Бельова църква – паметник от Средновековието с национално значение

Снимка: svetimesta.com

Бельова църква не привлича с пищен външен вид, но този, който влезе, остава изумен от богатата стенописна украса в ярки багри с безброй библейски сцени и светци. Един от нейните изследователи е археологът Веселин Хаджиангелов, директор на Историческия музей в Самоков. Като автор на различни публикации за Бельова църква и участник в археологическите й проучвания, се обърнахме към него да ни разкаже повече:

Снимка

Това е обект, който много дълго се проучва. Бельова църква е един от малкото исторически и археологически обекти, които придобиват известност от прохождащата българска публицистика. Пръв за нея пише Константин Фотинов в списанието „Любословие“ и книгата си „Общое землеописание“ (1849). Той я описва като един от най-старите храмове в Самоков. Опитва да я датира, споменавайки, че е още от Българско време, тоест от Второто българско царство. В Музея в Самоков се съхранява „История на Бельова църква“, ръкописна книга, писана от краеведа и църковен певец Стоян Бешов през 1912 година. Авторът е събрал всички легенди, спомени, предания, свързани с църквата и дава известност на много исторически факти. Когато започнах професионалните си занимания в музея през 1992 г. и няколко години след това, участвах в археологическите проучвания на църквата. През 1995 г. имах големия шанс да открия мощи на Свети Великомъченик Симеон Самоковски – безспорно изявена личност от пантеона на новите български светци. Той е обесен през 1737 г. от турците на същото място, където 100 години по-късно бесят и Апостола на Свободата – Васил Левски. Проучванията ни помогнаха да изясним, че храмът е построен върху останките на раннохристиянска църква от VI век. В некропола, съществувал близо до църквата, открихме стойностни и ценни находки, включително от антропологическо естество. Интересен факт е, че храмът е „Рождество на Пресвета Богородица“, но е по-известна като Бельова църква. Тя носи това човешко име защото всички предания са свързани с личността на болярина Бельо, за когото се смята, че я е построил. Проучвания на храма са правени през 70-те години на миналия век. Последната реконструкция във вида, в който сега го познаваме, е започнала през 60-те години на XIX век, когато църквата буквално е изкопана от земята, тъй като е била затрупана с пръст. Сведение за това ни дава и един от известните зографи, който последен прави стенописна украса – Никола Образописов.

СнимкаНа сайта на музея пише, че Бельова църква е най-старият и значим обект от епохата на Средновековието. Каква част от оригиналната сграда е запазена през вековете в днешния храм?

При проучванията през 2009 г. са сигнирани и показани допълнителни помещения (пастофории)по западната фасада на храма, датирани от VI век. Църквата и наосът са издигнати върху централния наос на раннохристиянската църква. Следващата поред църква е изградена някъде около XII век. В изкопите, направени в непосредствена близост до сегашната църквата, се откриха множество погребения от един изключително дълъг период на функциониране на некропола, който започва от XII век и завършва 1867 година. След нашествието през XIV век има най-вероятно опожаряване. В този си вид, с ранните стенописи, се предполага, че е изграден наново някъде през XVI век. И първите стенописи, които са частично разкрити, се датират именно от края на XVI и началото на XVII век. Те са изключително интересни и информативни. Това, което ги прави уникални, е изобразяването на Седемте вселенски събора, Христос Пантократор, Света Троица. Великолепни изображения, за които много специалисти смятат, че ако не са дело на Свети Пимен Зографски, то са на негови ученици. При всички проучвания на ранни стенописи в района на Самоков, се откри, че те носят единни белези. Похватите, които зографите са ползвали, говорят за наличност на способности, родени в една школа, най-вероятно в Атон.

СнимкаЧие дело е иконостасът и стенописите в Бельова църква?

Иконостасът е напълно реставриран. Той е дело на известния самоковски резбар Стойчо Фандъков. Иконите в царския ред са също дело на известен зограф – Георги Клинков. Икони има и на Никола Образописов, освен стенописите. Последните стенописи са дело на трима автори Никола Образописов, и на неговите помощници Димитър Даскалов Дупничанина и сина на Захари Зограф – Христаки Захариев Зограф.

СнимкаБельова църква е паметник с национално значение. Черквата е действаща и работи без почивен ден. В забързания си делник или празник, не я отминавайте, ако пътувате от Самоков за Боровец. Спрете, влезте в обширния двор, в който цари покой и безмълвие. Ще останете очаровани!

Снимки: svetimesta.com


Още от рубриката
Висшият мюсюлмански съвет връчи награда

Главното мюфтийство в България започна да връчва награди за принос към религията

Висшият орган на мюсюлманите в България – Главното мюфтийство, връчи за първи път награди за принос към религията. Ислямът е второто по численост вероизповедание в страната. По данни от преброяването на Националния статистически институт, близо 1..

публикувано на 12.12.17 в 10:50

Книгата „Концлагерът „Белене” 1949-1987” е най-мащабното изследване на изстъпленията на комунизма

„ На острова първо били изловени и изядени костенурките. След това лагеристите ловят жаби и водни змии, котки и кучета, гарги, таралежи, врабчета. Лагеристите изравят и изяждат труповете на болни от антракс животни, удавени коне, умрели от заразни..

публикувано на 05.12.17 в 13:16
Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски закриля българския народ и неговия стремеж към образование

Българската академична общност, обединена в най-старото ни висше училище – Софийския университет (1888 г.), отбелязва деня на своя патрон и небесен покровител - Св. Климент Охридски. В Академичния параклис „Св. Климент Охридски” на Богословския..

публикувано на 25.11.17 в 07:00