Съединението на България – урок, който показа на българите, че силата им е в единството

Снимка: архив

На 6 септември България отбелязва Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Предисторията на тази важна за нас дата започва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция. Според него освободената от 5-вековния османски гнет България става „автономно княжество с християнско правителство и народна милиция“. Границите й обграждат териториите на българската Екзархия, призната като църковно самостоятелна от Високата порта – с обширни земи, населени с етнически българи. Договорът е временен, а действието му е в сила едва 4 месеца – до юли 1878 г., когато е подписан Берлинският договор. Куриоз, но в Берлин, както и преди, в Сан Стефано, няма български представители. България разчита на добрата воля на Великите сили, всяка от които преследва свои интереси.

СнимкаБерлинският конгрес разделя Санстефанска България на части – Княжество България, Източна Румелия, която става автономна област под властта на султана, и Македония, Одринска Тракия и Родопите, върнати на Османската империя. Връзките между разделените български области обаче продължават. Особено активни са те между Княжество България и Източна Румелия. В Румелия се заражда силно народно движение за обединението на всички българи. Нужен е лидер, който да поведе народа след себе си. Такъв се появява в лицето на Захари Стоянов – човек, израснал от неграмотен овчар до публицист и писател, един от апостолите от Априлското въстание. Подобно на революционните комитети от преди Освобождението, се създава Български таен централен революционен комитет. Идеята е чрез въстание в Източна Румелия да бъде отхвърлена османската власт и областта да бъде присъединена към Княжество България.

Българският таен централен революционен комитет, 1885 година. От ляво на дясно: Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов.
Бунтът започва на 2 септември 1885 г. в Панагюрище с изстрели и викове „Долу Румелия, да живей Съединението“. Инициаторите са арестувани, но 2 хиляди души обсаждат околийското управление и властите са принудени да освободят задържаните. Бунтът се разраства. На 5 септември генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич свиква спешно заседание. На заседанието е взето решение, каквото и да става Цариград да не бъде информиран. Военните застават на страната на надигналия глава народ. От името на революционния комитет Захари Стоянов и друг член на комитета – Иван Андонов, заявяват на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, че е свален от власт. Прочетено възвание, обявяващо съединението на Южна и Северна България под скиптъра на българския княз Александър I. Създава се временно правителство начело с Георги Странски, което да управлява до идването на княза.

Новината за съединението намира княз Александър Батенберг в резиденцията му край Варна. Той веднага заминава за Търново и на 8 септември издава манифест, с който приема и узаконява съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.
Днес малко политици биха се решили против волята на всички Велики сили и дори без подкрепата на Русия да направят такова нещо, казва в запис от Златния фонд на БНР напусналият ни полк. Петко Йотов, бивш директор на Националния военноисторически музей:

СнимкаПодготовката на Съединението е била готова още през 1880 г. Но на този етап Русия успява да спре съединистите. Тя казва, че ще стане провал, ще загине България, и този процес спира. Но през 1885 г. вече и Господ не е в състояние да го спре. Българският дух ври и кипи. Русия е против Съединението, защото тя не е в състояние да го защити пред Великите сили. Но всъщност по отношение на тях Съединението е било подготвено. Батенберг умело води преговори с английския двор, с Австро-Унгария, донякъде с Германия. Т.е. Съединението не е започнало просто така. Ако някой е залагал чест, достойнство, Батенберг е залагал главата си. Той до голяма степен подготвя Съединението в международен аспект и се съгласява против волята на Великите сили да го оглави.

Така 7 години след Освобождението българите се чувстват готови да се противопоставят на Великите сили и да поемат съдбата си в свои ръце. За този период те са успели да поставят основите на своята икономика, демократични институции и силна армия. България никога не е била по-единна, както в този момент. Съединението е подготвено от революционни комитети в Източна Румелия, подкрепено е от българското правителство и княз Александър Батенберг, политическите партии, народа.

Паметникът на Съединението в Пловдив
Съединението е първият блестящ и може би неповторим по своята значимост урок на българщина, и за съжаление единственият акт на единение в мисли, чувства и дела, който по-късно се пропуква, разпада, т.е. пак показваме своите индивидуалности, казва в записа полк. Петко Йотов.


Още от рубриката

Лувърът посреща преславското златно съкровище през юни

Златното съкровище от старопрестолната ни столица ще бъде изложено в световноизвестният парижки музей „Лувър“ през юни. Експозицията е част от културната програма на българското председателство на Съвета на ЕС. Изложбата под наслов „Епохата на..

публикувано на 13.05.18 в 08:15

Свети Георги – Великомъченик и Победоносец

След Възкресение Христово един от най-тачените християнски празници е този на Св. Вмчк Георги Победоносец. Живял е в тежък за християнството период, края на III и началото на IV в., когато вярващите са били подложени на гонения и изтезания от..

публикувано на 06.05.18 в 08:00

Гробница на 1700 години откриха археолози по трасето на автомагистрала „Струма“

Над 1500 уникални предмета откриха археолози при разкопките по трасето,на което ще се строи нов участък от магистрала “Струма”. Работата на археолозите от БАН трябва да приключи през юли, за да започне изграждането на отсечката от Благоевград до..

публикувано на 05.05.18 в 09:00