Така поне твърдят организаторите на международния фолклорен фестивал „Златен прах“ в с. Челопеч, който се проведе в края на юли. Съчетал в афиша си богата празнична и конкурсна програма, форумът за четвърта поредна година успява да привлече вниманието на публиката. В последното си издание „Златен прах“ обедини усилия с международния фолклорен фестивал „Витоша“. Така повечето гостуващи групи се представиха и в столицата, и в малкото село Челопеч, което се намира в Софийска област, а населението му е около 2000 души. Сред страните, които имаха участници във фестивала, бяха Чили, Бразилия, Сингапур, Турция, Китай, Индонезия, Аржентина... Сред българските групи не бива да пропускаме домакините от Челопеч – детския танцов състав „Изворчета“ и танцов състав „Българче“, както и фолклорен ансамбъл „Средец“ от София. В четири поредни дни паркът „Корминеш“ (разположен на възвишение близо до Челопеч) от сутрин до късна вечер беше огласян от песни и инструментални мелодии от цял свят. Нека припомним, че конкурсната програма е предназначена само за български самодейни състави. Сред наградените тази година бяха няколко формации от Златица с ръководител Мария Лешкова. Една от най-известните певици в „Мистерията на българските гласове“ говори за фестивала не като артист, обиколил света с изкуството си. Мария се опитва да погледне през очите на самодейните певци – обикновени хора с различни професии, които посвещават свободното си време на българския фолклор.

Фестивалът е голяма придобивка за този прекрасен район, в който сме заобиколени не само от красива природа, но и от талантливи хора на различна възраст – споделя певицата. – Те имат необходимост да се изявяват, да общуват с музиката, да научат повече за културата на други народи. Преди 5-6 години започнах работа в читалище „Христо Смирненски“ в Златица. Първо с тригласния женски хор, който съществува повече от четири десетилетия. Подновихме репертоара, в състава влязоха нови гласове. За нас е голямо удоволствие да музицираме акапелно, да поддържаме традициите. Имаме и група от ученици, която създадохме, защото родителите искаха да включат и своите деца. Мъжката група основахме преди няколко месеца. Самодейците посещават репетициите в читалището, което е истинско средище на културата в малкото градче.

Прекрасните класически и фолклорни танци от Индия бяха представени още в първото издание на „Златен прах“. Тази година от страната на древни култури и религии пристигна група „Спандан“. Разказва ръководителката на състава:

Казвам се Фалгуни Хирен, ръководя група „Спандан“. Името означава heart beat – пулсът на сърцето. Ние сме от щата Гуджарат, град Ахмедабад. Групата е основана през 1989 г., а от 2001 г. пътуваме и участваме в международни фестивали в Европа и в други части на света. За първи път сме в България. Не знаехме нищо за страната, освен, че се намира в Източна Европа. Реших да не търся информация в интернет, а да дойда тук и да се оставя на това, което ще уловя с интуицията си. Мога да кажа, че обичаме България. Всичко тук ни харесва. Фестивалът в Челопеч е организиран прекрасно. Имахме участие и в София, където попаднахме в големия град – много хора, напрегнат живот. Честно казано, предпочитаме зеленината и планинските възвишения около Челопеч.

Хорхе Андрес Агире е ръководител на музикалната формация към танцовия състав Expresión Latinoаmericanа от Еквадор. Основана през 1981 г., групата е представяла страната си на много престижни международни форуми и е отличена с редица награди.

В България сме, за да представим музикалните и танцовите традиции на Еквадор. Аз съм музикант по професия, ръководя групата Ayllu Llakta към танцовия състав при Universidad de Cuenca. България е впечатляваща страна с впечатляваща култура. За нас е много интересно да сме тук. Радваме се на прекрасен прием от публиката.

Хаджи Момчило Мошо Весович, директор на ансабъл „Чаявец“ от гр. Баня Лука, Босна и Херцеговина, разказва:

За първи път сме на международните фестивали „Витоша“ в София и „Златен прах“ в Челопеч. Много приятно сме изненадани колко хубаво място е село Челопеч. По някои подробности мога да съдя, че също така е и богато място. Аз съм на 65 години и ми се струваше, че името на селището ми е познато. След като научих, че тук има мина за добиване на злато, си спомних, че преди време доста добре познавах и географията, и историята на района. Атмосферата тук е отлична, програмата е богата, представя далечни страни.

Амиран Паитчадзе, ръководител на ансамбъл „Мцвервали“ от Грузия, представя програмата на състава:

Изпълняваме грузински народни танци от различни кътчета на страната ни – Аджария, Игурия, планинските райони и т. н. Впечатлени сме, че инфраструктурата на село Челопеч е изградена така, че позволява да се провежда такъв голям международен форум. Бил съм къде ли не по света, но село, устроено по този начин, не съм виждал. Обикновено фестивалите се провеждат в големи градове. Трябва да се гордеете с това, че тук има и прекрасна сцена, и много отзивчива публика.

Маргарита Богданова, артистичен директор на „Златен прах“, обобщава:

Нина Калоянова, секретар на община Челопеч, представител на организационния комитет, допълва:

Всяка година ние надграждаме по отношение на организацията. Тази година утроихме броя на чуждестранните групи. Новото в конкурса за български народни песни и танци е въвеждането на оценъчни карти, които всеки представител на журито попълва самостоятелно и данните веднага се обработват електронно. Тази форма на оценяване до голяма степен обективира класирането, а участниците веднага научават какви оценки са получили от видеостената на сцената. Екипът ни е малък, но удовлетворение ни носят мненията, изказани от чуждестранните участници. Сравняват нашия фестивал с големи форуми, които познават, твърдят, че нивото ни е високо. Това ни вдъхновява да въвеждаме все нови и нови елементи, както и да усъвършенстваме утвърдените практики.

Снимки: Албена Безовска и „Златен прах“