Предизборни искри между София и Анкара

Снимка: БГНЕС

След като продължително време избягваха напрежения помежду си около бежанската криза, само за една седмица София и Анкара два пъти се конфронтираха на тема „избори“. Първо българското външно министерство протестира  срещу изявления на турския министър на труда Мехмет Мюеззиноглу, които в България се възприемат като неприемлива подкрепа за определена политическа партия и пряка намеса във вътрешните й работи. Министерството напомни, че с разрешението си български граждани да могат да гласуват на нейна територия за предстоящите парламентарни избори самата турска страна е забранила във връзка с тях да се провежда политическа пропаганда. Ден по-късно Анкара отвърна с призив България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата. Според турското външно министерство,  ограничението за разкриване на максимум 35 секции в страни извън ЕС има за цел да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват. Въпросното ограничение политическите сили в България въведоха, при това след ожесточени спорове помежду си, още миналата година, но тогава Анкара не протестира. Изострената й чувствителност по въпроса сега очевидно не се дължи само на протеста на София, но и на сходните критики от страна на Германия, пожелала да ограничи политически агитации на турски официални представители на своя територия във връзка с референдума в Турция. Но остротата на разменените нападки отклони вниманието от някои нюанси, които подсказват, че може би възникналото напрежение не е толкова страшно. В протеста си българското външно министерство призова Турция в бъдеще да не допуска подобни нарушения, за да могат страните да се концентрират върху „важни за двустранните отношения теми”, а за разлика от него служебният премиер  Огнян Герджиков квалифицира агитацията на турския министър на труда само като „неуместна”. Това смекчаване на тона не е отказ от аргументите за протеста и неслучайно след турския контрапротест  българското външно министерство препотвърди позициите си. Служебният кабинет обаче е прав да смята, че в двустранните отношения има по-важни въпроси. Редно е те да бъдат дискутирани с Турция от редовното правителство, което ще се сформира след изборите на 26 март.

print Отпечатай
Още от рубриката
Конфликтът между главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВКС Лозан Панов, въпреки опитите да се представи като сблъсък на лична основа, всъщност показва много по-дълбоки проблеми не само в съдебната система, но и в разделението на властите в държавата.

Проблеми с разделението на властите четвърт век след демократичните промени в България

Една оспорвана среща на главния прокурор с изтъкнат бизнесмен от газовия бранш, проведена с посредничество на друг бизнесмен, който е активно замесен в политическия живот, тресе България вече втори месец. Напоследък споровете около казуса излязоха от..

публикувано на 23.05.17 в 12:42
След месеци протести и политическо напрежение в съседна Македония ситуацията е на път да се нормализира и България подкрепя усилията за излизане от кризата в близката й съседна държава.

София очаква нормализиране на ситуацията в Македония, дава рамо за влизане в ЕС

София за пореден път прояви добронамереност и надежди за мирното развитие на съседна Македония, подаде ръка на Скопие след преодоляването, дано да е така, на политическата криза там. След месеци на политически напрежения, президентът на Македония..

публикувано на 22.05.17 в 11:32

Кабинетът „Борисов 3” започва работа при 32% доверие, според „Галъп интернешънъл”

Кабинетът на ГЕРБ и „Обединени патриоти” започва работа при 32% доверие, или на ниво, близко до предходния мандат на премиера Бойко Борисов. Недоверието е 55% и е малко по-ниско от обичайните в последните години стойности от над 60%. Това показва..

публикувано на 20.05.17 в 09:30