„Който има пещера, ще се спаси“

Единственият действащ скален манастир в България е „Св. Димитър Бесарбовски“

Североизточна България е осеяна с множество скални манастири, датирани от епохата на Средновековието. Изсечени високо на непристъпни места във варовиковите скали, те са били място за усамотение и общение с Бога. Днес тези обители са обявени за паметници на културата и не са действащи. Единственият действащ скален манастир на територията на България е „Св. Димитър Бесарбовски“, намиращ се в поречието на река Русенски Лом, в близост до село Бесарбово. С какво се обяснява наличието на толкова много скални манастири в България обяснява директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов:

Една от основните причини да се строят храмове в пещери е религиозна. Популярен текст в Средновековието у нас е: „Който има пещера, ще се спаси“, т. е. имаме специална сотирологична концепция за спасение чрез наличието на собствена пещера, в случая църква, като се визира конкретно храм. Отделно са карстовите райони с възможността да се правят църкви в скалите. Но като цяло е вярата. Много често съпоставяме днешното битие със средновековното, а то не е същото. Тогава без религията не е било възможно никой да живее. И то не религията както я познаваме, а действително строгата вяра.

Снимка

За най-ранните исторически сведения за съществуването на Бесарбовския скален манастир проф.Ненов казва:

От анализите на изследователите виждаме човешко присъствие в тези пещери от първите десетилетия на българското християнство. Това е IX в. Виждаме в някои от скалните ниши рисунки на елени, слънца, малки надписи, кръстове. Това са познатите на изследователите рисунки – графити, някои от които се свързват с предхристиянски, други с християнски произход. Още от първите десетилетия на приемане на християнството – IX-X в., със сигурност и там, където е Бесарбовският манастир, е имало скални църкви, по-късно вероятно и манастир.

Снимка

Кои изследователи са проучвали манастира и в кои години?

Един от най-известните е Карел Шкорпил, този титаничен чех-българин, който поставя основите на българската археология. В по-ново време проф. Тодор Моллов от Великотърновския университет на базата на много писмени извори прави анализи на ситуацията и около битието на манастира, и, разбира се, около Свети Димитър.

Снимка

Проф.Ненов казва, че в църквата няма оригинални стенописи и обяснява, че: когато Карел Шкорпил, в края на XIX в., посещава манастира, вижда само голи пещери. През 1937 година монахът Хрисан, който идва от Плаковския манастир, възстановява обителта и се появяват следващите стенописи и икони.

Снимка

Проф. Ненов обяснява каква е ролята на Бесарбовската обител в миналото, когато манастирите са били средища на културата и просвещението:

Бесарбовският манастир има една особена позиция в българската история. Той е част от поредицата манастири по река Русенски Лом. Един от най-известните манастири в този район е Ивановски скални църкви. Тук говорим за патриаршески манастир със скрипториуми, т. е. с места за преписване и написване на книги, където живеят образовани хора. За това свидетелстват десетките надписи по стените на някогашните килии. В резултат от сватбата на Иван Александър – по-късно български цар, с влашката принцеса Теодора, като част от зестрата баща й подарява манастир със село. Манастирите във времето на Българското Средновековие са единствените истински феодали. Т. е. манастирът притежава собствени села, с хора, които работят за него и го издържат. Идването на тази влашка фамилия Бесараб носи името на селото и на манастира. Оттам насетне до към края на XVI век този манастир е жив.

Снимка

Скалният манастир „Св. Димитър Бесарбовски“ е обявен за археологически паметник на културата. Проф. Ненов обобщава: Днес видими археологически останки, така, както очаква посетителят, няма. Манастирът е ценен с вписаната си архитектура в скалите и това го прави изключително важен. Шкорпил описва как са намирани монети от Античността, оброчна плочка на Диана, говори се и за плочка на Бакхус. През годините манастирът е обновен и към него са построени нови помещения. В миналото дарителството е играло основно роля в изграждането на църкви и манастири. Проф. Ненов обяснява как стои днес този въпрос:

Снимка

Ситуацията е сходна. Навремето богатите хора, а както виждаме и в долината на Русенски Лом българските царе, са дарители. Новата църква е направена заедно с нови пространства и помещения в манастира, като дарения на множество русенски граждани и фамилии, и с подкрепата на държавата, както пише и в дарителския надпис.

Снимки: Светлана Димитрова

print Отпечатай
Още от рубриката
Митрополит Стефан, патриарх Кирил и пловдивският Паметник на благодарността към спасителите

Няма по-голям знак за гражданска позиция от спасяването на българските евреи

Само след няколко месеца Нобеловият комитет за мир ще раздаде поредните награди, ала за първи път на церемонията ще бъде спомената и България. Заради подвига, извършен от православната ни църква и огромния й принос за запазването на живота на..

публикувано на 21.07.17 в 09:00

180-ата годишнина от рождението на Васил Левски води рекорден брой младежи по неговите стъпки

На 18 юли отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски. Апостолът на българската свобода, както го наричат още приживе неговите съратници, изгражда мрежа от революционни комитети и успява да пробуди жаждата за свобода у българина след..

публикувано на 18.07.17 в 09:00

Почитта към Света Марина е част от живота и традициите в село Ботево

Недалеч от село Ботево, на 30 км южно от Добрич и на 35 км северно от Варна, в местността, където бликат лековитите води на Марининото изворче белеят стените на манастира "Св. Марина". Според запазени сведения местността принадлежла на турски..

публикувано на 17.07.17 в 12:35