Музеят на пчелата в София показва биоразнообразието и връща хората към природата

Думата „музей“ отдавна вече не се свързва със скучна сграда, пълна с още по-скучни експозиции на събирани и съхранявани през вековете, експонати, предавани от поколение на поколение, представящи историческото, културното, етнографското и природното развитие. Да, колекциите са си там, но съвременното им представяне е все по-актуално, интересно и разчупено. Светът на науката се отваря пред посетителя и запалва естествената искра на любопитството и жаждата му за знания.

Именно такъв е Музеят на пчелата в София, който не привлича с размери и изисканост. Дори, ако има конкурс за най-малък музей в света, може би, би го спечелил.

Снимка

Представлява малка къщичка, изградена от глина във формата на пчелна килийка. Материалът, от който е изработена сградата,  подчертава желанието на създателите да доближат хората до естествената им природна среда. Кафеникавият цвят на този минерал напомня цвета на восъка, от който е изградена цялата пита, в която се събират не само медът и прашецът, но се отглежда и пчелното семейство. На покрива са засадени различни пъстри цветя, от които пчелите събират прашец и нектар. Входът и изходът на пчелния кошер, разположен в помещението, е високо под тавана. По този начин посетителите и минувачите не пречат на влитанията и излитанията на пчелите. До къщичката, зад ниска ограда, боядисана в свежи цветове, има малка градинка, сред тревите на която растат ароматни билки.

Снимка

Глинената къщичка музей се издига на една от централните спирки на Софийското метро и е заобиколена с богата растителност, която също служи за събиране на храна от пчелите. Във вътрешността на помещението по стените са наредени снимки и материали с подробна информация за живота и нравите на пчелите. Любознателните посетители могат да наблюдават семейството, поставено в прозрачен кошер. В средата се виждат грижите, които се полагат за пилото, от което се излюпват пчелите-работнички. По него се съди за състоянието на целия кошер. Именно в него се развиват и болестите, от които понякога страдат пчелите. В най-долната пита се вижда медът, а в най-горната е събраният прашец. Обяснена е и ролята на търтея, която не е за подценяване, защото тя е не само да опложда царицата майка, а и да загрява пилото.

Снимка

От тавана на малкото помещение виси глинен кошер, познат от древен Египет. На една от стените четем думите на Алберт Айнщайн: "Ако изчезнат пчелите от Земята, на човек му остава да живее не повече от четири години. Колкото повече опрашвания, толкова повече растения, толкова повече животни и толкова повече хора".

За идеята жителите и гостите на столицата да се запознаят отблизо с живота и ползата от пчелите разказва Петър Вълчовски от сдружение „Биоград“, София:

Като неправителствена организация се занимаваме с неформално обучение на ученици и деца от предучилищна възраст в областта на градското биоземеделие. Вече създадохме няколко биоградинки в училища, детски градини и извън тях. Забелязахме, че в районите, в които работим с децата, има много пчели, от които те се страхуват, защото не ги познават. Това е важна тема, особено ако не искаме хората да се отдалечат от природата. За нас е необходимо те да се запознаят с биоразнообразието й. Като начало, решихме да направим една галерия с образователна насоченост, в която да представим всичко, свързано с пчелите, с продуктите, произведени от тях, с процеса на опрашване.  Постепенно се роди идеята за Музей на пчелата. Това е проект в развитие. Независимо, че помещението не е голямо, може да се изнесе лекция в рамките на 40-50 минути, благодарение на образователните табла и прозрачния кошер, в който се вижда всичко.

Дългогодишният пчелар инж. Людмил Савов е на мнение, че пчели е необходимо да има навсякъде, както в районите с богата медоносна растителност, така и в града, защото и растителността в парковете и градините трябва да се опрашва, но допълва, че да се гледат пчели в една тежка екологична обстановка е почти невъзможно, защото основните токсини и отрови се натрупват в прашеца и в росата, от която събират вода. Пчелите имат свойството да филтрират нектара и така го обезвреждат, но това води до няколко дневно съкращаване на живота им, който в летните месеци е около 35 дни, а в зимните – няколко месеца.

Главният редактор на в. „Пчела“ Младен Котларски смята, че като първа стъпка идеята за музея е жизнеспособна и перспективна, но допълва, че тя може да се разгърне в един по-голям и всеобхватен музей на пчелата, защото в момента липсват много артикули, характерни за пчеларството. Още повече, в този бранш България е водеща страна в региона.

Снимки: Музей на пчелата

Още от рубриката

Изучаването на майчиния език на българите в Украйна засега изглежда гарантирано

В края на миналата седмица председателят на парламента Димитър Главчев получи от местните власти и представители на българската диаспора в град Приморск уверения, че новият образователен закон в Украйна няма да промени правата на българското малцинство..

публикувано на 26.09.17 в 10:34

Лазар Радков разкрива тайната как да отслабваме с шоколад

Той превързва разбитите сърца и проправя сладка какаова пътечка към блаженството. А също ни изпълва с копнеж и като образ на любимия човек витае нейде все около нас. Шоколадът – “забраненият плод” в диетичното меню и изкушението, което в..

публикувано на 26.09.17 в 08:05

Какви рискове крие животът в дигиталната ера?

Столичната библиотека бе домакин на международна конференция на тема „Децата в дигиталната ера“. Организатор на събитието бе Университетът по библиотекознание и информационни технологии под патронажа на еврокомисаря за цифрова икономика и общество..

публикувано на 25.09.17 в 08:10