„Никой не е по-голям от хляба“ – в Тракия възпяват края на жътвата

Стоянка Пухлева, Георги Неделчев и Петка Жекова
Снимка: Гергана Манчева

Знаеш ли любе, знаеш ли какъв се празник задава в Стрелци село голямо, кога се жътва ожъне, кога се жито в хамбари прибере, голям се празник задава во нашето село хубаво – С рефрена на тази песен всяка година в най-плодородната област у нас – Тракия, отбелязват прибирането на пшеницата в хамбарите. Празникът е в края на юли и е посветен на хляба и плодородието. Народът ни казва, че никой не е по-голям от хляба и тази мъдрост се е превърнала в мото за всички – участници и гости на празника. Под сенките на парка в село Стрелци се събират стотици хора, за да засвидетелстват уважение към тежкия жътварски труд с добра дума и с песен.

Всички знаем колко дълъг път извървява хлябът, преди да стигне до трапезата ни, затова той е безценен, а всеки който уважава себе си, уважава и хляба, казват възрастните хора в селото. Наричат още хляба Божи дар, защото за добрата реколта много зависи дали ще са добри условията през годината. За българина в миналото хлябът не е бил само храна, но и символ на живот, благополучие, успех. За българина хлябът е бил свещен. С хляб и сол е посрещал скъпи гости, а и днес хлябът присъства в обредите, с които се посреща новия живот в семейство. Хлябът ни е символ на живота, благополучието, на успеха ни. Така е било преди хиляди години, така ще е в бъдеще, казват в село Стрелци и отново се готвят за Празника на хляба, който тази година е на 30 юли.

Покана за участие отново е получила певческата група „Средногорка“ при читалище „Отец Паисий“ в близкия град Брезово. Групата е изградена изцяло от самодейци ентусиасти, които имат много почетни награди и отличия от различни фестивали за народно творчество. Празникът на хляба не минава без тяхното изпълнение на жътварската песен „Ой, Вело, Вело“, в която пресъздават старинен български обичай по жътва. Обикновено жътварските песни се пеят от жени, защото жените са жънели,а мъжете до тях са връзвали класовете на снопове – казва  Стоянка Пухлева, която е част от певческата група на Брезово.

Участвала съм отдавна, още по време на първия състав. С идването на промените съставът се разпръсна и прекрати дейността си. От години част от старите хористи се опитваме да създадем нов състав. Тази година ще празнуваме 10 години от създаването на новия състав и се готвим да направим тържествен концерт. В репертоара ни има много тракийски и родопскипесни, пеем песни от Северна България, добруджански също. В нашата общинаимаме 16 по-малки селища, във всяко има празник на селото и винаги отиваме там, за да пеем на празници на града, на розата в цялата община се празнува. Имаме много местни забележителности,там се правят различни чествания и във всички тях ние участваме. Подобен род певчески групи имат бъдеще, защото има и млади хора, които искат да пеят като по-възрастните. Единствено средствата не ни достигат, за да можем да пътуваме на по-далечни места и да участваме на повече фолклорни фестивали в страната и чужбина.В Брезово имаме много хубав танцов младежки състав. В него играят деца от 6 до 12 години, които слушат нашите песни, но и разучават стъпките на народните хора. Те са около 50 и танцуват с голямо желание.

Ние в групата нямаме никакъв ръководител, всички сами с
и подготвяме песните, пеем по слух и без диригент и сами си избираме репертоара,според празника, за който отиваме – казва Петка Жекова, също певица от Брезово.

Носиите ни са ни дадени от читалището, много са стари. Прекрояваме ги и сами си ги поддържаме. Аз обичам да пея нашите песни, дори в двора и удома си ги пея. Имаме хубави празници и песни, но в нашия град няма работа за младите хора. От 15 хил, останахме 6, всяка година населението ни намалява.

Георги Неделчев е на 72 години, а 32 от тях е обикалял цялата страна като музикант във фолклорен оркестър. Сега с голяма радост се включва във всяка изява на брезовската група:

Моята жена много пъти ме пита дали музиката не ми е омръзнала. Аз отговарям, че където свършват думите, започва музиката. Това никога няма да ми омръзне и никога няма да спра да се занимавам с музика при каквито и условия да съм поставен. За нас няма студ и пек, ето и сега дърво и камък се пукат от голямата горещина тук, в Пловдивско, но ние пеем и свирим на хората.
Още от рубриката

Конкурсът „Екообщина“ – за ефективно и устойчиво управление на ресурсите в България

В последните години голяма част от българските общини отбелязват напредък в направленията – управление на водите, управление на отпадъците, мобилност и енергийна ефективност на сградите. За постигането на тези позитивни резултати помага..

публикувано на 20.09.17 в 08:05

Младите хора – ключът за промяната в образователната система

„Системата не позволява промяна на статуквото, тя няма нужда от върхове и от изключения, които с времето могат да станат правило“, казва в свой коментар за образованието бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. Поводите за подобна теза..

публикувано на 19.09.17 в 08:35

Огнян Минчев: Училището възпроизвежда методи от предходни исторически епохи

Училището е в криза, защото има дефицити, свързани с финансирането, с ценностната система и с изграждането на доверие. С тази моментна снимка на образованието ни, направена от политолога Огнян Минчев, започва поредната учебна година, в която стои..

публикувано на 18.09.17 в 12:27