И българската военна индустрия ще участва в превъоръжаването на армията

Снимка: capital.bg

България готви мащабни планове за превъоръжаване на стойност над 2 млрд евро до 2029 г. Това се дължи както на моралното и физическо остаряване на наличната предимно руска военна техника, така и на все по-настоятелните подканяния от страна на НАТО до страните членки да отделят за военни цели 2% от БВП. На всичкото отгоре София се чувства до известна степен заплашена както от тероризма, така и от бойните действия в Близкия Изток и нестабилната обстановка в Украйна след анексирането от Русия на Крим.

С какво разполага в момента България, какво и откъде възнамерява да купи за да модернизира армията си поне до приемливи средни западни и натовски стандарти?

Българската армия е професионална и на книга наброява около 30 000 военни. Като фронтова държава с общи граници със страни членки на НАТО, комунистическа България даваше предимство на своите въоръжени сили и получаваше от щедра Москва каквото си поиска като техника и екипировка, като това правеше от българските въоръжени сили една доста модерна и многочислена армия за своето време. След падането на Берлинската стена и краха на комунизма България смени рязко курса и стана член първо на НАТО и после и на Европейския съюз, като междувременно отмени задължителната военна служба и я замести с професионална армия. Всичко щеше да е нещо много положително, ако тази идилична картина не се разваляше от изключителното технологично изоставане на българските въоръжени сили, които остават с малки изключения екипирани с оръжия и системи от времето на комунизма. На всичкото отгоре броят на военнослужещите драстично намаля, като даже наскоро бе съобщено, че 6000 позиции в частите и щабовете стоят незаети и няма кандидати за тях при стартова заплата от 300 евро месечно.

След дълги умувания какво и как да модернизираме от системите на въоръжение, България изглежда в момента разбра, че повече време за отлагане няма. И правителството, и парламентът, и президентът почти единодушно одобриха намеренията на българските военни да реформират и преоборудват войската с нови изтребители, нови кораби и нови бронирани машини за пехотата. Парите даже са предвидени и сумата надхвърля 2 млрд. евро за периода до 2029 г.

Големият проблем и големите противоречия в средите на политическата класа идват от въпроса: какво точно и откъде да се купува. За одобрения от специална експертна комисия на Министерство на отбраната шведски изтребител Грипен (Gripen) избухнаха такива спорове и скандали, че бе направена специална парламентарна комисия, която да проучи фактите и обстоятелствата около евентуалното закупуване на този самолет. Не е изключено подобни сътресения да се появят и при сделките за други оръжия и системи, защото финансовите интереси са огромни.

И тук възниква въпросът дали всичко трябва да се купува на Запад или и някога супермощната българска военна индустрия може да бъде включена в превъоръжаването на армията. Както цялата дотогава държавна икономика, и военно-промишленият комплекс на страната преживя трудни години по време на прехода от комунизъм към демокрация, но от 5-6 години направо процъфтява главно заради конфликтите по света. Българските военни заводи работят предимно за износ, който възлиза на над половин милиард евро годишно. Произвеждат се главно муниции, леко стрелково оръжие (автомати Калашников), противотанкови управляеми снаряди, системи за наблюдение и насочване, военна оптика и средства за комуникация и т.н.

Експертите смятат, че българските военни заводи могат ако не изцяло, то поне като подизпълнители да участват в превъоръжаването на армията. За изтребителите това е малко вероятно, защото България няма нито опит, нито кадри в самолетостроенето. Но пък след като това по настояване на София ще бъде офсетна сделка, т.е. „купуваме, ако инвестирате при нас”, е напълно възможно и българските военни предприятия да получат поръчки от шведската фирма SAAB. Като подизпълнители могат да работят по превъоръжаването и корабостроителните заводи във Варна на брега на Черно море. Специалисти предполагат, че поне 20-30% от работите по строителството на двата военни кораба могат да бъдат поверени на български фирми. Сходно е и положението с бронираните мешини за пехотата. Даже тук българското участие може да бъде и по-голямо, тъй като подобни машини са се правели и в България някога, а сегашното производство на стрелкова техника, системи за управление на снаряди и военната оптика са на съвременно ниво и без особени проблеми могат да се използват в бъдещите бойни машини, независимо коя западна фирма ще спечели поръчката.

Всичко това звучи доста оптимистично за българската военна индустрия и за нейното близко бъдеще. Още повече, че успоредно с подема на вътрешния пазар, няма особени признаци, че конфликтите в Близкия изток скоро ще затихнат. Неслучайно най-големите български военни заводи постоянно търсят и наемат нова работна сила.


Още от рубриката

България е четвърта в ЕС по приходи от емигранти

За последните 15 години 1 милион българи са заминали и работят в чужбина, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, цитиран от в.“Стандарт“. През 2016 г. те са превели на близки в родината общо 869 милиона евро. Над 500 милиона от..

публикувано на 21.11.17 в 11:19

Бизнесът посочи предизвикателствата, с които се сблъсква в навечерието на европредседателството

В София се проведе Национален бизнес форум на тема „Предизвикателства и възможности пред бизнеса по време на българското председателство на ЕС“. Негов домакин бе Сдружение за подпомагане на малкия и среден бизнес- Обединени бизнес клубове, подкрепен..

публикувано на 17.11.17 в 10:46

БАН: Втората българска АЕЦ е възможна, но при някои условия

Ще има ли втора атомна електроцентрала в България? Това е въпрос, на който ясен и твърд отговор няма вече около 30 години. Вчера учените от авторитетната Българска академия на науките се опитаха да дадат своя отговор, който се очакваше както в..

публикувано на 17.11.17 в 09:58