Христо Големинов за свободата да мисли, чувства и разказва по свой начин

Снимка: личен архив

Младият саксофонист е потомък на две прочути музикални фамилии. Внук е на големия български композитор Марин Големинов и син на Камен Големинов – известен диригент, оставил ярка следа в културата на България и Португалия, където живя през последните десетилетия от живота си. Другият му дядо е Георги Бадев – цигулар от най-висок ранг, педагог, известен у нас и по света. Музикант е най-често срещаната професия и в двата рода. Невъзможно е да изброим всички, но няма как да пропуснем името на майка му Румяна Бадева – цигуларка, която от дълги години е част от Orquestra Sinfónica do Porto Casa da Música.

Независимо, че всички около него са посветени на „сериозната“ музика, Христо избира да свири на саксофон. Учи класическия репертоар за този инструмент, но през последните години все по-често свири джаз. Първото му участие на българска сцена беше през 2016 г., заедно с добре познатите джаз музиканти Константин и Александър Владигерови (пиано и тромпет) и Стоян Янкулов – Стунджи (ударни инструменти). Квартетът изнесе концерти в Русе и София. Христо знае няколко езика, говори прекрасно и български, но с лек акцент – нещо съвсем естествено за българите, родени в друга езикова среда.

Роден съм в Порто, втория по големина град в Португалия – разказва Христо, но винаги съм живял в Ешпиньо – малко градче, точно до морето, съвсем близо до Порто. Завърших Escola Profissional de Música de Espinho. Там учих при Жилберто Бернардеш. Той продължава да е един от учителите ми и сега, в университета ESMAE – Escola Superior de Música e Artes do Espetáculo в Порто. Асистент е на проф. Хенк ван Туилерт – холандец, който живее в Португалия повече от 20 години,създател на първия клас по саксофон в страната. Имам удоволствието да съм негов студент. Основна част от образованието ни е свиренето в ансамбъл. В момента сме 12 саксофониста, включително и нашият учител Хенк. Изпълняваме доста сериозен репертоар – Шуберт, Бах, Барбър, танга… Както се казва, „по малко от всичко“.

Със студентския ансамбъл Христо има много ангажименти. Изнасят концерти в Португалия, а поне веднъж годишно – извън страната. Младите саксофонисти и техният преподавател са свирили в Европа и САЩ – Ню Йорк, Бостън и още няколко града. Наред с обучението си като инструменталист, нашият сънародник изучава композиция и оркестрация. А първата си авторска пиеса, наречена „Песен №1“, създава за концертите с братя Владигерови. Нека припомним, че те пък са внуци на българския класик Панчо Владигеров, родени са в България, но от години живеят във Виена. Ето и какво още споделя Христо за своя професионален избор, направен в най-ранна възраст:

Като станах на 6 години, започнах да уча музика и реших, че ще свиря на туба, за щастие изоставих тази „прекрасна идея“. След това се насочих към тромпет, но се оказа, че трябва да изчакам, за да се оформят зъбите ми. Научих от майка си, че точно на седмия си рождения ден, съм заявил, че ще свиря на саксофон. Бях слушал записи, които имахме у дома, но за пръв път опитах да свиря на някакъв стар инструмент, който ми дадоха и оттогава не съм оставял саксофона. Когато започнах да се занимавам по-сериозно с джаз, Пепа Бадева (втората съпруга на Георги Бадев) реши да ме запознае с внуците на Владигеров. Нашите семейства се познават от години, но ние, представителите на третото поколение, не бяхме се срещали лично. Всичко стана много лесно – репетирахме във Виена, после те поканиха Стунджи и организираха концертите в България... Все по-често предпочитам да свиря джаз. Тази музика ми позволява да съм себе си, дава ми свободата да мисля, чувствам и разказвам по свой начин.




print Отпечатай
Още от рубриката
Милка Митева

Четири десетилетия, посветени на младите музиканти

Днес от 18 ч. в залата на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ ще бъде отбелязана една значима годишнина – Милка Митева, дългогодишен директор на училището, празнува четири десетилетия от началото на своята педагогическа дейност. Трима..

публикувано на 23.06.17 в 14:35

„Да гледаме по-светло на живота“, казва композиторът Георги Арнаудов, опирайки се на своя „градивен песимизъм“

Тази година той навърши 60 години, а творческите посвещения на празничния повод са няколко. „Viva Piano“ – конкурсът за пианисти – непрофесионалисти, проведен в София през април, беше посветен на Георги Арнаудов. През октомври Международният фестивал за..

публикувано на 20.06.17 в 12:23

Проф. Моллова представя участниците в своя клас по интерпретация в НБУ

На 20 юни е заключителният концерт на участниците в класа по клавирна интерпретация и камерна музика на проф. Милена Моллова. Проектът се осъществява от Департамент „Музика“ на Нов български университет. Изключителна подкрепа в провеждането на курса е..

публикувано на 19.06.17 в 15:47