Ромският проблем придобива все по-голяма острота в България

Снимка: БТА/БГНЕС

Вече повече от седмица общественото внимание в България е ангажирано с острото напрежение, възникнало в Асеновград след малтретиране на деца в гребна база от страна на група роми. На пръв поглед маловажен инцидент доведе до невиждани в района масови протести на българското население. Асеновградчани подготвиха подписка до парламента с искане за общинска полиция, ефективни присъди за биячите на деца и решаване на проблема с незаконните постройки в ромската махала и с безконтролно прииждащите в нея роми от други места. С протеста се солидаризираха активно и хора от цялата страна. Не закъсняха и политическите реакции.

Вицепремиерът Валери Симеонов, който е представител на националистическата коалиция „Обединени патриоти“, публично заяви, че в държавата няма никакъв напредък в интеграцията на ромите и проблемите с тях няма да бъдат преодолени, докато не се реши въпросът с капсулирането на циганския етнос в гета. Депутат от лявата опозиция предупреди драматично, че ромите в страната са капсул-детонатор с потенциал да взривят цяла България, така както албанците преди време взривиха Югославия. И според левицата циганските гета са анклави на престъпност, застрашаващи и националната сигурност на България. В партия „Атака“, която е част от коалицията „Обединени патриоти“, смятат, че става дума за сблъсък на културни модели, който е и твърде специфичен, тъй като за разлика от българите, турците и арменците, които са стационарно население, циганите са социални номади, а „номад е този, който не влага нищо в околния свят и само ползва неговите блага”. Според „Атака“ срещу ромите трябва да има санкции, а дори и репресии. Драматизмът на дебата в обществото и сред политиците може и да е прекомерен, но показва, че несъмнено ромският проблем в България придобива все по-голяма острота.

Случващото се днес в Асеновград не е изолиран, а хроничен казус, който от години се повтаря в различни места на страната с горе долу същите характеристики. България разполага с Национална стратегия за интеграция на ромите, но не и с ефективни политики за нейното осъществяване. Дори от управляващата партия ГЕРБ признават, че за интегриране на ромите с национални и международни средства се финансират множество проекти, но харченето на милиони създава цигански барони, но не и интегрирано в обществото ромско малцинство. Между управляващи и опозиция няма спор и по това, че решаването на проблема минава и през равенство на всички общности пред закона, без прошка за незаконно изградени къщи, кражби, продаване на гласове на избори. Но има спор дали всички партии искрено споделят това, защото според депутата от управляващата ГЕРБ Маноил Манев, на една част от политическите партии в България им трябва точно такава ромска общност, каквато имаме в момента – неинтегрирана, неграмотна, безработна, гладна, бедна и несъобразяваща се със законите на тази държава.

След разгорещени тричасови дебати, вчера парламентът прие доклад за изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите през 2016 г. Вицепремиерът Валери Симеонов заяви в заключение, че социални помощи оттук нататък трябва да се дават само срещу образование и заетост. По думите на вицепремиера, всички са убедени, че интеграцията на ромите е дългосрочна политика, а част нея са политиките за борба с бедността и за социалното включване. Че тези политики в България са неефективни, красноречиво показват данни на НСИ, разпространени само преди месец. Делът на бедните сред ромската етническа общност през 2016 г. е бил 77.1%, а сред представителите на българската етническа група – 15.7%. Сред бедните в българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), а в ромската – безработните (39.1%). При ромите 78.5% от бедните са с начално или никакво образование. Беден ром с висше образование няма.

Ромският проблем в България не само остава, но и изглежда се задълбочава.


Още от рубриката

100 години българско училище в Будапеща

На 25 февруари се навършват 100 години, откак отваря врати българското училище в Будапеща. На тази дата 18 българчета започват редовното си обучение в наетата класна стая. В историята на училището ни потапя Светла Кьосева, днешният директор на..

публикувано на 25.02.18 в 08:00

„Балканска пролет в Бяло и Червено“ подготвят българите в Милано

На 25 февруари Музеят на културите по света в Милано ще бъде домакин на „Балканска пролет в Бяло и Червено“. Започнал преди пет години като лаборатория за изработване на мартеници в Българското училище в италианския град, постепенно празникът,..

публикувано на 23.02.18 в 13:33

За по-човечно детско правосъдие пледира кампания на Националната мрежа за децата

Трудово-възпитателните училища от времето на социализма, създадени с презумцията да бъдат възпитателна институция за малолетни и непълнолетни, продължават да съществуват и днес, макар преименувани на възпитателни училища - интернати. По закон от..

публикувано на 23.02.18 в 10:49