В Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ/ в София могат да се видят две нови изложби. Едната представя знаменитото златно съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена. Другата е озаглавена „Езическа България. Власт и общество”. Ще припомним, че в австрийската столица през март бе открита друга българска експозиция – „Първото злато. Ада тепе – най-древният златодобивен рудник в Европа”, която продължава до 25 юни. Този обмен е плод на тригодишен договор, сключен между НАИМ и Института за европейска и ориенталска археология към Австрийската академия на науките.

Искам да подчертая, че работим в отлично партньорство с нашите австрийски колеги – посочва доц. Людмил Вагалински, директор на НАИМ. – Те направиха щедър жест към нашия музей, съгласявайки се да ни предоставят съкровището от Надсентмиклош. То е емблематично за ранното средновековие. Не само защото е едно от най-големите златни съкровища от тази епоха, а и защото крие в себе си много информация за този период. Говорим за VII, VIII и IX век. Впрочем, то никога не е показвано извън Виена и Будапеща в своята цялост, т.е. извън бившата Хабсбургска империя.

Според доц. Вагалински има различни тези с какви култури може да се свърже това съкровище – дали с българи, дали с авари... Важното е, че то дава повод да се обърнем към ранното средновековие, в което се крият корените на българската държава. Неслучайно втората изложба е озаглавена „Езическа България: власт и общество”.

Ето как кураторът от българска страна д-р Галина Грозданова представя Златното съкровище от Надсентмиклош и неговия каталог:

Това е най-голямото съкровище от ранното средновековие със своите 23 на брой съда и общо тегло от близо 10 килограма злато. Уникално е както по своя състав, така и по формата на съдовете. Те са с изключително сложна и прецизна техника на изработка, с интересни композиции, в които участват човешки фигури, митологични сюжети и фантастични животни. 15 от съдовете имат надписи и знаци. Някои от тях в голямата си степен са неразчетени до днес. Защо това съкровище е тук? Защото то е много популярно и в България, благодарение на цяла плеяда български учени, които са се занимавали с него. Това е колекция, която е позната от близо 200 години, за която са написани над 100 публикации в научната и популярната литература.

Какви са новостите за съкровището сега? Новото е, че в каталога за него присъстват детайлните анотации, представящи последните изследвания на прочутите златни съдове.

Повече подробности от куратора от австрийска страна д-р Георг Платнер:

От днешна гледна точка се предполага, че става дума за три групи съдове, които са възникнали в период от век, век и половина. Изображенията върху съдовете наистина са необичайни и дават препратки към различни моменти от античната епоха. Има елементи с препратки към сасанидската култура, към античната гръцка, римска култура. Разбира се, възниква въпросът кои са били хората, които са имали достъп до тези мотиви и подобни изображения.

Ще добавим, че върху златните съдове има и християнски символи, като кръстове например. Както и надписи на гръцки, а и на друг език, който е все още неразгадан, отбелязва Георг Платнер.

Колкото до другата изложба – „Езическа България: Власт и общество”, тя разказва за времето, когато е събирано съкровището, защото то е трупано в продължение на близо 100 години и представя социалната структура на ранносредновековните общества през този период, посочва Галина Грозданова. Две са основните велики сили на Долен и Среден Дунав по това време – България и Аварския хаганат. Показвайки например артефакти от това време, организаторите на експозицията изследват българското общество по това време, съпоставят културата на народа и на българската аристокрация.

Снимки: Венета Павлова, БГНЕС и БТА