Радиото – най-силното оръжие на словото

Снимка: архив

Поглед към света или най-силното оръжие на словото, което за броени минути може да достигне до всяка точка на земята. Това е радиото. То няма образ, но го създава, няма картина, но я рисува още по-живописна, отколкото е в действителност. И също като хубавата книга събужда въображението, провокира мисленето и достига до съзнанието, за да остави своя отпечатък. Средство за манипулация и контрол, и едновременно източник на знание и култура, събрани в един глас, една мелодия, едно съзвучие.

Преди повече от 120 години прохожда прототипът на първия за времето си уред за предаване и приемане на радиосигнали. Тогава още никой не е предполагал, че откритието ще се превърне в едно от най-мощните средства за масова информация. Какво е радиото днес, когато информацията е навсякъде и можем да се осведомим за всичко с един клик в интернет – попитахме Лъчезар Точев, преподавател по радио жанрове във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Това, което е различно от самото начало, е, че днешните изказвания трябва да бъдат далеч по-кратки. Преди 50-60 години хората не са имали масово движещи се образи вкъщи. Времената са били по-спокойни и са можели да седнат и да слушат радио. Днес трудно някой седи, за да слуша радио, то се слуша между нещо друго. Карам кола и слушам радио, готвя и слушам радио... между другото... И затова днешните жанрове трябва да бъдат далеч по-кратки, събрани, за да бъдат интересни. В това отношение, чисто технологично интернет може да бъда полезен, за да чуем това, което не сме имали възможността да слушаме в ефира. Дали ще бъде музика или определена информация, подкастовете на радиото в интернет ни позволяват да слушаме отминало съдържание.

Няма ли опасност интернет да измести радиото?

Това са били тежненията, когато се е появила телевизията и тогава театралите и кинодейците са изпаднали в ужас, така е било и с театъра, когато се е появило изобретението на братя Люмиер. Както виждате, до ден днешен има и театър, и кино, и телевизия, и радио, а интернет е само още един канал, който обогатява възможността за достъп на всеки човек към информацията, но в никакъв случай не отменя онова, което съществува досега.

Независимо от технологиите, все пак радиото продължава да бъде лидер в доставянето на информация там, където интернет и другите медии не достигат. В това отношение Радио България беше успяло да постигне завидни резултати с излъчванията си на къси вълни. С богатите си културно-информационни програми на 11 езика, през всичките години от създаването си в далечната 1936 година, радиото ни бе напипало пулса на слушателския интерес по света. Имаше дори предложения от радиолюбители, международните излъчвания на къси вълни и онлайн да бъдат обявени от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Много от слушателите изразяваха надеждата си да продължат да "пътешестват" на вълните на Радио България из страната ни, да слушат музиката ни и да обогатяват културата си с вековната ни история. Уви, гласът на Радио България замлъкна за много от тях, останаха да ни слушат само тези, които ни откриха в интернет. А свободен достъп до интернет навсякъде по света няма!

Жалко наистина, защото късите вълни предоставяха много по-големи възможности. Да, по-скъпо е, но тука става дума за присъствието на България по целия свят. Не знам, кой е взел това „гениално решение”, не ми се и коментира, но е сериозна загуба. Бих го сравнил с това да закрием базата ни в Антарктида, защото излиза много скъпо... – обобщава Лъчезар Точев.

Още от рубриката

Въпросът с финансирането на мюсюлманското вероизповедание в България остава тревожно отворен

Наскоро главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи обяви, че над 600 имами вече пети месец не са получавали заплатии масово емигрират в търсене на препитание зад граница. Сред оставащите в страната тлеело остро социално напрежение и..

публикувано на 22.08.17 в 08:00

Благотворителната инициатива „Разходи незрящ в парка“ привлича милосърдни младежи

Да отделиш от времето си и да го посветиш, на някого, който е в нужда и с това да му донесеш радост. Да споделиш храната си с някой беден. Да изслушаш болката на някой възрастен, самотен човек. Да проявиш тези добродетели в бездуховния свят, в..

публикувано на 18.08.17 в 08:00

Да спасим училището в село Хвойна

Едно космополитно момиче се връща в селото на своите деди с идеята да спаси училището, в което под османско владичество и в следосвобожденските години преподавали двамина от прародителите й. И с ентусиазма си успява да пробуди притихналите в..

публикувано на 17.08.17 в 12:10