Валутният борд в България: двадесет години по-късно, плюсове и минуси

Снимка: архив

България е една от най-екзотичните страни на обединена Европа във финансово отношение. От 20 години насам тук публичните финанси и макроикономическите показатели са подвластни на т.нар. валутен борд или паричен съвет, въведен на 1 юли 1997 г. със закон. Подобна система функционираше и в Естония, преди приемането на еврото. В Уикипедия пише за този съвет следното: орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Кратко и ясно, българската национална парична единица беше първоначално фиксирана към германската марка, сега е свързана с еврото. Активите, обезпечаващи парите в обращение, също са в евро и са на стойност над 23 млрд. евро.

Очевидно е, че щом толкова рядко се среща в Европа, паричният съвет е някакво временно решение и има за цел да предложи на страни в криза котва на стабилност. Точно от това имаха нужда разпадащата се българска икономика и публичните финанси в средата на 90-те години, когато фалираха десетки банки, инфлацията надхвърли 500% и страната беше изправена пред втори за по-малко от десет години фалит. От тогава обаче мина доста време, редица неща се промениха и днешната българска икономика е далеч по-зряла, развита и мощна. И за всичко това съществена роля има валутният борд. Да, той дава стабилност и предвидимост, но той също така, в ролята си на котва, пречи за по-смели и радикални реформи и за активни и насърчителни за бизнеса парични политики на централната банка. В иначе раздираната от противоречия политическа класа в страната, както и в средите на икономическите експерти, обаче откриваме почти пълно единодушие – бордът остава до приемането на еврото! Кога ще стане това? В отговора на този въпрос се натъкваме на редица противоречия и на политически и икономически фактори, които далеч надхвърлят границите на България.

Българските власти се очертават като най-големите привърженици на преминаването от борд към евро, въпреки че засега никой от Брюксел и от Централната европейска банка не ги е канил и няма голяма вероятност това да стане в скоро време. Официална София все пак си дава сметка, че нейното влизане в еврозоната не е в дневния ред на Европейския съюз и в духа на реализма е готова да се съгласи дори на компромисното решение да бъде поканена и допусната поне в Европейския обменен механизъм 2 (ERM2). Още повече, че една значителна част от българите не проявяват кой знае какъв ентусиазъм да получават заплатите си и да плащат покупките си с евро, подозирайки, че при приемането на еврото потребителските цени ще бъдат завишени. И наистина, 45% от българите смятат в момента, че еврото не ни е нужно. Дори да бъде допусната до този валутен механизъм, наричан от някои „чакалня за еврозоната”, никой не може да каже колко време ще прекара България в тази чакалня. Досегашният опит подсказва 7-8 години, но това беше по времето, когато се мислеше за разширяване и за задълбочаване на интеграцията в Евросъюза, докато днес се говори много повече за Брекзит, различни сценарии и различни скорости, за ядро и периферия. Така че е твърде вероятно София да остане в чакалнята неизвестно колко време. Всичко това означава, че съдбата на валутния борд в България не е застрашена в близко бъдеще. Тук обаче трябва да отбележим и все още плахите опити на експерти икономисти да обяснят, че валутната котва все повече спира и забавя ръста на БВП, който можеше да бъде постигнат при плаващ валутен курс и освободени гаранционни валутни резерви на националната банка. Тези гласове засега не могат да изтрият спомените у много българи за ужасната икономическа и финансова катастрофа, която страната и нейните граждани изживяха в средата на 90-те години на миналия век и която беше преодоляна благодарение именно на валутния борд. Те са доволни от спокойствието, увереността и предвидимостта, които предлага паричният съвет и не вярват прекалено много на твърденията, че без него нещата щели да бъдат още по-добре. А и от еврото няма особена спешна нужда, след като българският лев е напълно и безусловно конвертируем в евро по фиксиран обменен курс и европейската валута дори се използва при някои по-големи покупки в страната.

Още от рубриката

България е четвърта в ЕС по приходи от емигранти

За последните 15 години 1 милион българи са заминали и работят в чужбина, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, цитиран от в.“Стандарт“. През 2016 г. те са превели на близки в родината общо 869 милиона евро. Над 500 милиона от..

публикувано на 21.11.17 в 11:19

Бизнесът посочи предизвикателствата, с които се сблъсква в навечерието на европредседателството

В София се проведе Национален бизнес форум на тема „Предизвикателства и възможности пред бизнеса по време на българското председателство на ЕС“. Негов домакин бе Сдружение за подпомагане на малкия и среден бизнес- Обединени бизнес клубове, подкрепен..

публикувано на 17.11.17 в 10:46

БАН: Втората българска АЕЦ е възможна, но при някои условия

Ще има ли втора атомна електроцентрала в България? Това е въпрос, на който ясен и твърд отговор няма вече около 30 години. Вчера учените от авторитетната Българска академия на науките се опитаха да дадат своя отговор, който се очакваше както в..

публикувано на 17.11.17 в 09:58