За какво служи спинърът – или за източниците на напрежение в училище

Снимка: БГНЕС
В края на учебната година учениците полагат изпити по различни предмети. Знанията им се оценяват както от техните учители, така и от външни инспектори. Често натрупаният учебен материал се научава ускорено и в кратки срокове, а това изостря напрежението до конфликти в училище. Примерите за агресия сред децата не са един и два. Първоизточникът се търси в ролята на родителите, които нямат време да обърнат внимание на случващото се в училище. Сериозно засегнати от проблемите през учебната година са преподавателите. Средната възраст на учителското съсловие в България е около 50 години и заради липсата на подготвени млади учители често в училище работят пенсионирани кадри. Засега екипната работа между децата и техните ментори изглежда непостижима.

СнимкаУчителят трябва да бъде освободен от непосилния ангажимент да поема несвойствени за него и неограничени на брой дейности в училище – с тези думи Юрий Анджекарски – педагог и директор на училище в София, застава на страната на колегите си. Той си спомня за промените, които направил, за да осигури повече място и възможност за личностна изява на децата, записали се в ръководеното от него новаторско училище. То обаче минало през различни перипетии и просъществувало едва15 години след демократичните промени в страната ни.

Когато 26 ученици са натъпкани в малкото пространство на класната стая, а то е около 30 квадрата в масовото училище, групова динамика в тази стая създава предпоставки за агресия. Квадрат и половина е място, което се полага на един ученик според нормативните документи в училище. Ние мислим за животните във фермата, на които трябва да се осигури достатъчно пространство, за да са добре, а за децата в училище не мислим, че трябва да им осигурим повече място, отколкото има за един затворник зад решетките. Агресията се провокира и от самата архитектура на помещението, в което се намират хората. Това е доказано от експерименти с плъхове, поставени в един аквариум. За да стане училището по-привлекателно място и с по-малко напрежение, има някои средства, които могат бързо да бъдат въведени. Едната посока е да се работи чрез личния педагог. Например, ако позицията на класа е, че проблемният ученик трябва да бъде преместен в друг клас и в друго училище, с това преместваме механично проблема, без да го решаваме. Личният педагог може да отдели повече време на един ученик, за да открие и да работи за справяне с напрежението при конкретни обстоятелства.

Снимка


Що се отнася до появата на поредната играчка в ръцете на децата, това не трябва да ни впечатлява – казва Юрий Анджекарски. Поводът са т.нар. спинъри, с които се забавлява всяко дете. На някои места по света те вече са забранени, а в някои религиозни среди дори ги определят като „играчки от дявола“. Българските учители са толерантни към поредната забавна джаджа, която поне е безшумна и не смущава работата. И още от Юрий Анджекарски:

Със спинърите се забавляват както децата, така и много възрастни, които обичат да играят. Това е в природата на човека, обича да играе и така да си почива. Хубавото на играта е, че тя е спонтанна дейност и никой не може да повлияе на детето, когато иска да играе. В този смисъл това е реализация на нашата човешка свобода. В тази си дейност човек не е длъжен да се синхронизира с останалите, както примерно е в учебните часове. Всички ограничения в училище създават стрес, затова е необходима играта като спонтанна дейност в училище. Другото важно нещо е, че тези забавни джаджи не са във виртуалния свят, те са реални и дори развиват някаква моторика. Аз не виждам нищо лошо от игра, която помага на учениците да се почувстват по-добре в училище. Подобни играчки като кубчето на Рубик, блъскащите се топчета, йо-йото, тамагочито и много други винаги са имали своето място в училище.

Снимка: БГНЕС


Още от рубриката

Режисьорът Адела Пеева за тънката граница между патриотизъм и национализъм

Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния..

публикувано на 23.11.17 в 12:09

Каква Европа искат българските младежи?

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни проведе дебат с ученици и студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Срещата беше част от работно посещение на Председателския съвет на Европейския парламент в столицатапо повод..

публикувано на 23.11.17 в 12:03

Румен Стоичков представи своето журналистическо „възвишение“

„Много хора бехме – многота! Селото беше за чудо и приказ! На всеки божи празник се събирахме. Беше красота – хора, песни, викове!“ – това разказва пред микрофона на журналиста Румен Стоичков 90- годишната Елена Стойкова от крайграничното село..

публикувано на 23.11.17 в 11:39