Тодор Кожухаров: Във фолклора ни е отразено цялото величие на нашия народ

Наричат Тодор Кожухаров „певец с незаличима златна диря в националните ни традиции“, „красивият глас от сърцето на китна Тракия, докоснал дълбините на човешката душа“. Признат е за емблема на тракийския изпълнителски стил.

Тодор Кожухаров осъзнава музикалните си увлечения още в детството, в родното с. Мустрак, Хасковско. Спомня си, че неусетно „попива“ песните на майка си, докато ѝ припява при низането на тютюна. Професионалната му съдба е предопределена от първите изяви на самодейните сцени и местни събори, както и от поканата за солист на ансамбъл „Китна Тракия“ – гр. Хасково. Първите си солови записи прави в Радио Пловдив през1979 г., а през 1982 г. – и в Националното радио, общо около 300 песни. Сбъдва и голямата си мечта да изнася концерти из цялата страна пред многобройна публика. Безброй са сватбите и съборите, които е огласял с тракийските си песни. Славата му  се носи из цяла Тракия. Предпочитан солист е на прочутите сватбарски оркестри – „Козари“, „Конушенска група“, „Ямбол“, оркестрите на Иван Милев, Иво Папазов, „Орфей“, гостува и на оркестър „Бисери“ в Добруджа. А през 1989 г. Тодор и съпругата му Донка Кожухарова създават своя оркестър „Южни ритми“.

Професионалният път на Тодор Кожухаров, съчетал талант, любов, труд, всеотдайност в името на тракийската песен, е оценен  с отличия у нас и по света. През 1985 и 1986 г. е носител на първи награди от „Надсвирването на сватбарските оркестри и солисти“ в Стамболово. Връх в певческата му кариера е трикратното гостуване в края на 90-те години на м.в. в Лос Анжделис, САЩ като участник в Световната музикална олимпиада, откъдето се завръща със златни медали. А през 2004г. издава книгата „С магията на песента“ със 115 нотирани песни, подбрани от богатия му репертоар с идеята да стигнат до младите колеги.

Оркестър „Южни ритми“
Това, което съм направил през годините, е благодарение на моята божа дарба, която нося от майка ми Дена Желязкова и баща ми Желязко Кожухаров. Положих доста усилия да правя песни, които да стигнат до хората. Аз държа винаги това, което запиша, да стигне и до концертния подиум. На 2 февруари 1978 г., преди да вляза в Института за културно–просветни кадри, бях една година щатен солист в ансамбъл „Китна Тракия“ – Хасково. Благодарен съм на музикантите в ансамбъла – Стойчо Янев, Иван Георгиев – гъдулка и много други колеги. С хора имах изпълнения на хубави песни, някои записахме на грамофонна плоча. Никога няма да забравя първата си среща с  легендата на Тракия – Йовчо Караиванов, на когото дължа много като настойник и учител. Той работеше в редакция „Народно творчество“ на БНР. Подготвял ми е песните за запис, редактирал ми е текстовете. Когато не можех да се сетя целия текст на някои песни, които знам от майка си, Йовчо ги завършваше. Първите ми записи са с автентично звучене и са с групата на Стоян Величков, Странджанската група, също с групата на Атанас Вълчев. В началото на прехода, през 1989г., с моята съпруга и млади музиканти създадохме оркестър „Южни ритми“. И така вече 27 години сме заедно по сватби и концерти. Сватбите изискват голям репертоар, който натрупахме във времето. Аз обичам странджанските песни, също родопските, македонските. Затова направихме и доста дуети. Тракия е най–голямата фолклорна област и най–богатата. Ние, тракийци сме широко скроени. Това го доказват нашите големи сватби. Колкото и награди да имам, най-важното е да съм близо до хората и да ги веселим.

Снимки: kozhuharov.net

print Отпечатай
Още от рубриката

„Подайте със ситото, да е сита годината” – ситото в песни, обичаи и магически практики

Липова кора, свита на кръг   с дъно от опъната коприна или рядко тъкано платно – така някога изработвали ситото. Както всички предмети, с помощта на които се приготвя хлябът, ситото приема в голяма степен неговата магическата сила и огромно значение в..

публикувано на 11.03.17 в 09:30

„С нова премяна и хранено конче"

Според народното вярване, на своя ден свети Тодор, яхнал белия си кон, отива при Господ да моли за лято. Като стигне при Господ, забива копието си в земята и връзва коня си за него. И понеже Господ винаги изпълнявал молбата му и изпращал лято, там,..

публикувано на 04.03.17 в 09:30

Сирница – време за прошка, време за празник…

Сирни Заговезни е време да поискаме прошка от близките си и да се съберем около трапезата, отрупана с всичко, което може да се приготви с яйца, масло и мляко. Сирница е винаги седем седмици преди Великден, а от следващия ден започва дългият..

публикувано на 26.02.17 в 09:05