Доброволци от „Подарете книга” помагат на изоставените деца да се научат да четат

Снимка: Фондация „Подарете книга”

Опражненията” от училището могат да бъдат и забавни, щом заедно с теб истински приятел разплита формули, високопарни думи и бягащ смисъл, заложени в уроците, сякаш за да ти вгорчат живота. Именно с тази мисия са се заели доброволците от фондация “Подарете книга”.

Всеки делничен ден те застават пред компютрите, влизат в класните стаи или преговарят с бизнеспартньори. Но дойде ли уикенда, изминават пътя, който ще ги отведе при тяхното дете. Вече седма година доброволците от фондация „Подарете книга” помагат на деца, лишени от родителски грижи, не само да усвояват знания, но и да придобиват онази мъдрост, която ще им бъде нужна след като напуснат институциите.




СнимкаИдеята започна като инициатива във фейсбук, с цел да се събират книги, които да се носят на деца от домовете и там да се създават библиотеки – разказва Елена Маринова, координатор във фондацията. – Но скоро стана ясно, че децата в много голямата си част не умеят да четат и подарените книги не са им от полза. Така се роди идеята доброволците да им помагат в наваксването на пропуските в училище. В момента в желанието ни те да напредват и да усвояват адекватно учебния материал, финансираме занимални, в които педагози посещават децата два пъти седмично, учат с тях материала от училище и заедно пишат домашните. А за доброволците пък има разработени уроци, които обхващат всякаква сфера на нашето всекидневие. И когато отидем на посещение, говорим с децата по темите на тези уроци, с цел не толкова те да научат съдържащото се в учебния материал, колкото да провокираме тяхното любопитство и да им покажем, че информацията може да бъде поднесена по интересен начин.

Снимка
Елена Маринова казва, че много по-лесно е да подариш книга, отколкото да отделиш от времето си, за да се сприятелиш с дете и да го поведеш за ръка. Много хора идват по няколко пъти в домовете и после се отказват. Най-упоритите обаче, установяват трайни приятелства с децата и изпълняват ролята на ментори в техния живот. Самата тя вече четвърта година се грижи за момиче и споделя, че да видиш детето, с което някога си се запознал, как се развива, е изключително вълнуващо.

Снимка
Когато се запознах с моето дете в дома в Берковица, то беше на 14 г., а сега през август ще стане на 18 г.
– разказва Елена Маринова. – Завърши училище и предстои да дойде в София, в преходно жилище. От едно по-диво момиче сега тя вече е по-спокойна и има своите си тийнейджърски интереси и вълнения. За съжаление, по отношение на учението не се промени много, тъй като тя има нужда от ресурсен учител, който обаче не я посещава толкова често. Но за мен е важно, че тя успя да се опази от много вредни навици, които можеше да придобие през годините. А сега, идвайки в София, ще ползва помощта на повече специалисти, отколкото в малкия град. И наистина вярвам, че ще успее да навакса пропуските.

Доброволката и нейното дете ще продължат приятелството си и в големия град и срещите им, поне в началото, ще бъдат всеки ден, сигурна е Елена Маринова. И въпреки трудностите, които ги чакат, това е история с щастлив край. Борбата в домовете, обаче, тепърва предстои.

Снимка
За съжаление, има деца, които завършват 12-и клас без да могат да четат и въпреки това получават диплома
– подчертава Елена Маринова. – Получава се една пропаст между дома, училището и това кой помага на децата за ученето и в крайна сметка – те са жертвата в цялата тази ситуация. Често пък се случва тези, които могат да четат, да не са усвоили умението да разбират текста – така те четат механично и не осмислят информацията. А иначе достъп до книги имат – и чрез местните читалища, и чрез нашите библиотеки. Освен това има ли дете, което да каже, че иска да прочете дадена книга, тя се набавя възможно най-бързо. Никога не сме допуснали дете да иска книга и да не я получи.

Снимка
До всяко дете да има доброволец е мечта, с чието осъществяване фондацията ще изпълни своята мисия. Целта ни е чрез редовни посещения да помогнем на децата било с училището, било с усвояването на занаят – според техните възможности и желания, добавя Елена Маринова.

Снимки: Фондация „Подарете книга”

Още от рубриката

Асен Младенов за миналото и настоящето на Трънския край

Не се е влюбил в Трънско само онзи, който не е бил там. За миналото и настоящето на този „нешлифован диамант“ на България говорим с Асен Младенов, трънчанин девето поколение и родолюбец. 30 години той събира думи и изрази от регионалния говор и създава..

публикувано на 18.02.18 в 09:15

Завет към бъдещите поколения отвориха в Разград

Завет от преди повече от 40 години към бъдещитео поколения отвори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен. Бутилката с посланието е била поставена на 1 август 1975 г. в стената на тогавашната държавна шивашка фабрика „Васил Коларов”. „Заветът” е..

публикувано на 17.02.18 в 09:30

В чужбина българите най-често учат право, икономика и инженерни науки

Българските кандидат-студенти, които искат да учат в чужбина, най-често се насочват към обучението по право, икономика и към инженерните науки, твърдят организаторите на международното изложение "Световно образование", което ще се проведе в края..

публикувано на 16.02.18 в 11:09