Има ли процеси на радикализация в училищата на България?

Снимка: архив

Конференция, посветена на сигурността на децата в българското училище се проведе в дните преди Великденските празници в София. Организаторите от Синдиката на българските учители към КНСБ смятат, че проблемът за сигурността на учебния процес и на децата в училище има много аспекти и трябва обстойно да се анализира. По думите на Чавдар Христов, вицепрезидент на Конфедерацията, опазването живота, здравето и сигурността на децата в училище е част от борбата с различни интереси, идващи отвън.

Предвид новото предизвикателство пред Европа, а именно радикализацията сред младежи от различни групи и националности, софийската конференция огласи любопитни резултати от дългосрочно социологическо проучване. Главният въпрос в анкетата, обхванала десетки директори и ръководен педагогически персонал в училища от райони със смесено население, е текат ли процеси на радикализация, които може да се забележат в българското училище? Проф. Татяна Дронзина, ръководител на настоящото изследване, потвърди, че е участвала в подобно изследване, продължило 4 години в Централна Азия, където се е срещала с хора от редовете на „Ислямска държава“ там. Дронзина припомни, че не е задължително радикализацията непременно да доведе до тероризъм, най-малкото защото съществува и радикализация само на думи. Ако е само такава, може да се приеме като признак за свобода на словото – посочват анализатори. Проблемът е, че картината на забелязани признаци на радикализация сред отделни групи у нас бързо се променя. В потвърждение на това са резултати от проведено през 2016 г. изследване върху поведението на групи ученици в 26 области на страната ни. И още за събраната информация на терен от проф. Дронзина:

СнимкаНяма никакво съмнение, че децата от традиционните за България мюсюлмански общности, не допуснаха проникването на радикализъм у нас. Те знаят цената на съжителството и колко е рисковано да бъде допуснат удар и атака срещу това съжителство. Но сега, обърнатите от скоро в исляма ромски групи, които нямат исторически инстинкти за самосъхранение, крият опасност. Въпреки, че това явление съществува, мнозина предпочитат да го премълчават. Има видими белези за процеса на радикализация сред децата и юношите в тези общности. По време на учебен час от телефоните на учениците звучат приложения с религиозно послание, които те не могат да премахнат и изключат. Не случайно казвам, че аз 4 години съм живяла в Централна Азия, където 90% от населението са мюсюлмани. Там никъде не видях нещо подобно, което да нарушава учебната дисциплина и да пречи на учителите и на учениците в училище. И още нещо, което се появява у нас напоследък. Бащите на такива ученици категорично отказват да посетят и разговарят с училищния директор, в случай, че постът се заема от жена. Такова нещо аз никъде не съм срещала в мюсюлманската Централна Азия“.

Изледването на проблема, дали има радикализация сред отделни общности у нас е въпрос на дълбоки, сложни и непрекъснати проучвания. Това е тема, за която е време да се заговори честно и открито пред обществото ни – казва проф. Дронзина. Какво можем да направим преди да е станало прекалено късно? – на този въпрос ще търсят отговор в скоро време управляващите. А изследователите на терен посочват още примери от по-малките населени места у тас. И още от проф. Дронзина:

За първи път миналата година, на коледно празненство в училище, децата на семейства, приели радикалния ислям, са чупили елхи в училище, с обяснението, че този празник няма нищо общо с исляма и следователно, трябва да му се пречи. През коледната ваканция учениците са били на лагер в Турция за изучаване на исляма. Оказва се, че никой не знае къде точно се намират тези лагери и с какво точно се занимават децата там. Самите учители в тези райони са обезпокоени не толкова от лошото отношение към тях самите, колкото от неуважението на българските институции от тези общности. Те споделят, че срещат незачитане на законите и неуважение на правата на другите. Учениците отказват да учат и да говорят на български. Заради тази езикова бариера, преподавателите се сблъскват с огромна стена в работата си.


Още от рубриката

На пазар в Кубрат

Неделният пазар в град Кубрат не е обикновено място за пазаруване. На тържището хората си дават среща, обменят информация, получават вести от близките си от чужбина. Тук продавачите-производители имат постоянни клиенти, сред които и много търговци,..

публикувано на 25.04.18 в 10:46

Пачуъркът е хоби и изкуство, което възпитава вкуса

Корените на пачуърка се крият в най-дълбока древност, макар да е прието, че тази техника в нейния съвременен вид се е зародила през XVIII век в Англия. Ето защо названието „пачуърк” идва от английските думи patch – кръпка и work – работа. Това е..

публикувано на 25.04.18 в 08:25

Бесарабските българи в Бразилия: Колко далечни са българските корени?

През 20-те години на ХХ век над 10 000 бесарабски българи от Румъния се преселват в Бразилия. Преселници е имало от всички бесарабски села. Те били агитирани да заминат с примамливи предложения и разкази, че в Бразилия „самуните растат на..

публикувано на 24.04.18 в 11:23