Фонтаните във всеки град са любимо място за отдих на гражданите. Те пленяват всеки с усет към красивото и имат своите интригуващи истории, които разказват с ромона на водата. Повод да погледнем към тях бе фотоизложбата „Фонтаните на България”, организирана от Българската асоциация по водите и сдружение „Аз обичам водата“. Как се роди идеята за фотоконкурса и какви бяха критериите за участие на снимките, попитахме председателя на асоциацията инженер Иван Иванов:

Това е една традиция, която спазваме от 5 години. В рамките на Седмицата на водата решихме, че трябва да правим разнородни събития, за да привлечем по-голям брой хора, които да участват под една или друга форма. Едно от тях е именно фотоконкурсът. Тази година темата бе „Фонтаните на България“. Тя предизвика изключителен интерес, може би защото много от тях бяха реконструирани през последните години, а и са център на внимание във всеки град. Имаше над 300 снимки в различни цветове, нощни, зимни, дневни. Много труден избор за журито, но в края на краищата бяха отличени 50 фотоса, а от тях бяха наградени 5. Първо, второ и трето място, са избрани от журито, една с гласуване онлайн и една предоставена ни от институции.

Отличената институция бе Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за нощната снимка на фонтана „Спиралата” в Пловдив. Снимката на Стилияна Божидарова  от Добрич „Водна феерия” пък бе избрана от потребителите в интернет. Наградени бяха още три фотоса, избрани от журито: „Гимнастичката на Чапа“ с автор Йордан Пачев, „Дъждовна вечер“ на Петя Радкова и „Хвани ме, ако можеш“ на Костас Анастасиу.

Няма точни данни за това кога хората са построили първия фонтан, но важното е, че в европейските страни и по света те се пазят и поддържат от хиляди години. У нас обаче фонтаните дори от XIX век са рядкост. В столицата ни има само един запазен оттогава. Той се намира в градина „Буката“ на булевард „Прага“. Според историци, преди около век той се е намирал на площад „Славейков“. В Пловдив е оцеляло още едно старинно бижу – шадраванът „Деметра”. Той е създаден от скулптора Арнолдо Дзоки, изваял и паметника на Цар Освободител в София. Бил поръчан за сватбен подарък на княз Фердинанд от австрийския император. Князът решава да го подари на Пловдив по повод Първото българско изложение, което се открива там през 1892 година. Интересна е историята и на фонтана в Хисаря. Според легендата, османският господар харесал българка от града и заповядал да я доведат при него. Дълго време се опитвали да я убедят да промени вярата си, но тя отказвала. Затова заповядал да я изгорят жива. Момичето не продумало нищо и само сълзите й закапали на земята. Смята се, че така се е появил изворът „Момина сълза“.