Археология на вселената, сини променливи и глобално затопляне

Снимка: архив

Каква е връзката между археологията, астрономията и екологията? Отговорът ни отвежда до територия, която напълно може да възвърне националното ни самочувствие. Не е нужно да попаднете в НАСА, ЦЕРН или Харвард, за да заявите с гордост, че сте българин, същото можете да направите и ако посетите „Кръжока по Астрономия“, организиран от Физическия факултет на СУ. Лекциите през март са посветени на българското участие в най-голямата в света научна лаборатория – ЦЕРН, известна с опитите си, извършени с Големия адронен ускорител и с доказването на частицата Хигс бозон – откритие, определяно от някои като най-голямото през XXI век. Разглежданите теми са: „Археология на вселената“, „Ярките сини променливи – изгарящите гиганти“ и „Глобалното затопляне и глобалното решение“.

СнимкаПо думите на Ивайло Станев – организатор на кръжока, общото между трите е това, че имаме българско участие в световен мащаб в почти всяко ниво на физиката – атомна физика, астрономия и геофизика. Археологията на вселената разглежда нейното минало и теорията за големия взрив, от който се предполага, че се е образувала така наречената „първична супа”. Нейни компоненти са елементарните частици, каквато е и хигсбозона –пояснява доц. Венелин Кожухаров, един от българските физици, работили в ЦЕРН:

СнимкаЗа момента разполагаме със сигурни данни, че в космоса съществува вещество, което принуждава галактиките да се привличат силно една към друга – тъмна материя. Тя заема 25% от вселената. По-странно е, че другото съдържимо на вселената е енергия, която отблъсква галактиките – така наречената тъмна енергия, която е 70% от нея. Така че, не всичко свършва с хигсбозона, но той е важна стъпка към построяването на един по-пълен модел на вселената и нейното бъдеще.

СнимкаЗа причината, поради която астрономията проявява специален интерес към ярките сини променливи, които избухват в свръхнови звезди разказва Ганчо Ганчев, докторант към катедра „Астрономия.” „Началото поставя самият Едуин Хъбъл –пояснява той: а наблюденията в България започват през 80-те години на XX век и продължават до днес.

Тези събития ни помагат да открием тайната на еволюцията на вселената, но също така и появата на елементите, които изграждат самите нас каза Ганчо Ганчев. – Ние сме съставени от елементи от звезди! Например нашата кръв съдържа желязо, а то е формирано именно в недрата на тези свръхнови. Както е казал Лавоазие: нищо не се губи.

СнимкаДумите на Лавоазие обаче не бихме могли да използваме, когато обърнем поглед към глобалното затопляне. По въпроса дали съществува глобално решение на проблема, лекторът Тихомир Димитров, магистър в катедра „Астрономия”, е категоричен:

Всъщност има решение, но то зависи от всеки един от нас, в частност, и от правителствата, в световен мащаб. Необходими са конкретни мерки към тези, които замърсяват околната среда с въглероден двуокис. Фактите показват, че неговите нива се повишат в атмосферата и концентрацията му започва да достига критични нива. Проблемът се влошава и то ускорявайки се – отбелязва Тихомир Димитров.

Повече за българския принос в световната астрономия може да научите в рамките на кръжока. Лекциите се провеждат всеки четвъртък, в сградата на Физическия факултет, а вратите са отворени за всички, независимо от възрастта и образованието. Връщайки се към Лавоазие, можем да кажем: нищо не се губи, особено когато се отнася до принос към науката.

Снимки: личен архив

print Отпечатай
Още от рубриката
Здравко Йончев (в средата) с етно-ню ейдж групата „Пламъци на вдъхновението“.

„Духовността е общото училище, в което всички се учим“ – Здравко Йончев за Международния ден на йога и своя път в древното знание

Тази година светът за трети път отбелязва Международния ден на йога. Нека припомним, че според резолюцията, приета от Общото събрание на ООН в края на 2014 г., за Международен ден на йога е обявен 21 юни. Официалното предложение в световната..

публикувано на 23.06.17 в 14:59

Българските билки са най-лековити на Еньовден

От най-дълбока древност билките по нашите земи били прочути с лечебните си свойства. Познавали ги траки, славяни и прабългари. Легенди, приказки и песни разказват за омайни билета, брани в зори от млади девойки на Еньовден, празникът на слънцето и..

публикувано на 23.06.17 в 11:57
Жителите на Трън предпочетоха перспективата за развитие на туризма и земеделието пред възможността за добив на злато, въпреки че живеят в един от най-изостаналите в икономическо отношение райони на България.

Културата на активното гражданско участие минава през местните референдуми

През последните 2 седмици докато в общественото пространство и в парламента течаха дискусии за изборното законодателство и за това дали да бъде въведена в България мажоритарна избирателна система, в два български града се проведоха местни референдуми...

публикувано на 23.06.17 в 11:33