Предизборни искри между София и Анкара

Снимка: БГНЕС

След като продължително време избягваха напрежения помежду си около бежанската криза, само за една седмица София и Анкара два пъти се конфронтираха на тема „избори“. Първо българското външно министерство протестира  срещу изявления на турския министър на труда Мехмет Мюеззиноглу, които в България се възприемат като неприемлива подкрепа за определена политическа партия и пряка намеса във вътрешните й работи. Министерството напомни, че с разрешението си български граждани да могат да гласуват на нейна територия за предстоящите парламентарни избори самата турска страна е забранила във връзка с тях да се провежда политическа пропаганда. Ден по-късно Анкара отвърна с призив България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата. Според турското външно министерство,  ограничението за разкриване на максимум 35 секции в страни извън ЕС има за цел да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват. Въпросното ограничение политическите сили в България въведоха, при това след ожесточени спорове помежду си, още миналата година, но тогава Анкара не протестира. Изострената й чувствителност по въпроса сега очевидно не се дължи само на протеста на София, но и на сходните критики от страна на Германия, пожелала да ограничи политически агитации на турски официални представители на своя територия във връзка с референдума в Турция. Но остротата на разменените нападки отклони вниманието от някои нюанси, които подсказват, че може би възникналото напрежение не е толкова страшно. В протеста си българското външно министерство призова Турция в бъдеще да не допуска подобни нарушения, за да могат страните да се концентрират върху „важни за двустранните отношения теми”, а за разлика от него служебният премиер  Огнян Герджиков квалифицира агитацията на турския министър на труда само като „неуместна”. Това смекчаване на тона не е отказ от аргументите за протеста и неслучайно след турския контрапротест  българското външно министерство препотвърди позициите си. Служебният кабинет обаче е прав да смята, че в двустранните отношения има по-важни въпроси. Редно е те да бъдат дискутирани с Турция от редовното правителство, което ще се сформира след изборите на 26 март.

Още от рубриката
Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Албания Дитмир Бушати.

България-Албания: Хронологията на едно приятелство

В дневния ред на двустранните отношения на България и Албания днес с приоритет са реализирането на търговския и икономическия потенциал, развитието на инфраструктурата и свързаността, енергийното сътрудничество. Фактът, че живеем на Балканите, а..

публикувано на 14.02.18 в 11:30

За ефектите на новата стратегия на ЕС за Западните Балкани върху българското председателство

ЕС обяви вчера Стратегия за разширяването си към Западните Балкани, която не само потвърждава, но и ситуира с приблизителна точност във времето европейските перспективи на шест съседни на България държави. При благоприятно развитие на реформите и..

публикувано на 07.02.18 в 11:43

Комисар Елжбета Биенковска: „Новите умения и преквалификацията са важни въпроси за европейското бъдеще.“

Това, към което се стремим в ЕК е да обвържем регионалните ни политики с индустрията – каза Елжбета Биенковска, комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия, след заседанието на Неформалния съвет по..

публикувано на 05.02.18 в 12:27