Предизборни искри между София и Анкара

Снимка: БГНЕС

След като продължително време избягваха напрежения помежду си около бежанската криза, само за една седмица София и Анкара два пъти се конфронтираха на тема „избори“. Първо българското външно министерство протестира  срещу изявления на турския министър на труда Мехмет Мюеззиноглу, които в България се възприемат като неприемлива подкрепа за определена политическа партия и пряка намеса във вътрешните й работи. Министерството напомни, че с разрешението си български граждани да могат да гласуват на нейна територия за предстоящите парламентарни избори самата турска страна е забранила във връзка с тях да се провежда политическа пропаганда. Ден по-късно Анкара отвърна с призив България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата. Според турското външно министерство,  ограничението за разкриване на максимум 35 секции в страни извън ЕС има за цел да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват. Въпросното ограничение политическите сили в България въведоха, при това след ожесточени спорове помежду си, още миналата година, но тогава Анкара не протестира. Изострената й чувствителност по въпроса сега очевидно не се дължи само на протеста на София, но и на сходните критики от страна на Германия, пожелала да ограничи политически агитации на турски официални представители на своя територия във връзка с референдума в Турция. Но остротата на разменените нападки отклони вниманието от някои нюанси, които подсказват, че може би възникналото напрежение не е толкова страшно. В протеста си българското външно министерство призова Турция в бъдеще да не допуска подобни нарушения, за да могат страните да се концентрират върху „важни за двустранните отношения теми”, а за разлика от него служебният премиер  Огнян Герджиков квалифицира агитацията на турския министър на труда само като „неуместна”. Това смекчаване на тона не е отказ от аргументите за протеста и неслучайно след турския контрапротест  българското външно министерство препотвърди позициите си. Служебният кабинет обаче е прав да смята, че в двустранните отношения има по-важни въпроси. Редно е те да бъдат дискутирани с Турция от редовното правителство, което ще се сформира след изборите на 26 март.

Още от рубриката

Мартин Минков: Въпреки споразумението за името на Македония регионът остава проблемен

Балканската новина от седмицата – постигнатата договореност между премиерите на Македония и Гърция за името на Македония, сякаш отново нажежи страстите на полуострова. Обявената крачка напред и името Република Северна Македония бяха приветствани от..

публикувано на 15.06.18 в 14:40

За оставката на социалния министър и въпросите, които тя повдига

В края на работния ден на 11 юни беше съобщено, че премиерът Бойко Борисов е приел оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Като причина Петков посочил невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с..

обновено на 12.06.18 в 13:57
Подписалите заключителната декларация от Варшава потвърдиха и привързаността на държавите им към доктрината на НАТО за Русия.

Завива ли наистина България на Изток?

В края на май социологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов коментира пред БНР, че „през последните няколко седмици и месеци България отчетливо завива на Изток“. Като признаци за това Симеонов цитира позицията на София относно казуса..

публикувано на 11.06.18 в 11:27