Жега и в българската енергетика

БГНЕС

Въпреки че сме в пика на ваканционния сезон, в енергийните среди кипи усилен труд и всеки ден обществото научава по нещо ново относно проблемите, плановете и бъдещето на този стратегически отрасъл на българската икономика. И наистина, тези дни стана известно, че правителството няма никакво намерение да се отказва от атомната енергетика, даже напротив. То ще направи необходимото за удължаването на живота на двата атомни реактора по 1000 мегавата на единствената засега българска атомна електроцентрала в Козлодуй. Но не само това. В програмата за управление на страната до 2021 г. ясно се казва, че въпреки ветото на парламента, ще се направят практически стъпки към осъществяването на проекта за втора атомна електроцентрала в страната в Белене на река Дунав. Още повече, че голяма част от работата по този проект е вече свършена – площадката е готова и сертифицирана, първият руски реактор за централата е произведен и доставен. Остава да се намери стратегически инвеститор, който не само да плати за всичко това на правителството, защото то е построено и закупено с държавни пари, но и да довърши енергийната мощност срещу още поне 3-4 млрд. евро. Засега по-голям интерес са проявили от Китай, но черно на бяло няма нищо.

Необходимостта от строителството на нови български централи в момента не е достатъчно осезаема. Съществуващите мощности дори произвеждат повече от необходимото и им остава електроенергия за износ. Това е добре, но надали ще трае вечно. Споменахме вече проблема със старите реактори на АЕЦ „Козлодуй”, които скоро трябва да се „пенсионират” по старост. Това ще отнеме 2000 мегавата от националната електросистема, която общо разполага с мощности за около 10 000 мегавата. Удължаването на живота им, както иска правителството, не е гарантирано, а и не се знае колко пари ще струва и ще може ли държавата да си позволи този харч. Към тази потенциална заплаха се добавят и новите екологически изисквания на Европейската комисия към електроцентралите на въглища. Те имат четири години за да се нагодят към тези по-строги изисквания или ще плащат глоби. Еколозите може и да се радват на тази новина, но властите, а и доста обикновени българи смятат, че това само ще оскъпи електроенергията от тези централи. А те играят ключова роля на пазара – трите най-големи, сред които две супермодерни американски, произвеждат към 40 на сто от консумирания в страната ток. Директивата на Еврокомисията е ясна, но всички експерти в страната уверяват, че София ще иска дерогация, т. е. позволение да не спазва нейните изисквания известно време. От американската централа AES даже заявиха, че повод за тревога няма и че българският пазар на електроенергия ще остане стабилен и достъпен.

Но не само в електроенергетиката расте напрежението. Под реалната заплаха от затваряне или неприемливо оскъпяване на тока от въглищните централи, използващи нискокачествени местни лигнитни въглища, погледите на властите и експертите все по-настойчиво се насочват към друг източник на електроенергия – природния газ. Такъв в България не е открит в задоволителни количества. И поради тази причина България внася газ почти единствено от Русия. Геополитическите събития от последните няколко години доста влошиха отношенията с тази страна и някои твърдят, че вече да разчиташ на единствено на руски газ е опасно за националната сигурност. Затова България трескаво работи за свързването на нейната газопреносна мрежа с мрежите на съседните страни, които ще позволят в случай на смущения в българо-руските отношения алтернативни източници на доставки от газ. Става дума най-вече за Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Македония. И за станалия известен още преди да е направена първата копка газов хъб „Балкан”, на който се възлагат надеждите България да започне да играе по-съществена роля на европейските газови пазари. Проектът е далеч от практическа реализация, поне докато не стане ясно дали до него ще достига руски газ, тъй като друг просто няма. Най-напреднали са връзките с Румъния и с Гърция, с Турция връзката е на етап проектиране. Със Сърбия и Македония интерконекторите също са само и единствено на хартия под формата на политически декларации и договорености. Всичко това подсказва, че и когато преминат летните жеги, в българската енергетика ще остане горещо.

Още от рубриката

Реиндустриализацията в Европа дава шанс на България да се позиционира добре на пазара на стоки и услуги

Индустрията на бъдещето ще представлява съществено нова среда на свързаност между хора, предмети и машини, която ще създаде т.нар. „умни заводи“. Анализаторите определят това като „четвърта индустриална революция“, чийто смисъл е дигитализацията на..

публикувано на 25.07.17 в 13:32

Премиерът Борисов мечтае за български „Турски поток”

Премиерът Бойко Борисов отдавна – още от провала на газопровода от Русия до България „Южен поток” през 2014-а, мечтае страната ни да играе някаква по-съществена роля на европейския газов пазар. Нищо че български газ няма и че страната е накрая на Европа..

публикувано на 24.07.17 в 13:26

Ако ще правите бизнес в България, отидете във Варна, съветва Световната банка

България е една средно добра страна за правене на бизнес, сочи последното изследване на Световната банка „Правене на бизнес в Европейския съюз, 2017 г.: България, Унгария и Румъния" (Doing Business in the EU,2107: Bulgaria, Hungary, Romania).В..

публикувано на 17.07.17 в 10:57