Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Старинни съкровища представени в европейско сътрудничество

БНР Новини
3
Снимка: БТА

В Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ/ в София могат да се видят две нови изложби. Едната представя знаменитото златно съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена. Другата е озаглавена „Езическа България. Власт и общество”. Ще припомним, че в австрийската столица през март бе открита друга българска експозиция – „Първото злато. Ада тепе – най-древният златодобивен рудник в Европа”, която продължава до 25 юни. Този обмен е плод на тригодишен договор, сключен между НАИМ и Института за европейска и ориенталска археология към Австрийската академия на науките.

СнимкаИскам да подчертая, че работим в отлично партньорство с нашите австрийски колеги – посочва доц. Людмил Вагалински, директор на НАИМ. – Те направиха щедър жест към нашия музей, съгласявайки се да ни предоставят съкровището от Надсентмиклош. То е емблематично за ранното средновековие. Не само защото е едно от най-големите златни съкровища от тази епоха, а и защото крие в себе си много информация за този период. Говорим за VII, VIII и IX век. Впрочем, то никога не е показвано извън Виена и Будапеща в своята цялост, т.е. извън бившата Хабсбургска империя.

Според доц. Вагалински има различни тези с какви култури може да се свърже това съкровище – дали с българи, дали с авари... Важното е, че то дава повод да се обърнем към ранното средновековие, в което се крият корените на българската държава. Неслучайно втората изложба е озаглавена „Езическа България: власт и общество”.

СнимкаЕто как кураторът от българска страна д-р Галина Грозданова представя Златното съкровище от Надсентмиклош и неговия каталог:

Това е най-голямото съкровище от ранното средновековие със своите 23 на брой съда и общо тегло от близо 10 килограма злато. Уникално е както по своя състав, така и по формата на съдовете. Те са с изключително сложна и прецизна техника на изработка, с интересни композиции, в които участват човешки фигури, митологични сюжети и фантастични животни. 15 от съдовете имат надписи и знаци. Някои от тях в голямата си степен са неразчетени до днес. Защо това съкровище е тук? Защото то е много популярно и в България, благодарение на цяла плеяда български учени, които са се занимавали с него. Това е колекция, която е позната от близо 200 години, за която са написани над 100 публикации в научната и популярната литература.

Какви са новостите за съкровището сега? Новото е, че в каталога за него присъстват детайлните анотации, представящи последните изследвания на прочутите златни съдове.

СнимкаПовече подробности от куратора от австрийска страна д-р Георг Платнер:

От днешна гледна точка се предполага, че става дума за три групи съдове, които са възникнали в период от век, век и половина. Изображенията върху съдовете наистина са необичайни и дават препратки към различни моменти от античната епоха. Има елементи с препратки към сасанидската култура, към античната гръцка, римска култура. Разбира се, възниква въпросът кои са били хората, които са имали достъп до тези мотиви и подобни изображения.

Ще добавим, че върху златните съдове има и християнски символи, като кръстове например. Както и надписи на гръцки, а и на друг език, който е все още неразгадан, отбелязва Георг Платнер.

СнимкаКолкото до другата изложба – „Езическа България: Власт и общество”, тя разказва за времето, когато е събирано съкровището, защото то е трупано в продължение на близо 100 години и представя социалната структура на ранносредновековните общества през този период, посочва Галина Грозданова. Две са основните велики сили на Долен и Среден Дунав по това време – България и Аварския хаганат. Показвайки например артефакти от това време, организаторите на експозицията изследват българското общество по това време, съпоставят културата на народа и на българската аристокрация.

Снимки: Венета Павлова, БГНЕС и БТА




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Отец Александър Чъкърък

Създаденото от отец Александър Чъкърък в Одрин дава своите плодове

Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..

публикувано на 27.03.24 в 13:05

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30