След Великото си възкресение Иисус Христос се явявал многократно на учениците Си. На четиридесетия ден Той се явил за последен път. Апостолите, както обикновено били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос беседвал с тях и ги повел към Елеонската планина.

Когато се изкачили на планината, Спасителят вдигнал ръце да ги благослови и бавно Се отделил от земята. Подет от облак, Той се възнесъл към небето при Своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато се изгубил от погледите им във висините. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали „мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето”. Така небесните вестители потвърдили думите на Христа за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.
 
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога, което означава равночестност с Бог Отец. Сред апостолите била и св. Дева Мария, която се изпълнила с радост при Възнесението. Утешени от ангелите, апостолите се върнали в Йерусалим, с готовност да вестят Евангелското слово.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завършва делото на спасението. За всички повярвали в Него, Спасителят открива небето, за да могат всички да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. На този ден празнуват: Спас, Спаска, Спасиана, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито с хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят”. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим” или „посестрима” на болния. На Спасовден се вика дъждът, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Народът вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна.  Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима „самодивска” или „русалска” болест. Лек за нея е красивото цвете „росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки „сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.