Тракийското светилище край хисарското село Старо Железаре тъне в забрава. За този факт не престава да алармира гражданско сдружение, сформирано с цел да спаси от разруха ценната археологическа находка. По тяхна инициатива в София беше подредена изложба с фотоси, проследяващи съдбата на обекта – от неговото разкриване през 2004 г. – до днес. Защо изложбата беше озаглавена „Прокуденият дух на траките“ ще разберем от адвокат Александра Делова, съучредител на фондацията „Да спасим кромлеха в с. Старо Железаре“.

Идеята се появи през 2014 г. Ние сме приятели, повечето от хората, участващи във фондацията. Интересуват ни въпросите за опазване на мегалитните паметници в България, както и въпроси, свързани с археологията. Случайно попаднахме на снимки от откриването на този интересен археологически обект. Неговият откривател, известният археолог д-р Георги Китов, определя подмогилното съоръжение като паметник, който е служел за астрономически наблюдения и изследвания. Кромлехът край Старо Железаре представлява каменен кръг от 22 камъка, наредени плътно в кръг един до друг. Обиколката на кръга е 21 метра, а диаметърът е 7 м. От южната страна са ниските камъни, започват от 90 см, а след тях растат на 1,20, 1,60, 1,80, 2,30, 2,80. На четири места в кръга има камъни с еднаква височина, с които са отбелязани посоките – изток, запад, север, юг. Любопитен факт е, че на Балканите няма друг подобен обект, а именно каменен кромлех, покрит с тракийска могила. Това е голямата загадка – защо този обект е скрит по този начин още от траките. Учените предполагат, че може да е изтекло времето, през което тези съоръжения са били използвани. Това пък говори, че то е изключително древно и началният момент от съществуването на кромлеха е 3-4 хилядолетия пр. Хр. В Украйна има подобен, дори по вид кромлех. Той по размер обаче е наполовината на този в Старо Железаре.

Откритието на археолозите обещава да се превърне в научна сензация преди 13 години, но на практика поставя началото на системно разрушаване на паметника. Въпреки огромното желание на гражданската организация да спаси от разруха находката и въпреки набраните средства чрез няколко дарителски кампании, обектът днес е пред пълно унищожение. Няма отговор на трите писма, изпратени до отговорните институции, които могат да позволят по-нататъчното проучване, реставрация и консервация на мегалитния паметник. Изложбата „Прокуденият дух на траките“ даде повод да започне обществена дискусия за съдбата на археологическото наследство, след като учените са започнали разкопките. Примерът от с. Старо Железаре е парадоксален случай, защото има доброволци, които искат с цялата си положителна енергия, труд на обикновени хора, да спасят един паметник, но това няма как да стане – казва археологът проф. Диана Гергова. Тя вижда в лицето на гражданските сдружения необходимия коректив за решаване на натрупаните проблеми в държавата.

Тук е парадоксът, защото ние не сме поискали пари от държавата, уредили сме сами юридически и правни въпроси, остава само да се довърши проучването и да бъде направен един хубав проект за неговото опазване – обяснява адв. Александра Делова и допълва:

В нашия случай са минали 13 години от откриването на могилата. Положени са и грижи за съхраняването, но временни. Разкопките в началото са били покрити с дъски и найлон, които бързо са отнесени от дъжда и вятъра. После паметникът е изоставен на стихиите и природните явления. Пръстта дълго време се е свличала върху намерените камъни. Мястото сега е непроходимо, заради изрсналите храсти и високи треви наоколо. В момента от кръга се вижда един – единствен камък, който е много голям гранит и заради размера си не се е поддал на заличаването.Това, което ние искаме от държавните институции, е да получим разрешение за продължаване на разкопките, както и за поставяне на защитно покритие. Теренът е частен имот, но ние дори намерихме собствениците и получихме документи с тяхното съгласие за изследователската работа върху тракийската могила от с. Старо Железаре.