Лятна суша в миграционните потоци през България

Снимка: БГНЕС

Напоследък сме свидетели на усилена подготовка за промяна в миграционната политика на ЕС. Тази седмица в Париж президентът на Франция Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел и премиерите на Италия и Испания, Паоло Джентилони и Мариано Рахой, обсъждаха с африкански ръководители начини за пресичане на незаконната имиграция през Средиземно море към европейските брегове. Комисарят по миграция, вътрешни работи и гражданство Димитрис Аврамопулос потвърди, че Брюксел обмисля нови правила за проверките в Шенгенското пространство. Темата беше и част от разговори на френския президент Еманюел Макрон във Варна миналата седмица, когато той обсъди с българския държавен глава Румен Радев необходимостта от реформа на европейската политика за предоставяне на убежище и изказа подкрепа за участието на България в дискусиите за реформиране на Шенген, макар тя да не е част от това пространство.

Бидейки външна граница на ЕС, всъщност България е част от дебатите в тази насока от доста време насам с настойчиви искания за по-решителни мерки в овладяване на миграцията, ясно разграничаване на бежанци от икономически мигранти, концентриране на бежанците в зони за сигурност близо до конфликтите райони и ангажиране с проблема на властите в държавите, от където миграционните потоци тръгват. Заслужава да се отбележи, че такива тези София започна да отстоява в момент, когато бежанската криза беше в разгара си. За разлика от тогава, новият повей за промяна в европейската политика към миграцията  настъпва в момент, когато се наблюдава драстично намаляване на миграционния натиск към България, накарал някои местни наблюдатели да говорят за „лятна суша“ в миграционните потоци през страната.

И наистина, по данни на МВР към края на август центровете за настаняване на чужденци, търсещи закрила в България, продължават да са с незапълнен капацитет от месеци насам. Статистиката регистрира спад на миграционния поток, както на влизане, така и на излизане от страната. Само през последната седмица центровете за бежанци са били напуснати от 60 души, а задържаните са били 40 при опит да влязат в страната и 7 при опит да излязат.

Центровете към МВР са запълнени 50 процента и при капацитет за над 900 души, там са настанени малко над 400, при това предимно афганистанци и пакистанци, а не бежанци от Сирия. В лагерите, които са към Държавната агенция за бежанците, бежанците от Сирия преобладават, но са едва 1358 души при капацитет за повече от 5 хиляди. Потвърждава се изцяло, че за мигрантите България е по-скоро транзитна държава и много малко от влизащите искат да останат на нейна територия.

Възниква въпросът, при драстично намалял с 80 на сто миграционен поток от началото на годината, има ли България основания да участва в дебатите за нова миграционна политика на ЕС? Отговорът е определено положителен, не само предвид сериозните ангажиментите, които България има дори само в качеството на транзитна държава. Въпросът има не само технически и хуманитарни измерения, а засяга в много висока степен и националната сигурност. Разликите между броя на влизащите в центровете за настаняване на мигранти и броя на излизащите от тях подсказват, че част от миграционния поток остава извън контрол, което в днешните времена на повишена терористична заплаха е сериозен проблем. Това схващане се споделя от българските управляващи, и ако съдим по твърдението на президента Румен Радев по време на визитата на Еманюел Макрон, че сигурността на европейските граждани започва от сигурността на българските граници, София е решена да участва активно в реформирането на европейската миграционна политика.

Още от рубриката

ЕС отново се отваря за Западните Балкани, но с предпазлив оптимизъм

15 години след Солунската среща на ЕС с държавите от Западните Балкани, вчера в София с проведе друга в същия формат. Още от миналата година събитието се очакваше от едни с големи надежди, а от други със скептицизъм заради участието на Косово,..

публикувано на 18.05.18 в 11:48

Присъединяването на Западните Балкани към ЕС е стимул за страните да решат дългогодишни проблеми помежду си

Социално-икономическите неравенства в страните от Западните Балкани са проблем, който трябва да бъде решен, не само заради надеждите им за присъединяване към ЕС, но и заради самите граждани. Около това мнение се обединиха участниците в..

публикувано на 18.05.18 в 10:58

Западните Балкани на фокус в София – надежди преди срещата на върха

София днес е домакин на една дългоочаквана и будила на моменти противоречиви коментари среща на върха между ЕС и държавите от Западни Балкани. Форумът е най-голямото събитие в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Председателят на..

публикувано на 17.05.18 в 09:57