Десет години след влизането на България в ЕС и прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/, селскостопанското производство в страната не отговаря на естествения си потенциал, смятат експерти. Условията за правене на аграрен бизнес в страната са променени драстично. Основният двигател на тези промени е именно ОСП на ЕС и финансовата подкрепа от държавата под формата на национални доплащания.

През последните години обаче ЕС се изправя пред едно от най-големите си предизвикателства, а именно – Европа на две скорости. Старият континент не е хомогенен в икономическо и социално отношение и колективните решения, които се постигат, носят след себе си бюрократични трудности. И ако за старите страни-членки на дневен ред по важност са екологичните приоритети, то за България доходите и ръстът в земеделието са жизнено необходими. В това се крие и големият залог - как и доколко бъдещата ОСП ще може да обедини тези две доктрини.

По данни на НСИ за първите седем години от членството в ЕС /2007-2013 г./ в българското селско стопанство са се влели около 3,5 милиарда евро под формата на различни субсидии. Анализът на усвояването на средствата от еврофондовете за земеделие показва, че голяма част от тях обаче отиват в едрите производители – над 80 на сто от директните плащания. А на практика дребните фермери имат най-голяма нужда от подкрепа.

Към момента, в условия на прилагане на ОСП, българското селскостопанско производство е на ниво, което не отговаря на естествения му потенциал, смятат експертите. В резултат на това България внася селскостопанска продукция от чужбина и близо 70 на сто от земеделските стоки на българския пазар не са родно производство.

Едно от големите предизвикателства пред България е ефективното усвояване на средствата от фондовете на ЕС, заключават експертите. Според тях важно е не само колко средства сме усвоили, но и какъв е дългосрочният ефект от тях върху българското селско стопанство и развитието на регионите в страната.

По материали на БТА