„Тръгнал ми Еньо с кола за билки“ – народни песни за Еньовден

Снимка: БГНЕС

Според народните предания, произходът на лековитите билки е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола. Легенда разказва, че когато Господ направил човека от кал, оставил го на слънце, за да изсъхне и решил да си почине. Тъй като бил доста изморен, задрямал. Дошъл дяволът и намушкал многократно божието творение с пръста си (а в някои варианти на легендата – с шило). За да поправи щетата, Господ събрал треви и сложил от тях във всяка дупка. След това благословил тревите да се превърнат в лековити билки. Пропуснал само един отвор и оттам болестите започнали да се промъкват и да вредят на хората. Отново според народната вяра, целебната сила на билките е най-голяма на Еньовден, 24 юни. Тогава е празникът на свети Иван Бильобер, наричан още Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден. На същата дата православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. И до днес съществува традицията на Еньовден билките да се берат още в ранно утро, преди изгрев слънце. Това ритуално действие някога било съпътствано със специални песни. Главният герой в тях най-често е Еньо или Яньо, тръгнал „с кола за билки“. В песента, изпълнявана от женска фолклорна група от с. Голямо Крушево, Ямболско, освен за всякакви билки, Еньо тръгнал за еньовче – горско цвете с дребни жълти цветове, което цъфти около Еньовден.




В полунощ срещу Еньовден небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя, придавайки им лековита сила. Според друго поверие, земята се отваря и демоничните духове, които пазят заровеното имане започват да проблясват. Тази нощ е особено подходяща  за всякакви магии и заклинания. Знаели го и девойките, които не били обучени да се занимават с магии, но пък мечтаели да спечелят сърцето на своя избраник. Като момичето, за което пеят Донка Панева и Митка Петкова от с. Маломир, Ямболско, тръгнало да бере билки на Еньовден. 




Мелодиите на ритуалните песни често са сходни, с малък тонов обем, което доказва старинния им произход. А съдържанието е насочено към момичетата и невестите, участници в обичая, както и към домакините на къщите, които момите обикаляли на празника. В някои райони на страната ни съществувал моминският обичай Еньова буля. Девойките обличали 3-4-годишно момиче в сватбени дрехи. През целия ден го носели на ръце, за да не опира в земята – т.е. да не нарушава чистотата си, както и връзката си с небесните сили, и така обикаляли полето, водните източници и цялото село. Обичаят е призван да осигури плодородие, а също – добра женитба на участничките в него.

Снимка
Завършва в къщата, в която предишната вечер е оставен котел с „мълчана вода“. В навечерието на празника в него потапяли китките на момичетата, на които имало пръстен или друг отличителен белег. В края на ритуалната обиколка се извършвало предженитбено гадаене. Еньовата буля изваждала някоя от китките, докато момите изпълнявали различни припевки – за овчари, занаятчии, учители, търговци и т.н. Така определяли какво занятие ще има бъдещият жених на всяка от тях.




На Еньовден завършва пътят на слънцето от зимата към лятото. Време е то да поеме обратно – от лятото към зимата. Преди това небесното светило се окъпва в реки и езера и сяда да си отпочине. Затова водата на Еньовден също има магически качества. На Еньовден и до днес много хора излизат на открито и се къпят в реки и езера, търкалят се по росните поляни, берат билки, а след това ги сушат и ги пазят за лек цяла година.




Още от рубриката

Вълчо Иванов: „Художниците с четка пресъздават фолклора ни, а ние, музикантите, го претворяваме в песните си“

Вълчо Иванов е певец, който докосва слушателя с топлия си кадифен тембър, а богатият тракийски орнамент извайва с филигранна техника. Той прави първите си певчески изяви по събори едва 15 годишен. Оттогава получава и признанието на публиката. За..

обновено на 13.09.17 в 13:45

Мария Терзийска и Надя Мурджева – две „златни момичета“ на детската фолклорна хореография

Много работа, тренировки и натрупване на опит във времето – такава е цената на успеха за едно от „златните момичета“ на българската художествена гимнастика. Успехът би бил немислим без силата на душите и любовта, която носят в сърцата си..

публикувано на 30.08.17 в 12:58

"Златен прах – 2017" – тайната на успеха е в постоянното обновяване и надграждане

Така поне твърдят организаторите на международния фолклорен фестивал „Златен прах“ в с. Челопеч, който се проведе в края на юли. Съчетал в афиша си богата празнична и конкурсна програма, форумът за четвърта поредна година успява да привлече..

публикувано на 12.08.17 в 09:00