Възкресение Христово е най-големият православен празник, отбелязван с особена тържественост във всички храмове. Всяка година в богослужебната практика се припомнят последните дни от живота на Спасителя – от влизането му в Ерусалим до залавянето, съда, разпятието и възкресението. През цялата Страстна седмица звучат определени песнопения, а някои се изпълняват само на Велики петък. Сред тях е „Днесь висит на древе“.

„Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите… Покланяме се, Христе, на Твоите страдания.“

На Велики петък се изпълнява и песнопението „Чертог Твой виж(д)у“ .

„Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа…“

„Благообразний Йосиф” разказва за делото на Йосиф от Ариматея, измолил от Пилат Понтийски да снемат тялото Христово от кръста, да го измият с благовонни масла, както повелявал еврейският обичай, да го увият в плащаница и да го положат в неговата семейна гробница.

Вечерта на Велики петък в православните храмове се извършва тържествена погребална процесия извън храма, символично съпровождана от плащаницата, в която е било увито тялото на Господ Исус Христос. След шествието и символичното погребение свещениците и вярващите отново влизат в храма и минават под тази плащаница. Това е символично влизане в гроба с Христос, „умирайки за греха“ и в очакване на светлото чудо на Възкресението.

Редактор: Албена Безовска