Проектът за инфраструктурна свързаност между България и Гърция се разширява

Снимка: БТА

Проектите за развитие на капацитета на гранично-пропускателните пунктове, за подобряване на трансграничните пътни комуникации, за свързване на газопреносните системи двете страни и за създаване на нови транспортни коридори между тях, неизменно са част от дневния ред на управляващите в България и Гърция от много време насам. Тази тенденция получи ново потвърждение вчера в Кавала с подписването на междуправителствен меморандум за разбирателство за изграждането на коридора Русе – Варна – Бургас – Александруполис – Кавала – Солун.

Някои източници определиха събитието като стъпка към нов инфраструктурен проект между двете страни. Всъщност обаче става дума за разширяване на обхвата на съществуваща още от 2016г. двустранна договореност за мултимодален коридор между Черно море, Егейско море и река Дунав. С подписания в Кавала меморандум между транспортните министри на двете страни Ивайло Московски и Христос Спирдзис гръцката страна прие предложението на българската към този коридор да бъде включена и връзка с пристанището в гр. Русе. Така в коридора ще се постигне пълно съчетаване между пътен, железопътен, морски и речен транспорт, както и пряк път до държавите по поречието на р. Дунав в посока към Централна и Западна Европа.

Ж.п. връзката ще позволи достигане до по-големи търговски пазари, а това придава на проекта висока добавена стойност. Очакванията са той да привлече големи инвеститори от Близкия и Среден Изток, Китай, Русия и др. големи пазари. На първо време обаче, желанието на двете страни е проектът да предизвика интерес в ЕС и да бъде включен в т.нар. „План Юнкер“. В контекста на това очакване премиерите на България и Гърция, Бойко Борисов и Алексис Ципрас, които присъстваха на подписването на меморандума, се договориха през октомври да поискат среща с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Шансове за успешен старт на идеята дава и обстоятелството, че през януари започва ротационното Българско председателство на ЕС.

Стойността на проекта се оценява предварително на общо 5 млрд. евро, от които 1.070 млрд. евро са за трасето му през българска територия. Но намерението за разширяване на мултимодалния коридор между Черно море, Егейско море и река Дунав има и висока политическа стойност. Меморандумът бе подписан в Кавала на 6 септември, на която дата България празнува Съединението си с Източна Румелия през 1885 г. Това символично съвпадение подтикна българския премиер Борисов да коментира, че Съединението днес продължава и със съседни държави, чрез осъществяването на транспортни и газови проекти. А, както се изрази гръцкият премиер Ципрас, разширяването на транспортния коридор представлява и една голяма стъпка към превръщането на балканските страни в част от европейското пространство.


Още от рубриката

Мартин Минков: Въпреки споразумението за името на Македония регионът остава проблемен

Балканската новина от седмицата – постигнатата договореност между премиерите на Македония и Гърция за името на Македония, сякаш отново нажежи страстите на полуострова. Обявената крачка напред и името Република Северна Македония бяха приветствани от..

публикувано на 15.06.18 в 14:40

За оставката на социалния министър и въпросите, които тя повдига

В края на работния ден на 11 юни беше съобщено, че премиерът Бойко Борисов е приел оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Като причина Петков посочил невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с..

обновено на 12.06.18 в 13:57
Подписалите заключителната декларация от Варшава потвърдиха и привързаността на държавите им към доктрината на НАТО за Русия.

Завива ли наистина България на Изток?

В края на май социологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов коментира пред БНР, че „през последните няколко седмици и месеци България отчетливо завива на Изток“. Като признаци за това Симеонов цитира позицията на София относно казуса..

публикувано на 11.06.18 в 11:27