Лятна суша в миграционните потоци през България

БГНЕС

Напоследък сме свидетели на усилена подготовка за промяна в миграционната политика на ЕС. Тази седмица в Париж президентът на Франция Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел и премиерите на Италия и Испания, Паоло Джентилони и Мариано Рахой, обсъждаха с африкански ръководители начини за пресичане на незаконната имиграция през Средиземно море към европейските брегове. Комисарят по миграция, вътрешни работи и гражданство Димитрис Аврамопулос потвърди, че Брюксел обмисля нови правила за проверките в Шенгенското пространство. Темата беше и част от разговори на френския президент Еманюел Макрон във Варна миналата седмица, когато той обсъди с българския държавен глава Румен Радев необходимостта от реформа на европейската политика за предоставяне на убежище и изказа подкрепа за участието на България в дискусиите за реформиране на Шенген, макар тя да не е част от това пространство.

Бидейки външна граница на ЕС, всъщност България е част от дебатите в тази насока от доста време насам с настойчиви искания за по-решителни мерки в овладяване на миграцията, ясно разграничаване на бежанци от икономически мигранти, концентриране на бежанците в зони за сигурност близо до конфликтите райони и ангажиране с проблема на властите в държавите, от където миграционните потоци тръгват. Заслужава да се отбележи, че такива тези София започна да отстоява в момент, когато бежанската криза беше в разгара си. За разлика от тогава, новият повей за промяна в европейската политика към миграцията  настъпва в момент, когато се наблюдава драстично намаляване на миграционния натиск към България, накарал някои местни наблюдатели да говорят за „лятна суша“ в миграционните потоци през страната.

И наистина, по данни на МВР към края на август центровете за настаняване на чужденци, търсещи закрила в България, продължават да са с незапълнен капацитет от месеци насам. Статистиката регистрира спад на миграционния поток, както на влизане, така и на излизане от страната. Само през последната седмица центровете за бежанци са били напуснати от 60 души, а задържаните са били 40 при опит да влязат в страната и 7 при опит да излязат.

Центровете към МВР са запълнени 50 процента и при капацитет за над 900 души, там са настанени малко над 400, при това предимно афганистанци и пакистанци, а не бежанци от Сирия. В лагерите, които са към Държавната агенция за бежанците, бежанците от Сирия преобладават, но са едва 1358 души при капацитет за повече от 5 хиляди. Потвърждава се изцяло, че за мигрантите България е по-скоро транзитна държава и много малко от влизащите искат да останат на нейна територия.

Възниква въпросът, при драстично намалял с 80 на сто миграционен поток от началото на годината, има ли България основания да участва в дебатите за нова миграционна политика на ЕС? Отговорът е определено положителен, не само предвид сериозните ангажиментите, които България има дори само в качеството на транзитна държава. Въпросът има не само технически и хуманитарни измерения, а засяга в много висока степен и националната сигурност. Разликите между броя на влизащите в центровете за настаняване на мигранти и броя на излизащите от тях подсказват, че част от миграционния поток остава извън контрол, което в днешните времена на повишена терористична заплаха е сериозен проблем. Това схващане се споделя от българските управляващи, и ако съдим по твърдението на президента Румен Радев по време на визитата на Еманюел Макрон, че сигурността на европейските граждани започва от сигурността на българските граници, София е решена да участва активно в реформирането на европейската миграционна политика.

Още от рубриката

Новият мониторингов доклад на ЕК за България предизвика диаметрални разминавания между политическите сили

Последният, седемнадесети вече доклад на ЕК за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешния ред, вчера предизвика в страната реакции, които говорят за диаметрални разминавания между политическите сили. За ГЕРБ и нейния коалиционен..

публикувано на 16.11.17 в 12:11

„Десант” на българското правителство в Рим

Политическите наблюдатели в София маркираха през последните дни необичайна активност в българско-италианските отношения. На 9 и 10 ноември зам.-премиерът на правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева беше на работно..

публикувано на 15.11.17 в 10:43
Дискусията „Заедно в сигурността, ролята на България в общата европейска отбрана

Какви са българските политически нагласи към задаващия се нов пакт за отбрана в Европа

Очаква се на 13 ноември министрите на отбраната и външните работи от ЕС да обявят в Брюксел дали държавите им желаят да се присъединят към проекта за Постоянно структурирано сътрудничество (Permanent Structured Cooperation, или PESCO) в..

публикувано на 10.11.17 в 11:48