведения:

Откривам красотата в семплите неща, тези, които другите пренебрегват, казва Александър Вълчев. – Комбинирам ги, подреждам ги и ги доизмислям. Получавам абстрактни композиции, в които изходният материал е загубил първоначалното си практично предназначение и е придобил нова естетическа функция.

Снимка
Иво Бистрички
обяснява, какво представлява серията Метафизика на тялотоМалки органи с неясна функция, елементи и механизми
за свръзка, големи сърца. Думи, текстове, препинателни знаци и части от новини, черти и полуокръжности. Останали спомени, носталгия, черни дупки, парчета щастие и малко любов.

Серията Пост-урбанистични визии изпреварва времето на днешното високо урбанизирано индустриално общество и представя една действителност, в която по някаква причина хората са изчезнали и само останките от тяхната дейност (предимно архитектура) и подобни на сенки силуети, напомнят за оживения градски живот. Природата постепенно отвоюва пространство, което й е било отнето и животът, противопоставен на бетона и стъклото, започва отново, завършва Слав Недев.

Изложбата ще продължи до 25 февруари 2017 г.

Снимки: Ани Петрова и Антонио Георгиев-Хаджихристов

Още от рубриката

Художникът Васил Иванов увековечава вечността на Вселената

Пътуващата му душа съзира светове, които той пренася върху черен лист. Но Космосът с необятните си тайни се разкрива под ръката му във време, в което абстрактното, фантазното се сблъскват с оковаващия материализъм на деня. Властта успява да..

публикувано на 16.08.17 в 08:00

„Пътят като ритуал" вдъхновява артисти от осем държави да творят в Арт резиденция "Старото училище"

В разгара на знойните августовски жеги, артисти от осем държави си дадоха среща в с. Горна Липница, за да представят своите творчески концепции, свързани с „Пътят като ритуал“. Пътищата на творците ги отвеждат във великотърновското селце, за..

публикувано на 09.08.17 в 08:25

Старо Железаре – селото с артистична „добавена реалност“

В пловдивското село Старо Железаре животът си вървял както в другите села в България. Сутрин стопаните ставали преди съмване, за да се погрижат за добитъка и да изведат кравите и овцете на паша. После тези, които не тръгвали за работа към съседни..

публикувано на 02.08.17 в 11:15