И след резолюцията на ЕП за българите в Албания „всички ние сме си нашенци“

Областите с българско население в Албания: Мала Преспа (1), Голо Бърдо (2) и Гора (3) и евродепутатът Андрей Ковачев

Преди месец Европейският парламент прие резолюция за Албания, в която по предложение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки беше включен текст, с който се потвърждават правата на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора.

Това е историческо, защото досега от десетилетия не сме успявали да поставим въпроса за правата на българите в Албания, а това е въпрос, отворен, между другото, още преди 1944 г. Ние намерихме документи и протоколи от срещи от 1932 г. между Албания и България, където се говори за правата на българите и за решение на албанската страна да направи такова признание на българско малцинство в Албания, което въпреки това не се случва. След войната започва югокомунизмът, започва денационализацията – една ужасна политика на Тито за промяна на националното съзнание не само на българите в Югославия, но и на българите в съседните страни, в Северна Гърция, в Албания. Сега съм изключително доволен, че имаме официален документ на Европейския парламент – това са думи на Андрей Ковачев, публикувани на неговата интернет страница.

Официално в Албания са признати няколко малцинства, сред които е македонското. Няма скорошни данни за точния брой на хората с български произход, които живеят там. Различни източници сочат между 40 и 100 хил. души. Основната част от признатото за македонско население се намира в района на Преспа – район, който е обявен от българските евродепутати като населяван предимно от българи.

Приемането на въпросната резолюция от страна на Европейския парламент не провокира особени вълнения и интерес в албанското общество. Като цяло то е доста толерантно, що се отнася до самоопределението на неговите членове. При повдигане на въпроса от българска страна през последните години албанските власти по-скоро изискват изясняване на позициите между Скопие и София и заявяват, че са склонни да признаят правото на всеки, който декларира, че има различна етническа принадлежност. И тъй като политическо съгласие между двете столици в скоро време не се очаква, можем да потърсим мнението на самите хора, живеещи в конкретните райони. Възможност за това ни предоставя доц. д-р Лучия Антонова-Василева от Института за български език към БАН, която миналата седмица представи новата си книга „Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границата на българската граматика"

Най-често те се идентифицират като „нашенци“, но когато се определят така, трябва да кажем, че те и нас, българите, също ни идентифицират като „нашенци“. И освен това те не правят разлика между хората от Македония и хората от България, защото „всички ние сме си нашенци“. При тях твърдо съществува мнение, че произходът им е свързан с България.

Доц. д-р Лучия Антонова-Василева до старинна черква край Преспанското езеро, до с. Пустец
Доцент Антонова-Василева цитира изследване на местния краевед Назиф Докле, който е от село Борйе в областта Гора. Според него гораните са наследници на богомили, прогонени от България от районите на Родопите.

Дали това е така, аз не мога да кажа. Много се говори за това, че гораните са преселени от някъде. Според мен те действително са заселени по тези високи планински местности, за да оцелеят от някакви гонения. При какви обстоятелства е станало това, трудно е да се каже. Но факт е, че никой не би отишъл да живее на толкова трудно достъпно място, ако не е принуден да го направи. Дори днес, за да се стигне до селата, където изследвах говора на „нашенците“, отнема часове с най-съвременни превозни средства, да не говорим за по-старите времена – твърди доц. д-р Антонова-Василева.

Чешма до с. Борйе, Кукъска Гора. В надписа личат български особености.
И докато София и Скопие не намират начин да си поделят малцинството в Албания, демографските процеси текат с пълна сила и те далеч не са в полза на запазване на малките самобитни общности, на езика, културата и традициите им. Заради труднодостъпния район те все повече се обезлюдяват. Далеч по-разумно би било вместо да се конфронтират, България и Македония да обединят усилия за подпомагането и запазването им, в противен случай след години няма да има за кого да спорят.


print Отпечатай
Още от рубриката

Приказки в тъмното

Какъв би бил животът ни, ако ни бе отнето зрението или бяхме приковани към инвалидна количка? Всеки път, когато срещна такива хора, си задавам въпроса как бих се чувствал аз на тяхно място. Вероятно няма да издържа дори няколко дни. Страхът от тъмното е..

публикувано на 29.03.17 в 13:00

Невена Митрополитска: Българският преход е с хиляди лица

Това е историята за българина, който през периода на катаклизмите на прехода към демокрация след 1989 г. тръгва по широкия свят, но сърцето му упорито отказва да го последва. История, в чието отражение се оглеждат хиляди български съдби. „ Утре..

публикувано на 29.03.17 в 12:22

Руските агенции за изборите в България

Много водещи руски агенции и медии пишат за състоялите се на 26 март предсрочни парламентарни избори в България. Под заглавие „България отново предпочете прозападна партия на парламентарните избори”, агенция „РИА Новости” пише, че за пореден път е..

публикувано на 27.03.17 в 11:48