Копривата в нашите традиционни практики и вярвания

Снимка: архив

„Да се хванем за зелено” – в този любим български израз „зеленото” са толкова полезните коприва, лапад, лобода, които се появяват на трапезата ни през пролетта. Народът ни казва: „Закука ли кукувицата, покаже ли се копривата – идва пролетта.” Копривата присъства в още много поговорки и поверия, както и в някои магически практики. Лечебните ѝ качества я нареждат сред най-разпространените народни средства при различни здравословни проблеми.




Според традицията, коприва се яде за първи път на Гергьовден. Растението присъства и в почти всички ритуални практики, свързани с празника. Символ на здравето, тя се вплита в зелените гергьовски венци и китки. В нощта преди Гергьовден жените доят овцата, която първа е родила агнета от началото на годината. Съда за млякото е окичен с пролетни цветя, завързани с червен конец, а сред тях се слага и коприва. С венец от здравец, къпина, коприва и глог, заплетени с червен конец пък се украсява главата на овцата. Такъв венец се закачва и на вратата на кошарата. На празника стопанките кичат чешми и кладенци със зеленина, а в котлите (или ведрата), с които носят вода слагат стрък коприва – за здраве. В някои краища на страната било прието най-възрастната жена в семейството да „нажари” (или да „опари”) краката на  децата докато са още под завивките. Вярва се, че това ще им донесе здраве. 

Парливите листа на копривата, преплетени със здравец и глог, хората закичвали на входните си врати и като средство срещу различни зловредни влияния и беди. Счита се, че копривата прогонва лошите духове. Коприва се използва и при разваляне на магии и заклинания, както и против уроки. Ако някоя мома искала да отмъсти на любимия си за изневярата му, свивала китка от коприва и му я подарявала. Символът на това действие – както сърцето ѝ е изгоряло от мъка, така да изгори и неговото.

СнимкаНякога от коприва получавали здрави влакна, от които изработвали тъкани. Приготвяли и зелена боя, използвали я за оцветяване на великденските яйца, както и на текстил. Някога във всеки дом изсушавали големи количества от растението – за храна и лечение през зимата. С коприва се приготвят много традиционни постни ястия. Тя е чудесно допълнение и към месните блюда.

В  народната ни медицина се прилагат отвари от всички части на растението. Листата и стеблата се берат от първото появяване през пролетта, а корените се вадят през есента, когато цъфтежът е приключил. Налагане с коприва е особено ефикасно при парализирани крайници, ревматизъм и пр. Счита се, че зеленият цвят на храната помага при депресивни състояния. А отварата от коприва подобрява работата на сърцето, има кръвоспиращо и общо укрепващо действие, помага при захарен диабет и наднормено тегло. Копривата е прекрасно средство и за всички, които страдат от пролетна умора.





Още от рубриката

С възстановка на свещени тракийски ритуали ще отбележат Еньовден в Родопите

Легендарното светилище на Орфей край село Татул и праисторическият скален комплекс Харман Кая в Родопите ще се превърнат в сцена на свещени тракийски ритуали, с чиито възстановки ще бъде отпразнуван Еньовден. На 24 юни, когато отбелязваме един от..

публикувано на 22.06.18 в 09:15

Празник на българския фолклор сред красотата на старопланинската природа

Град Априлци – кв. „Острец“, всяко лято е домакин на „Балканския събор на българската песен“. Фестивалът е създаден с идеята на събере самодейни състави и солисти от двете страни на Балкана, а и гости от близо и далеч, привлечени от песните, но и..

публикувано на 21.06.18 в 11:24

Два концерта в София от афиша на „Фолклорна танцова панорама-2018“

Програмата тази година включва общо 16 концерта, в които участват 60 ансамбъла, а домакини са 15 български града. За първи път панорамата излиза извън рамките на София и ще продължи до края на 2018 г. Шестото издание започна преди дни в Пловдив с..

публикувано на 15.06.18 в 08:05