Предизборни искри между София и Анкара

Снимка: БГНЕС

След като продължително време избягваха напрежения помежду си около бежанската криза, само за една седмица София и Анкара два пъти се конфронтираха на тема „избори“. Първо българското външно министерство протестира  срещу изявления на турския министър на труда Мехмет Мюеззиноглу, които в България се възприемат като неприемлива подкрепа за определена политическа партия и пряка намеса във вътрешните й работи. Министерството напомни, че с разрешението си български граждани да могат да гласуват на нейна територия за предстоящите парламентарни избори самата турска страна е забранила във връзка с тях да се провежда политическа пропаганда. Ден по-късно Анкара отвърна с призив България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата. Според турското външно министерство,  ограничението за разкриване на максимум 35 секции в страни извън ЕС има за цел да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват. Въпросното ограничение политическите сили в България въведоха, при това след ожесточени спорове помежду си, още миналата година, но тогава Анкара не протестира. Изострената й чувствителност по въпроса сега очевидно не се дължи само на протеста на София, но и на сходните критики от страна на Германия, пожелала да ограничи политически агитации на турски официални представители на своя територия във връзка с референдума в Турция. Но остротата на разменените нападки отклони вниманието от някои нюанси, които подсказват, че може би възникналото напрежение не е толкова страшно. В протеста си българското външно министерство призова Турция в бъдеще да не допуска подобни нарушения, за да могат страните да се концентрират върху „важни за двустранните отношения теми”, а за разлика от него служебният премиер  Огнян Герджиков квалифицира агитацията на турския министър на труда само като „неуместна”. Това смекчаване на тона не е отказ от аргументите за протеста и неслучайно след турския контрапротест  българското външно министерство препотвърди позициите си. Служебният кабинет обаче е прав да смята, че в двустранните отношения има по-важни въпроси. Редно е те да бъдат дискутирани с Турция от редовното правителство, което ще се сформира след изборите на 26 март.

Още от рубриката
Последният засега българо-турски контакт на официално равнище бе срещата на премиера Бойко Борисов с министъра за ЕС на Турция и главен преговарящ Йомер Челик.

Засилена динамика в двустранните отношения с Турция

От началото на септември се наблюдава засилена динамика в българо- турските отношения. От есента до сега четирима министри посетиха страната ни и бяха проведени знакови разговори. Турция ще сътрудничи на България за гарантиране на..

публикувано на 06.12.17 в 13:22

Развитието на отношенията между България и Македония изпреварва ратификацията на Договора им за добросъседство

Когато в началото на август премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, някои наблюдатели коментираха резервирано, че остава той да бъде..

публикувано на 24.11.17 в 11:47

Управлението е без проблеми – вляво тактически маневри, вдясно пак опит за обединение

В края на миналата седмица БСП предупреди ултимативно, че няма да участва в пленарни заседания на парламента, освен ако не са за гласуване оставката на неговия председател Димитър Главчев, за държавния бюджет и за искането за вот на недоверие към..

публикувано на 20.11.17 в 12:18