Почитта към Света Марина е част от живота и традициите в село Ботево

СнимкаНедалеч от село Ботево, на 30 км южно от Добрич и на 35 км северно от Варна, в местността, където бликат лековитите води на Марининото изворче белеят стените на манастира "Св. Марина". Според запазени сведения местността принадлежла на турски бей, който решил на това райско кътче сред природата да построи своя сарай. Работата започнала, но при разчистване на мястото бил намерен каменен кръст с надпис "Св. Марина". Турчинът продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево, който от своя страна я подарил на бъдещия манастир. През 1882 г. църковното настоятелство решава да построи параклис и две къпални – мъжка и женска, с лековитата вода от извора. Направени са и две чешми, едната от които е със шестоъгълна форма и 12 чучура. Всичко е построено със средства, дарени от жителите на областта. За празника на Света Марина – 17 юли, в местността ставал един от най-големите събори в Добруджа. Празникът продължавал три дни, като започвал с църковен водосвет и продължавал с песни, хора и народно веселие.  До 1944 г. там организирали един от най-големите пазари в Добруджа. Идвали гости от Добрич, Варна, Шумен и цяла Североизточна България. Специално за търговците бил направен дървен навес, дълъг 150 м., където да могат да разполагат стоката си. След 9 септември 1944 г. съборът бил прекратен, а достъпът до Марининото кладенче забранен. Бистрата вода била обособена като вододайна зона и отведена към съседните села. Хората от най-близкото до параклиса „Света Марина“ село – Ботево, не забравили своя празник. По стара християнска традиция те продължили да се събират там, за да измолват плодородие, здраве и небесна закрила от светицата. След демократичните промени в страната ни традицията започва лека-полека да се възстановява.

Снимка

През 2016 г. за събора около Марининото кладенче дойдоха около 2000 човека. Това е знак, че има пробуждане на традициите и желание съвременните българи да съхраняват в автентичен вид наследството на народа ни
– казва Мирослава Петрова, председател на читалище „Бъдеще“ в с. Ботево. – Въпреки че селото се намира на границата между Варненска и Добричка област, нашето село не е така безводно, както е по принцип в Добруджа. Наоколо е имало зеленчукови градини, а и много търговци са идвали, за да продават своите плодове и зеленчуци в дните на панаира. Гостите пристигали още от предния ден, за да пренощуват и да участват в нощното бдение в навечерието на празника. Маринин ден – така ние в Ботево наричаме празника. При нас той се свързва и с жътвата и плодородието. Сутринта се прави водосвет, а след това гостите влизат в къпалнята, за да се измият със студената вода за здраве. В началото на XX в. за празника там са се поставяли люлки, колела и всякакви атракции за малки и големи. Идвали са циркови артисти, хора, които са ходели на кокили и въобще всякакви забавления, каквито са съществували тогава.

Снимка

В Ботево едва ли има жител, който да не знае и да не разказва историята за Марининото кладенче над селото.

За това, как започва да се почита празникът и защо е в чест на Света Марина точни сведения няма. Съществуват различни предания, които са били популярни през годините – казва Мирослава Петрова. – Едно от тях гласи, че възрастни хора от селото решават да пътуват до близкия град и обещават на 12 годишната си внучка Марина, че ще я вземат на следващия ден със себе си. На сутринта обаче решават да не я будят и тръгват без нея с кервана. След като Марина се събужда и вижда, че са я оставили, тръгва сама да ги търси и да ги настигне. Пътят минава през гориста местност и тя се загубва. Изморена, стига до един бистър и много студен кладенец, от който пие вода и там намира смъртта си. Бабата и дядото потърсили детето и го открили в бистрия извор. Там направили надгробен кръст и написали, че на това място почива 12 годишната Марина. Оттогава започнали да наричат извора Маринино кладенче. Хората започнали да се събират там на празника на Св. Марина и негласно я обявили за своя небесна покровителка.

Снимки: svetimesta.com

Още от рубриката

Денят на Българската независимост – вчера и днес

Дълго време в България наричали 22 септември „Царски празник“, защото на тази дата през 1908 г. тогавашният княз Фердинанд прочита историческия манифест към народа, с което страната ни официално отхвърля васалната си зависимост от Османската империя...

публикувано на 22.09.17 в 07:15
Язовир „Искър“

Инж. Иван Иванов построява язовир “Искър” от затворническата килия

Мине се не мине време, и Столичната община обявява конкурс за паметник на най-дълго управлявалия кмет на София Иван Иванов. Но се оказва, че да издигнеш място за вечна почит към патриот, сражавал се в не една война за Отечеството и завел в..

публикувано на 20.09.17 в 12:07

На Кръстовден в Кръстова гора

На 14 септември християнският свят отбелязва Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници. Според църковното предание, след като намерила Кръста Господен през 326 г., царица Елена запазила..

публикувано на 14.09.17 в 08:05