Велика Стоева от гр. Чипровци се занимава от дете с изработката на килими. Всички жени в рода й са били тъкачки, а станът е неизменна част от домашните мебели. За мен това е професия вече 20 години. Много трудно се оцелява с този занаят, защото отнема време и усилия, но пък ми дава сила и спокойствие – казва тя. – От ръцете на тъкачите излизат истински произведения на изкуството, които се ценят от хората с естетично чувство – добавя тъкачката от Чипровци. Преди дни, в рамките на Капана фест, в Пловдив тя показа как се изработват едни от най-красивите килими в България в ателие на открито, посветено изцяло на чипровските килими. Събитието бе организирано от Фондация „Заедно за Пловдив“, която подготвя града за Европейска столица на културата през 2019 г. Целта е да провокира интереса на хората към ръчните изработки и да покаже, че те имат място в съвременния начин на живот. Проектирането на всеки килим е най-трудната част, а в рамките на един ден и най-сръчната килимарка не може да изтъче дори мотив от килима, който е планирала. Аз предполагах, че ще има интерес в Пловдив към килимите, но той надмина моите очаквания – отбелязва младата майсторка:

Мисля, че не е само любовта към традициите. За съвременните хора това е нещо далечно, то не се случва всеки ден и е много любопитно и интересно. По време на ателието в Пловдив ние разговаряхме на тема килими, за материалите за тяхната изработка, споделяхме си любопитни истории и за всички беше много полезна и приятна срещата. Имаше доста деца, а те са най-смелите ни поддръжници, които не се умориха в рамките на 5-6 часа да стоят и да работят. Това ме кара да се чувствам доволна от представянето ни в рамките на фестивала. Ние ходим на подобни занаятчийски изложения на открито, където винаги носим и стана със себе си. Така можем да покажем начина на изработка на килимите. Хората когато видят един килим оценяват багрите и шарките, материята и красотата му, но когато сами опитат да направят подобно изделие, разбират сложността и цената на чипровските килими. Има модели, които са от векове и ние ги пресъздаваме. Пазим ги като орнаменти, композиция и цветове. Те изцяло са базирани на автентичната техника и шарките, с които се отличава килимарството в Чипровци. Мисля, че всяко нещо търпи развитие, но е важно да се запази общия вид. С материята на килима не трябва да се експериментира. Всички изкуствени влакна само имитират свойствата на вълната, но не могат да я заместят. Тя е най-добрият материал за изработката им. Дори да добавим коприна, ние вече бягаме от традицията. В съвременния живот могат да се правят по-малки формати, като пана за стена, възглавнички, тапицират се столове, чанти и по този практичен начин доближаваме хората до родната традиция.

В самия град Чипровци са останали малко на брой майстори, повечето са се пръснали на различни места в страната. Велика Стоева е щастлива със своите ученици и последователи в килимарството. Гладки килими има на много места по света, но чипровският и местната ни школа се отличават по стилизацията на орнаментите. Нашата е по-различна от всички други килимарски школи по света, казва тя и продължава:

Има много различни теории за произхода на килима и за началото на този занаят в Чипровци. Документи, които доказват как са били изработвани килими в този град, съществуват от 1750г. Според местни легенди, килимарството възникнало много преди това. Някои изследователи твърдят, че занаятът дошъл от Изток. Все пак древна Персия е неговата родина и от там е тръгнало разпространението му по света. С идването на прабългарите по нашите земи, е пренесена и традицията. Тук при взаимодействието с тракийската култура, са се появили специфичните орнаменти, характерни само за България. Има и такива символи, които се срещат навсякъде по света. Интересното е, че орнаменти, които са най-близки до чипровските, се срещат в Северна Америка. Едно от твърденията е, че при Великото преселение на народите прабългарите и индианците тръгват от едно и също място и в различни посоки пренасят една и съща култура. Това е причината да има такова сходство в багрите и орнаментите.

Аз харесвам всички шарки на чипровския килим, но най-въздействащи са най-старите запазени образци, които са съставени изцяло от триъгълници в различни композиции. Триъгълникът е символ на мъжкото и женското начало, съединени заедно, напомнят за връзката в семейството. Понякога сред символите има и пясъчен часовник, който наподобява кръговрата в живота и природата. На базата на триъгълника са се развили всички останали орнаменти. С повече триъгълници се изобразява канатицата – тя представлява пеперуда, символ на вечния живот. След това триъгълникът се доразвива в кръг, който олицетворява слънцето – символ на живота като цяло. Птиците, които ги има и при индианците също са много характерни. Те са символ на радост и живот. Но има и още нещо – древните хора са вярвали, че птиците пренасят душите на мъртвите от единия към другия свят. Те и днес се поставят върху килимите, за да ни напомнят, че сме дошли за малко на тази земя и не трябва да се самозабравяме.

Снимки: личен архив