„Който има пещера, ще се спаси“

Единственият действащ скален манастир в България е „Св. Димитър Бесарбовски“

Североизточна България е осеяна с множество скални манастири, датирани от епохата на Средновековието. Изсечени високо на непристъпни места във варовиковите скали, те са били място за усамотение и общение с Бога. Днес тези обители са обявени за паметници на културата и не са действащи. Единственият действащ скален манастир на територията на България е „Св. Димитър Бесарбовски“, намиращ се в поречието на река Русенски Лом, в близост до село Бесарбово. С какво се обяснява наличието на толкова много скални манастири в България обяснява директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов:

Една от основните причини да се строят храмове в пещери е религиозна. Популярен текст в Средновековието у нас е: „Който има пещера, ще се спаси“, т. е. имаме специална сотирологична концепция за спасение чрез наличието на собствена пещера, в случая църква, като се визира конкретно храм. Отделно са карстовите райони с възможността да се правят църкви в скалите. Но като цяло е вярата. Много често съпоставяме днешното битие със средновековното, а то не е същото. Тогава без религията не е било възможно никой да живее. И то не религията както я познаваме, а действително строгата вяра.

Снимка

За най-ранните исторически сведения за съществуването на Бесарбовския скален манастир проф.Ненов казва:

От анализите на изследователите виждаме човешко присъствие в тези пещери от първите десетилетия на българското християнство. Това е IX в. Виждаме в някои от скалните ниши рисунки на елени, слънца, малки надписи, кръстове. Това са познатите на изследователите рисунки – графити, някои от които се свързват с предхристиянски, други с християнски произход. Още от първите десетилетия на приемане на християнството – IX-X в., със сигурност и там, където е Бесарбовският манастир, е имало скални църкви, по-късно вероятно и манастир.

Снимка

Кои изследователи са проучвали манастира и в кои години?

Един от най-известните е Карел Шкорпил, този титаничен чех-българин, който поставя основите на българската археология. В по-ново време проф. Тодор Моллов от Великотърновския университет на базата на много писмени извори прави анализи на ситуацията и около битието на манастира, и, разбира се, около Свети Димитър.

Снимка

Проф.Ненов казва, че в църквата няма оригинални стенописи и обяснява, че: когато Карел Шкорпил, в края на XIX в., посещава манастира, вижда само голи пещери. През 1937 година монахът Хрисан, който идва от Плаковския манастир, възстановява обителта и се появяват следващите стенописи и икони.

Снимка

Проф. Ненов обяснява каква е ролята на Бесарбовската обител в миналото, когато манастирите са били средища на културата и просвещението:

Бесарбовският манастир има една особена позиция в българската история. Той е част от поредицата манастири по река Русенски Лом. Един от най-известните манастири в този район е Ивановски скални църкви. Тук говорим за патриаршески манастир със скрипториуми, т. е. с места за преписване и написване на книги, където живеят образовани хора. За това свидетелстват десетките надписи по стените на някогашните килии. В резултат от сватбата на Иван Александър – по-късно български цар, с влашката принцеса Теодора, като част от зестрата баща й подарява манастир със село. Манастирите във времето на Българското Средновековие са единствените истински феодали. Т. е. манастирът притежава собствени села, с хора, които работят за него и го издържат. Идването на тази влашка фамилия Бесараб носи името на селото и на манастира. Оттам насетне до към края на XVI век този манастир е жив.

Снимка

Скалният манастир „Св. Димитър Бесарбовски“ е обявен за археологически паметник на културата. Проф. Ненов обобщава: Днес видими археологически останки, така, както очаква посетителят, няма. Манастирът е ценен с вписаната си архитектура в скалите и това го прави изключително важен. Шкорпил описва как са намирани монети от Античността, оброчна плочка на Диана, говори се и за плочка на Бакхус. През годините манастирът е обновен и към него са построени нови помещения. В миналото дарителството е играло основно роля в изграждането на църкви и манастири. Проф. Ненов обяснява как стои днес този въпрос:

Снимка

Ситуацията е сходна. Навремето богатите хора, а както виждаме и в долината на Русенски Лом българските царе, са дарители. Новата църква е направена заедно с нови пространства и помещения в манастира, като дарения на множество русенски граждани и фамилии, и с подкрепата на държавата, както пише и в дарителския надпис.

Снимки: Светлана Димитрова

Още от рубриката
Църквата „Свети Стефан“ - средището на българщината в истанбулския квартал „Фенер“

Невидимата общност: българите християни в Истанбул

Преди десетилетия българската православна общност в Истанбул била доста многобройна, но голяма част от нея постепенно емигрира извън Турция – по-малко хора се установяват в България, повече отвъд Океана – в САЩ, Канада и Австралия. Днес православните..

публикувано на 14.11.17 в 10:52

Средновековната родопска крепост Цепина разкрива своите тайни

В една от най-големите котловини на Родопите – Чепинската, на труднодостъпен връх се издига средновековната крепост Цепина. Археологическите й проучвания започват през 1960, а няколко години по-късно – през 1966 г., е обявена за недвижима културна..

публикувано на 11.11.17 в 08:05

Литературни класики от Възраждането примамват читателя в Градската градина в София

Откриването на нови книжни средища винаги е празник за четящите хора. То е признак, че интересът към книгата се възражда и въпреки натовареното си всекидневие, българинът все още намира време и желание да прочете нещо ново и различно. Една..

публикувано на 10.11.17 в 10:26