Какво подсказват първите изяви в 44-то Народно събрание

Снимка: БГНЕС

Първото заседание на 44-то Народно събрание, състояло се на 19 април, бе необичайно кратко, протече без изненади и някои го определят като вяло. Косвено потвърждение на това е обстоятелството, че печатът днес отразява сравнително пестеливо толкова важно събитие от вътрешнополитическия живот. Дори фактът, че президентът Румен Радев не се възползва от възможността да произнесе традиционното за откриването на парламента обръщение на държавния глава, мина почти незабелязано. Не впечатли и обстоятелството, че единственият партиен лидер, който се въздържа да говори от трибуната на парламента, бе този на спечелилата изборите партия ГЕРБ – Бойко Борисов. Като се абстрахираме от тези детайли, следва обаче да отбележим, че изявленията на политическите сили на първото заседание на новия парламент подсказват някои важни неща.

Въпреки множеството си различия, всички парламентарни сили акцентираха, че новата власт в България поема функциите си в сложна международна обстановка и подчертаха необходимостта от съвместна работа за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз в първите шест месеца на следващата година. Очертаха се и общи виждания по вътрешнополитически въпроси като повишаването на пенсиите и необходимостта от промени в здравеопазването и образованието.

Спечелилата изборите партия ГЕРБ категорично потвърди, че възнамерява  този път да изкара пълен 4-годишен управленски мандат. Не по-малко категорично заместник-председателят й Цветан Цветанов заяви, че новото управление няма да допусне крайни форми на национализъм. И ГЕРБ, и бъдещият му коалиционен партньор – Коалицията „Обединени патриоти“, потвърдиха договореностите си от досегашните предварителни разговори за съставяне на новото правителство, но някак схематично, което е признак за още недоуточнени неща между тях. Съпредседателят на Обединените патриоти Валери Симеонов изтъкна като приоритет недопускането на бежанци в страната и незабавното депортиране на незаконно влезлите, а тази тема бе пропусната в изказването на Цветанов. Симеонов потвърди и позицията на „патриотите“ срещу въвеждането на мажоритарна избирателна система,  а това потвърждава, че по този въпрос имат пълно разминаване с бъдещия си коалиционен партньор ГЕРБ.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че лявата коалиция „БСП за България” ще бъде опозиция и алтернатива на ГЕРБ, но същевременно каза, че ще подкрепя успешното провеждане на българско председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) догодина. Така косвено Нинова даде да се разбере, че до средата на 2018-та левицата няма да работи за смяна на правителството.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ призова България да се раздели с тежкото политическо наследство на разединението и омразата и да върви към създаване на мнозинство на основата на споделени ценности. Така той подсказа, че движението е готово за сътрудничество с новата власт. Същевременно обаче Карадайъ се обяви категорично против намеренията на ГЕРБ за промяна в изборното законодателство, която да наложи мажоритарна избирателна система в страната.

Лидерът на най-малката парламентарна сила „Воля“ Веселин Марешки изказа пожелания новото управление да бъде по-ефективно от всички досегашни, а така подсказа, че ще е склонен да го подкрепя.

Анонсите на политическите сили в първия ден на новия парламент в крайна сметка говорят, че поне в близката година и половина България ще има дясноцентристко правителство, разчитащо на плаваща подкрепа в парламента. По какви въпроси, как именно и на каква цена парламентарните сили ще си взаимодействат, ще съдим конкретно след утвърждаването на коалиционното правителство от парламента. Мандат за съставяне на такова президентът ще връчи на лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов следващата седмица.



Още от рубриката

Визитата на президента Радев в Русия и „пълноформатните“ отношения, които се очакват след нея

В първите дни на седмицата – 21 и 22 май, президентът Румен Радев посети Русия. Още в предварителните анонси се подчертаваше, че визитата слага край на десетгодишна пауза в двустранния диалог на най-високо равнище. След срещата с българския..

публикувано на 23.05.18 в 11:39

ЕС отново се отваря за Западните Балкани, но с предпазлив оптимизъм

15 години след Солунската среща на ЕС с държавите от Западните Балкани, вчера в София с проведе друга в същия формат. Още от миналата година събитието се очакваше от едни с големи надежди, а от други със скептицизъм заради участието на Косово,..

публикувано на 18.05.18 в 11:48

Присъединяването на Западните Балкани към ЕС е стимул за страните да решат дългогодишни проблеми помежду си

Социално-икономическите неравенства в страните от Западните Балкани са проблем, който трябва да бъде решен, не само заради надеждите им за присъединяване към ЕС, но и заради самите граждани. Около това мнение се обединиха участниците в..

публикувано на 18.05.18 в 10:58