Има ли процеси на радикализация в училищата на България?

Снимка: архив

Конференция, посветена на сигурността на децата в българското училище се проведе в дните преди Великденските празници в София. Организаторите от Синдиката на българските учители към КНСБ смятат, че проблемът за сигурността на учебния процес и на децата в училище има много аспекти и трябва обстойно да се анализира. По думите на Чавдар Христов, вицепрезидент на Конфедерацията, опазването живота, здравето и сигурността на децата в училище е част от борбата с различни интереси, идващи отвън.

Предвид новото предизвикателство пред Европа, а именно радикализацията сред младежи от различни групи и националности, софийската конференция огласи любопитни резултати от дългосрочно социологическо проучване. Главният въпрос в анкетата, обхванала десетки директори и ръководен педагогически персонал в училища от райони със смесено население, е текат ли процеси на радикализация, които може да се забележат в българското училище? Проф. Татяна Дронзина, ръководител на настоящото изследване, потвърди, че е участвала в подобно изследване, продължило 4 години в Централна Азия, където се е срещала с хора от редовете на „Ислямска държава“ там. Дронзина припомни, че не е задължително радикализацията непременно да доведе до тероризъм, най-малкото защото съществува и радикализация само на думи. Ако е само такава, може да се приеме като признак за свобода на словото – посочват анализатори. Проблемът е, че картината на забелязани признаци на радикализация сред отделни групи у нас бързо се променя. В потвърждение на това са резултати от проведено през 2016 г. изследване върху поведението на групи ученици в 26 области на страната ни. И още за събраната информация на терен от проф. Дронзина:

СнимкаНяма никакво съмнение, че децата от традиционните за България мюсюлмански общности, не допуснаха проникването на радикализъм у нас. Те знаят цената на съжителството и колко е рисковано да бъде допуснат удар и атака срещу това съжителство. Но сега, обърнатите от скоро в исляма ромски групи, които нямат исторически инстинкти за самосъхранение, крият опасност. Въпреки, че това явление съществува, мнозина предпочитат да го премълчават. Има видими белези за процеса на радикализация сред децата и юношите в тези общности. По време на учебен час от телефоните на учениците звучат приложения с религиозно послание, които те не могат да премахнат и изключат. Не случайно казвам, че аз 4 години съм живяла в Централна Азия, където 90% от населението са мюсюлмани. Там никъде не видях нещо подобно, което да нарушава учебната дисциплина и да пречи на учителите и на учениците в училище. И още нещо, което се появява у нас напоследък. Бащите на такива ученици категорично отказват да посетят и разговарят с училищния директор, в случай, че постът се заема от жена. Такова нещо аз никъде не съм срещала в мюсюлманската Централна Азия“.

Изледването на проблема, дали има радикализация сред отделни общности у нас е въпрос на дълбоки, сложни и непрекъснати проучвания. Това е тема, за която е време да се заговори честно и открито пред обществото ни – казва проф. Дронзина. Какво можем да направим преди да е станало прекалено късно? – на този въпрос ще търсят отговор в скоро време управляващите. А изследователите на терен посочват още примери от по-малките населени места у тас. И още от проф. Дронзина:

За първи път миналата година, на коледно празненство в училище, децата на семейства, приели радикалния ислям, са чупили елхи в училище, с обяснението, че този празник няма нищо общо с исляма и следователно, трябва да му се пречи. През коледната ваканция учениците са били на лагер в Турция за изучаване на исляма. Оказва се, че никой не знае къде точно се намират тези лагери и с какво точно се занимават децата там. Самите учители в тези райони са обезпокоени не толкова от лошото отношение към тях самите, колкото от неуважението на българските институции от тези общности. Те споделят, че срещат незачитане на законите и неуважение на правата на другите. Учениците отказват да учат и да говорят на български. Заради тази езикова бариера, преподавателите се сблъскват с огромна стена в работата си.


print Отпечатай
Още от рубриката

Мария Спасова: Тайната на успеха е комбинация от желание, търпение, упоритост, труд и любов към това, което правиш

Най-древните археологически доказателства за развитие на козметиката датират от 4000 г. пр.Хр. и са намерени в Египет. Първият писмен документ с козметични съвети е Папирусът Еберс. Това е един от най-старите медицински ръкописи от 1500 г. пр.Хр.,..

публикувано на 28.06.17 в 13:00

За какво служи спинърът – или за източниците на напрежение в училище

В края на учебната година учениците полагат изпити по различни предмети. Знанията им се оценяват както от техните учители, така и от външни инспектори. Често натрупаният учебен материал се научава ускорено и в кратки срокове, а това изостря напрежението..

публикувано на 27.06.17 в 12:15
Здравко Йончев (в средата) с етно-ню ейдж групата „Пламъци на вдъхновението“.

„Духовността е общото училище, в което всички се учим“ – Здравко Йончев за Международния ден на йога и своя път в древното знание

Тази година светът за трети път отбелязва Международния ден на йога. Нека припомним, че според резолюцията, приета от Общото събрание на ООН в края на 2014 г., за Международен ден на йога е обявен 21 юни. Официалното предложение в световната..

публикувано на 23.06.17 в 14:59