„Подайте със ситото, да е сита годината” – ситото в песни, обичаи и магически практики

Снимка: архив

Липова кора, свита на кръг  с дъно от опъната коприна или рядко тъкано платно – така някога изработвали ситото. Както всички предмети, с помощта на които се приготвя хлябът, ситото приема в голяма степен неговата магическата сила и огромно значение в живота на българина. Самото название на български език се свързва със думите сит и ситост, а оттам – с имане и благополучие. Ситото е част от различни обичаи и обредни практики – с него се гадае, правят се, но и се развалят магии. При моминските обичаи Пеперуда и Лазаруване стопаните дават на девойките различни храни, които поставят в сито. По същия начин даряват и кукерите при техните обиколки. В някои песни, изпълнявани на Пеперуда,се нарича: „Я подайте със ситото, да е сита годината!“ По време на същия обичай стопанките гадаят каква ще бъде реколтата като търкулват ситото – падне ли с отвора нагоре, годината ще е сита – т.е. ще има плодородие.

Ако някоя от невестите е бездетна, при замесване на обреден хляб (например за зимния празник Варвара) се извършвали магически действия отново с помощта на ситото. Най-възрастната жена от семейството заставала до нощвите, а невестата започвала да пресява брашното с обърнато наопаки сито. Докато правела това, възрастнатаи́роднина наричала: Както е обърнато ситото, тъй да ти се обърне коремът! (т.е. да се „обърне“ лошият късмет и невестата да зачене).

Кръглата форма на ситото също е една от причините то да е натоварено с толкова много символика. Както знаем, кръгът, независимо от големината или начина, по който е получен, означава защитено пространство. Затова например дрешките на новороденото дете слагали в сито – за да го запазят от лоши болести, вредоносни дихания и пр. На 40-ия ден от раждането канели близките жени на погача и оставяли празно сито. В него гостенките слагали различни храни, за които се вярва, че имат предпазващо действие и ще осигурят здраве и благополучие на родилката и детето –кромид лук, червени чушки, яйца и др. В ситото слагали и парчето от обредния хляб, предназначено за родилката. Вярвали, че ако жена хапне дори трохичка от това парче, ще бъде плодовита. В някои райони слагали орехи в сито и ги разлюлявали – за да е жизнено и игриво детето.




СнимкаНай-голяма роля е отредена на ситото в сватбения обичай, където то е синоним на женската страна. В събота срещу празника, приятелките на булката носят на младоженеца колан, риза, пояс и кърпа, поставени в сито. Когато се извършва бръсненето на младоженеца, пред него слагат бяла кърпа за булката и бяла риза за него, отново в сито.


При засевките за сватбените хлябове, брашното се пресява едновременно с три сита едно над друго. А в народните песни, изпълнявани по време на ритуала, ситата винаги са копринени или златни, три или девет на брой. Когато пресяват последното брашно, слагат пръстените на младоженците. Според народната вяра така се пресяват всички пречки между бъдещите съпрузи и остава само чистото и здравото между тях. В сито слагат хляба косичник, с който отиват за булката. Когато сватовете влизат в двора на булката, тя поглежда към процесията през сито и се старае да открие младоженеца. Това е вид любовна магия – прави се, за да е сит съпругъти́от нея, но и тя да е сита от него. Със сито се носят зърната, които хвърлят върху младоженците. Питата, която свекървата е месила за младоженците, се подарява, поставена върху сито, за да са сити. Кумът носи в сито булото, заедно с овес, сушени плодове, захар. При отбулването булото също се слага в сито. Този необикновен предмет присъства в още много моменти на сватбата – от самото начало, до благата ракия. Едно от първите неща, които младоженците си купуват в седмицата след сватбата е сито – за да са сити заедно.

В бита на българина използвали и по-едри сита за пресяване на зърнени храни и варива, наричани решето или протък. В магическите практики и различни ритуали те имат абсолютно същата роля като ситото за брашно. Ще ги срещнем при магиите за сваляне на месечината, но и в ритуалите на Игнажден, на Великден и др.

Снимка: etara.bg


print Отпечатай
Още от рубриката

„Тръгнал ми Еньо с кола за билки“ – народни песни за Еньовден

Според народните предания, произходът на лековитите билки е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола. Легенда разказва, че когато Господ направил човека от кал, оставил го на слънце, за да изсъхне и решил да си почине...

публикувано на 24.06.17 в 07:25
Петра, Злата и Стоя с Марта Форсайт, 1988 г.

Марта Форсайт: над 40 години с екзотичния и магически автентичен български двуглас

Една енергична жена от Бостън е може би най-запаленият изследовател на българския автентичен фолклор. Любовта на Марта Форсайт към него датира от времето, когато изучава руски език и литература в университета и се записва на курс по славянски фолклор...

публикувано на 16.06.17 в 11:36

„Ветеро по европско дуа от Шопско“ – „Шопски празници“ в Елин Пелин

Шопите се славят като весели и жизнерадостни хора. Имат своя философия за живота, свои нрави, обичаи, бит, култура, неповторимо чувство за хумор и себеирония, които ревностно пазят от „време оно“. Те населяват района около София, наричан Шоплук или..

публикувано на 09.06.17 в 13:58