Излезе докладът на Европейската комисия "Европейски семестър 2017". На следващия ден излезе и новият доклад с препоръки на МВФ. И в двата документа намират място икономическите и социалните проблеми на България.

Европейският семестър е доста по-критичен към България, извежда на преден план макроикономическите дисбаланси, проблемите със задлъжнялостта във финансовата сфера и социалното неравенство. Документът на практика не съдържа нищо непознато или невидяно от властите в София и е още едно доказателство, че продължава политиката на остри критики срещу направеното и ненаправеното в България и пренебрежителното отношение към постигнатите реални успехи. Т. е. засега се употребява повече тоягата, отколкото морковът. Експерти и наблюдатели в България обаче смятат, че тази политика, прилагана вече десет години по отношение на България, не дава очакваните резултати и подходът трябва да бъде променен, като по-смело се окуражават постиженията на страната.

Вторият доклад, който излезе ден след "Семестъра на ЕК", е анализ на МВФ, в който също се обръща внимание на социално-икономическото състояние на България. Във Вашингтон изглежда са по-близо до положителния подход, защото обоснованите критики и посочването на проблемите са добре гарнирани и с положителни оценки, като се прави изводът, че българската финансова система е стабилна и добре капитализирана, а заплахи за публичните финанси няма.

Вярно е, че междуфирмената задлъжнялост в България е заплашително голяма и крие опасността от задълбочаване на проблемите във финансовата сфера. Вярно е, че необслужваните кредити представляват цели 17 на сто от сумата на всички отпуснати на бизнеса банкови заеми. Но също така е вярно, че банките продължават да трупат гигантски печалби, че са капитализирани много повече от изискванията и че са в състояние да посрещнат евентуални предизвикателство. Това поне показаха стрес-тестовете, които преминаха кредитните институции в страната миналата година. Да не говорим за публичните финанси, които от края на миналата година трупат бюджетни излишъци и сега вече властите имат възможността да поотпуснат колана и да се покажат по-щедри към социалнослабите слоеве. И го правят. Засега щедростта е доста скромна, но доказва, че управляващите в страната не подминават социалните проблеми и вземат в съответствие с възможностите си мерки за намаляване на социалното разслоение на много бедни и малко богати.

Доста по-добре в София биха посрещнали критиките от международните институции, ако те заедно с това признаваха постигнатото. Защото кой предпочита тоягата пред моркова!? Да не говорим, че различните подходи водят и до различни оценки и в крайна сметка се поставя въпросът: На кого да вярваме?