Валутният борд в България: двадесет години по-късно, плюсове и минуси

Снимка: архив

България е една от най-екзотичните страни на обединена Европа във финансово отношение. От 20 години насам тук публичните финанси и макроикономическите показатели са подвластни на т.нар. валутен борд или паричен съвет, въведен на 1 юли 1997 г. със закон. Подобна система функционираше и в Естония, преди приемането на еврото. В Уикипедия пише за този съвет следното: орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Кратко и ясно, българската национална парична единица беше първоначално фиксирана към германската марка, сега е свързана с еврото. Активите, обезпечаващи парите в обращение, също са в евро и са на стойност над 23 млрд. евро.

Очевидно е, че щом толкова рядко се среща в Европа, паричният съвет е някакво временно решение и има за цел да предложи на страни в криза котва на стабилност. Точно от това имаха нужда разпадащата се българска икономика и публичните финанси в средата на 90-те години, когато фалираха десетки банки, инфлацията надхвърли 500% и страната беше изправена пред втори за по-малко от десет години фалит. От тогава обаче мина доста време, редица неща се промениха и днешната българска икономика е далеч по-зряла, развита и мощна. И за всичко това съществена роля има валутният борд. Да, той дава стабилност и предвидимост, но той също така, в ролята си на котва, пречи за по-смели и радикални реформи и за активни и насърчителни за бизнеса парични политики на централната банка. В иначе раздираната от противоречия политическа класа в страната, както и в средите на икономическите експерти, обаче откриваме почти пълно единодушие – бордът остава до приемането на еврото! Кога ще стане това? В отговора на този въпрос се натъкваме на редица противоречия и на политически и икономически фактори, които далеч надхвърлят границите на България.

Българските власти се очертават като най-големите привърженици на преминаването от борд към евро, въпреки че засега никой от Брюксел и от Централната европейска банка не ги е канил и няма голяма вероятност това да стане в скоро време. Официална София все пак си дава сметка, че нейното влизане в еврозоната не е в дневния ред на Европейския съюз и в духа на реализма е готова да се съгласи дори на компромисното решение да бъде поканена и допусната поне в Европейския обменен механизъм 2 (ERM2). Още повече, че една значителна част от българите не проявяват кой знае какъв ентусиазъм да получават заплатите си и да плащат покупките си с евро, подозирайки, че при приемането на еврото потребителските цени ще бъдат завишени. И наистина, 45% от българите смятат в момента, че еврото не ни е нужно. Дори да бъде допусната до този валутен механизъм, наричан от някои „чакалня за еврозоната”, никой не може да каже колко време ще прекара България в тази чакалня. Досегашният опит подсказва 7-8 години, но това беше по времето, когато се мислеше за разширяване и за задълбочаване на интеграцията в Евросъюза, докато днес се говори много повече за Брекзит, различни сценарии и различни скорости, за ядро и периферия. Така че е твърде вероятно София да остане в чакалнята неизвестно колко време. Всичко това означава, че съдбата на валутния борд в България не е застрашена в близко бъдеще. Тук обаче трябва да отбележим и все още плахите опити на експерти икономисти да обяснят, че валутната котва все повече спира и забавя ръста на БВП, който можеше да бъде постигнат при плаващ валутен курс и освободени гаранционни валутни резерви на националната банка. Тези гласове засега не могат да изтрият спомените у много българи за ужасната икономическа и финансова катастрофа, която страната и нейните граждани изживяха в средата на 90-те години на миналия век и която беше преодоляна благодарение именно на валутния борд. Те са доволни от спокойствието, увереността и предвидимостта, които предлага паричният съвет и не вярват прекалено много на твърденията, че без него нещата щели да бъдат още по-добре. А и от еврото няма особена спешна нужда, след като българският лев е напълно и безусловно конвертируем в евро по фиксиран обменен курс и европейската валута дори се използва при някои по-големи покупки в страната.

Още от рубриката

Правителството с умерен оптимизъм за бъдещето на икономиката

Оптимизъм, но в сравнително умерена доза, се съдържа в тригодишната бюджетна прогноза, приета тези дни от правителството заедно с основните макроикономически параметри за следващите три години до 2020. В същото време експертите на най-голямата..

публикувано на 24.04.18 в 11:05

Еврокомисар Канете: „Нужни са по-строги мерки за борба с въглеродните емисии

Българската столица София бе домакин на неформалното заседание на министрите на енергетиката от Европейския съюз. То бе част от календара на българското председателство на Съвета на ЕС и премина под наслов „Чиста енергия за всички европейци“. В..

публикувано на 20.04.18 в 11:04

Гръбнакът на европейската икономика ще са специалистите на бъдещето с по-добри дигитални умения

В момента безработицата в ЕС е на рекордно ниско ниво от десет години насам, но все още безработните младежи са много – това обяви европейският комисар по заетостта и социалните въпроси Мариане Тисен по време на неформалната среща на социалните..

публикувано на 19.04.18 в 11:11