Ромският проблем придобива все по-голяма острота в България

Снимка: БТА/БГНЕС

Вече повече от седмица общественото внимание в България е ангажирано с острото напрежение, възникнало в Асеновград след малтретиране на деца в гребна база от страна на група роми. На пръв поглед маловажен инцидент доведе до невиждани в района масови протести на българското население. Асеновградчани подготвиха подписка до парламента с искане за общинска полиция, ефективни присъди за биячите на деца и решаване на проблема с незаконните постройки в ромската махала и с безконтролно прииждащите в нея роми от други места. С протеста се солидаризираха активно и хора от цялата страна. Не закъсняха и политическите реакции.

Вицепремиерът Валери Симеонов, който е представител на националистическата коалиция „Обединени патриоти“, публично заяви, че в държавата няма никакъв напредък в интеграцията на ромите и проблемите с тях няма да бъдат преодолени, докато не се реши въпросът с капсулирането на циганския етнос в гета. Депутат от лявата опозиция предупреди драматично, че ромите в страната са капсул-детонатор с потенциал да взривят цяла България, така както албанците преди време взривиха Югославия. И според левицата циганските гета са анклави на престъпност, застрашаващи и националната сигурност на България. В партия „Атака“, която е част от коалицията „Обединени патриоти“, смятат, че става дума за сблъсък на културни модели, който е и твърде специфичен, тъй като за разлика от българите, турците и арменците, които са стационарно население, циганите са социални номади, а „номад е този, който не влага нищо в околния свят и само ползва неговите блага”. Според „Атака“ срещу ромите трябва да има санкции, а дори и репресии. Драматизмът на дебата в обществото и сред политиците може и да е прекомерен, но показва, че несъмнено ромският проблем в България придобива все по-голяма острота.

Случващото се днес в Асеновград не е изолиран, а хроничен казус, който от години се повтаря в различни места на страната с горе долу същите характеристики. България разполага с Национална стратегия за интеграция на ромите, но не и с ефективни политики за нейното осъществяване. Дори от управляващата партия ГЕРБ признават, че за интегриране на ромите с национални и международни средства се финансират множество проекти, но харченето на милиони създава цигански барони, но не и интегрирано в обществото ромско малцинство. Между управляващи и опозиция няма спор и по това, че решаването на проблема минава и през равенство на всички общности пред закона, без прошка за незаконно изградени къщи, кражби, продаване на гласове на избори. Но има спор дали всички партии искрено споделят това, защото според депутата от управляващата ГЕРБ Маноил Манев, на една част от политическите партии в България им трябва точно такава ромска общност, каквато имаме в момента – неинтегрирана, неграмотна, безработна, гладна, бедна и несъобразяваща се със законите на тази държава.

След разгорещени тричасови дебати, вчера парламентът прие доклад за изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите през 2016 г. Вицепремиерът Валери Симеонов заяви в заключение, че социални помощи оттук нататък трябва да се дават само срещу образование и заетост. По думите на вицепремиера, всички са убедени, че интеграцията на ромите е дългосрочна политика, а част нея са политиките за борба с бедността и за социалното включване. Че тези политики в България са неефективни, красноречиво показват данни на НСИ, разпространени само преди месец. Делът на бедните сред ромската етническа общност през 2016 г. е бил 77.1%, а сред представителите на българската етническа група – 15.7%. Сред бедните в българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), а в ромската – безработните (39.1%). При ромите 78.5% от бедните са с начално или никакво образование. Беден ром с висше образование няма.

Ромският проблем в България не само остава, но и изглежда се задълбочава.


Още от рубриката

Режисьорът Адела Пеева за тънката граница между патриотизъм и национализъм

Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния..

публикувано на 23.11.17 в 12:09

Каква Европа искат българските младежи?

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни проведе дебат с ученици и студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Срещата беше част от работно посещение на Председателския съвет на Европейския парламент в столицатапо повод..

публикувано на 23.11.17 в 12:03

Румен Стоичков представи своето журналистическо „възвишение“

„Много хора бехме – многота! Селото беше за чудо и приказ! На всеки божи празник се събирахме. Беше красота – хора, песни, викове!“ – това разказва пред микрофона на журналиста Румен Стоичков 90- годишната Елена Стойкова от крайграничното село..

публикувано на 23.11.17 в 11:39