Копривата в нашите традиционни практики и вярвания

Снимка: архив

„Да се хванем за зелено” – в този любим български израз „зеленото” са толкова полезните коприва, лапад, лобода, които се появяват на трапезата ни през пролетта. Народът ни казва: „Закука ли кукувицата, покаже ли се копривата – идва пролетта.” Копривата присъства в още много поговорки и поверия, както и в някои магически практики. Лечебните ѝ качества я нареждат сред най-разпространените народни средства при различни здравословни проблеми.




Според традицията, коприва се яде за първи път на Гергьовден. Растението присъства и в почти всички ритуални практики, свързани с празника. Символ на здравето, тя се вплита в зелените гергьовски венци и китки. В нощта преди Гергьовден жените доят овцата, която първа е родила агнета от началото на годината. Съда за млякото е окичен с пролетни цветя, завързани с червен конец, а сред тях се слага и коприва. С венец от здравец, къпина, коприва и глог, заплетени с червен конец пък се украсява главата на овцата. Такъв венец се закачва и на вратата на кошарата. На празника стопанките кичат чешми и кладенци със зеленина, а в котлите (или ведрата), с които носят вода слагат стрък коприва – за здраве. В някои краища на страната било прието най-възрастната жена в семейството да „нажари” (или да „опари”) краката на  децата докато са още под завивките. Вярва се, че това ще им донесе здраве. 

Парливите листа на копривата, преплетени със здравец и глог, хората закичвали на входните си врати и като средство срещу различни зловредни влияния и беди. Счита се, че копривата прогонва лошите духове. Коприва се използва и при разваляне на магии и заклинания, както и против уроки. Ако някоя мома искала да отмъсти на любимия си за изневярата му, свивала китка от коприва и му я подарявала. Символът на това действие – както сърцето ѝ е изгоряло от мъка, така да изгори и неговото.

СнимкаНякога от коприва получавали здрави влакна, от които изработвали тъкани. Приготвяли и зелена боя, използвали я за оцветяване на великденските яйца, както и на текстил. Някога във всеки дом изсушавали големи количества от растението – за храна и лечение през зимата. С коприва се приготвят много традиционни постни ястия. Тя е чудесно допълнение и към месните блюда.

В  народната ни медицина се прилагат отвари от всички части на растението. Листата и стеблата се берат от първото появяване през пролетта, а корените се вадят през есента, когато цъфтежът е приключил. Налагане с коприва е особено ефикасно при парализирани крайници, ревматизъм и пр. Счита се, че зеленият цвят на храната помага при депресивни състояния. А отварата от коприва подобрява работата на сърцето, има кръвоспиращо и общо укрепващо действие, помага при захарен диабет и наднормено тегло. Копривата е прекрасно средство и за всички, които страдат от пролетна умора.





Още от рубриката

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св...

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Предстои вторият национален конкурс „Пазители на българското“

Младият Костадин Михайлов сбъдва мечтите си не само като изкусен странджански певец. Преминал през детската школа „Нестинарче“ под ръководството на известната народна изпълнителка Златка Ставрева, той е завършил музикалната паралелка на СОУ „Добри..

публикувано на 02.11.18 в 08:00

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е..

публикувано на 12.10.18 в 11:18