В ателието на Росица Занкова в Орешак всеки може да завърти грънчарското колело

Да заровиш шепи в пръстта, за да уловиш послания от праисторията и после да ги преведеш на съвременен език. И с длани да оставиш частица от собствената си душа.

Всеки ден Росица Занкова извайва от безформената глина съдове за вечността. В най-артистичното българско село Орешак тя упражнява занаят с традиции, който надгражда с модерни техники и креативни хрумвания.

Снимка

Усещането от съприкосновението с глината е неповторимо, защото тя е част от земята и е заредена с много положителна енергия – казва тя. – И когато човек хване топка глина и сътвори с ръцете си някакво изделие, се чувства много удовлетворен. Отстрани може и да изглежда лесно, но всъщност се учи доста време, докато успееш да изваеш желания предмет. Хората опитват с темперамента и емоцията си и тогава усещат, че глината не е толкова лека за изработка. Когато, обаче, им помогна да си направят собствена фигурка или съд, остават изключително изненадани и доволни. Изобщо глината е невероятна и пожелавам на всеки да има възможността да се докосне до нея.

Снимка

Разпространен по нашите земи от траките, грънчарският занаят все още вдъхновява, особено когато е преплетен с историята на рода.

Родът на дядо ми е правил играчки
едно време е имало само дървени и глинени – разказва потомствената майсторка. – Той дори наскоро ме научи как се изработва от едно калъпче пистолет, гълъбче, други животинки, свирки. Бабиният род пък е правил изделия на грънчарското колело. На нея, обаче, не й позволявали да сяда на него, защото се смятало, че не е женска работа. Но тъй като била най-малката, баща й я пускал да влиза в грънчарската работилница. Самата тя ми е показвала как е правила дръжките и отворите на стомните, по какъв начин със сламчица е пробивала дупка в съда, за да може да се пие вода. (Стомната има уникална форма, която задържа водата студена, освен това е заредена с полезни за организма минерали от глината.) Нейният баща също така я водил на пазарите, където не са се ползвали пари, а се разменяли глинени съдове срещу зърно, жито и друга храна.

Снимка

Съвсем в артистичния фамилен дух, внучката завършва училището по керамика в Троян, отваря своето ателие в къщата на родителите си в Меката на занаятите, както нарича тя родния си Орешак, и се превръща в един от най-търсените майстори грънчари. Работното й място е пълно с деца, които в началото не искат да се цапат, но на грънчарското колело забравят, че ръцете им са кални. Отбиват се родители, туристи, дори ВИП гости, като един бивш президент и един бивш външен министър.

Снимка

В ателието си обикновено показвам една от най-древните техники за изработването на глинени съдове – казва се фуршова или шнуровидна
– обяснява Росица Занкова. – Но аз я наричам въжеобразна, защото някога с тези въженца са се изграждали най-големите глинени съдове за съхранение на зърно. Тогава са ги заглаждали, за да имат функционална форма, а сега им придаваме съвременен вид чрез нагъване, декорация, отпечатване на различни неща по тях. Много чужденци посещават ателието ми, но идват и колеги от чужбина, за да се учат на традиционната троянска шарка, която може да се види върху съдовете в повечето механи. Тя се изработва с цветни глини, разлети с помощта на пръчици във формата на капчици, байрачета, очички, паяжинки, пеперуди.

Снимка

Един от предпочитаните стилове в декорирането на съдове от майсторката е т. нар. графитотехника – тя може да се види дори в мозайките и съдовете в Плиска и Преслав. Изпълнява се чрез отнемане на горния слой светла глина, за да остане тъмният, който е основният цвят на изделието. С тази техника Росица Занкова рисува и картини – задължително с традиционната троянска шарка вместо рамка, издигайки до изкуство един древен занаят като послание към бъдещето.

Снимка

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Павел Васев: Традицията на културните връзки е най-перспективната посока за развитие на двустранните отношения между Русия и България

Вече 30 години Българският културен институт (БКИ) в Москва изпълнява своята мисия за популяризиране на българските културни достижения в Русия. Институтът е създаден през 1988 година, когато на 19 януари правителствата на двете страни подписват..

публикувано на 19.01.18 в 14:36

Яворов е в душите на всички търсещи

Наскоро отбелязахме 140 годишнината от рождението на Пейо Яворов, един от най-обичаните български поети, който не спира да привлича търсещите души. Неговата драматична съдба често предизвиква любопитството на широката публика, а за любителите на..

публикувано на 19.01.18 в 12:08

България дава 300 000 евро за ремонт на Българския културен дом в Будапеща

Правителството отпусна 300 000 евро за обновяване и разширяване на Българския културен дом в Будапеща. Българският културен дом в унгарската столица, открит през 1957 г. и построен с дарения на семействата на българските градинари в Унгария, се е..

публикувано на 17.01.18 в 12:27