Много работа, тренировки и натрупване на опит във времето – такава е цената на успеха за едно от „златните момичета“ на българската художествена гимнастика. Успехът би бил немислим без силата на душите и любовта, която носят в сърцата си най-младите ни състезателки – добавя треньорът и дългогодишен състезател Илияна Раева. Философията за успеха на ансамбъла ни по художествена гимнастика, който винаги се завръща с награди от международни състезания, споделят и други „златни момичета“, които имат не по-малък принос за гордостта и славата на България. Това са хореографите и ръководителите на откроилите се детски и младежки групи за фолклорен танц. Те рядко застават под светлините на прожекторите, а за всеотдайната им работа се разбира от силните аплодисменти, с които публиката ги награждава за доброто им сценично представяне. Изявите на младите танцови състав най-често са в рамките на специализираните фестивали, каквито се организират на много места в страната ни.

Мария Терзийска е сред тези „златни момичета“ на фолклора ни. Ръководи детски танцов състав в родното си село Попинци, недалеч от Панагюрище. Срещам я на фестивал за фолклорни танци и надпяване в софийското с. Челопеч. Ентусиазмът в работата на Мария се предава и на децата и винаги си тръгват с отличие от фестивалните конкурсни, в които участват. Успехът на танцьорите не е заслуга само на ръководителя. В нашата работа всички са свързани – деца, родители, педагози – казва Мария Терзийска и продължава:

За да изградиш добър състав, първо трябва да има деца, които с желание да идват на репетиция. Трябва да започнеш заниманията с тях от много малки, защото се налага да ги учиш на всичко, дори да ги възпитаваш и да оформяш мирогледа им. Това е основата за успеха, която градиш. След това са ни нужни отговорни родители, които също да подкрепят работата на преподавателя. Те трябва да ти вярват, а това се постига, когато виждат, че с децата им се работи добре. Ние се опитваме да поддържаме местния фолклор в чист и автентичен вид. Задачата не е лесна, защото има доста сложни елементи във фолклора на Средногорието. Опитвам се да представя колкото може повече неща, които да напомнят, че сме от района на Панагюрище. Много държа на качеството на всяко изпълнение, но най-важно е какво получава зрителят, насладата за окото от хореографията и представянето на танцьорите.

Друго „златно момиче“ на фолклорната ни хореография е Надя Мурджева от Пловдив. Тя също постига удовлетворение в работата си чрез успеха на детските танцови колективи. С нея се срещам на фолклорното надпяване в с. Столетово, община Карлово.

Най важни са децата. Благодарение на тях, аз имах възможността да защитя моята докторска дисертация в областта на хореографията за деца – казва Надя Мурджева и продължава:

Да научиш едно съвсем малко дете да танцува и да обича българския фолклор и музика е много трудно. Ти посяваш зрънцето на тази любов и тя остава за цял живот. Много търпение и много усилия коства, но когато ансамбълът излезе на сцената и си видиш резултата от многото усилия, това е голямо удоволствие. Децата са индивидуалности и са много емоционални, затова всяко заслужава индивидуално внимание. Много е трудно да ги научиш да танцуват, да улавят правилно ритъма, правилната стойка, подходящото емоционално изражение на сцената. И когато успееш, идва удовлетворението от положения труд и свършената работа. Те са бъдещето на България, а за мен е чест и удоволствие да работя с тях.

Снимки: Гергана Манчева и личен архив