Вълчо Иванов: „Художниците с четка пресъздават фолклора ни, а ние, музикантите, го претворяваме в песните си“

| обновено на 13.09.17 в 13:45
Снимка: личен архив

Вълчо Иванов е певец, който докосва слушателя с топлия си кадифен тембър, а богатият тракийски орнамент извайва с филигранна техника. Той прави първите си певчески изяви по събори едва 15 годишен. Оттогава получава и признанието на публиката. За почитателите на Вълчо Иванов начинът му на пеене е „балсам за душата“, а за колегите му е „златният глас“, „чаровникът на Тракия“, „живата легенда на тракийската песен“.

Роден е в с. Тракия, разположено на 30 км. от гр. Стара Загора. Разказва, че още като дете, по седенките се заслушва в песните на жените, опитва да им подражава, събира с постоянство свой репертоар. Аз усещах, че ако продължавам така, песента ще ме отведе по друга пътека, по-различна от тази на моите съселяни – споделя Вълчо Иванов. И съдбата не закъснява с подкрепата. Случайна среща с народната певица и редактор в Радио Стара Загора – Петкана Захариева го насърчава в певческите занимания, а през 1963 г. по нейна препоръка прави записи в медията. По-късно звукозаписната му дейност продължава в Радио Пловдив и Българското национално радио, където е оставил повече от 150 песни – образци на тракийския изпълнителски стил. Ценен опит за професионалното израстване на Вълчо Иванов е певческият му стаж като солист на ансамбъла в Димитровград и на ансамбъл „Китна Тракия“ – Хасково. Истински празник за прочутия изпълнител е живата връзка с публиката по време на концерти и то с известните състави на Тракия: оркестъра на Иво Папазов, „Канарите“, „Родопи“, Конушенската група и много други. Вълчо Иванов е известен и с добронамерения си характер. Не отказва подкрепа и съвети към младите си колеги, с удоволствие ги дарява с песни от личния си репертоар. Негово е мотото: „Нека да се пеят песните ми“.

Тази година Николай Чапански – издател и водещ на фолклорни предавания по радио Пловдив, събра в книга спомени за живота и творчеството на Вълчо  Иванов, отзиви на колеги и почитатели за приноса му в традиционната ни музика. Публикувани са и част от любимите песни на изпълнителя – нотирани, като подкрепа за младите тракийски таланти.

СнимкаПо повод 70-годишнината от рождението и 50 творчески години на тракийския певец Вълчо Иванов събрахме най-хубавите песни в книжка – песнопойка – разказва Николай Чапански. – Идеята бе подхвърлена от почитател, който обича творчеството на майсторите, какъвто е Вълчо Иванов. Не ми се искаше то да остане незабелязано, позабравено в днешното динамично време. Вторачвайки се в по-модерното, съвременното звучене, има опасност да загърбим стойностните неща, създадени през годините. Силно съм впечатлен от творческия път на Вълчо, започнал от 15-годишната му възраст, когато прави и първите записи. Оставил е огромен радио фонд, прочува се из цяла Тракия с многобройните си концерти. Първата ми среща с него беше преди 20 години в моите предавания с народна музика. Аз държах да се запозная „очи в очи“ с всеки един от изпълнителите, да вникна в репертоара им. Така стана и с Вълчо Иванов. Няколко път съм гостувал в неговия дом. Той ми предостави много тетрадки, касети, вестници с отзиви за него, когато подготвях песнопойката. По време на снимки за филм за Вълчо в родното му село видях как го посрещнаха тържествено с  погачи и песни. Тогава ме попитаха няма ли да направя нещо за „нашия Вълчо“, както го наричат съселяните му. Извадих интересни моменти от интервю на Дора Сталева в Радио Пловдив, когато той е бил на 26 години. По онова време прави първите си записи в радиото с оркестъра на Асен Овчаров и Христо Урумов. Разказва също как е учил песните от леля си Стана, как е тръгнал към концертния подиум от родното село Тракия. Моите пожелания към Вълчо са: да не се разделя с песента, защото тя окриля не само слушателя, но и самия него. Той признанието си го има. Навремето наименованието народен певец не се е давало лесно. Народът трябва да го оцени  и тогава да го признае. Вълчо Иванов не е завършил музикално училище или академия, но е оставил толкова красиви песни, които младите пеят. Това може би е най-ценното нещо.


Още от рубриката

Мария Терзийска и Надя Мурджева – две „златни момичета“ на детската фолклорна хореография

Много работа, тренировки и натрупване на опит във времето – такава е цената на успеха за едно от „златните момичета“ на българската художествена гимнастика. Успехът би бил немислим без силата на душите и любовта, която носят в сърцата си..

публикувано на 30.08.17 в 12:58

"Златен прах – 2017" – тайната на успеха е в постоянното обновяване и надграждане

Така поне твърдят организаторите на международния фолклорен фестивал „Златен прах“ в с. Челопеч, който се проведе в края на юли. Съчетал в афиша си богата празнична и конкурсна програма, форумът за четвърта поредна година успява да привлече..

публикувано на 12.08.17 в 09:00

Колорит и настроение на Международния фолклорен фестивал „Витоша 2017“

През последните дни на месец юли София е особено пъстра. Причината е поредното културно събитие в столицата – Международният фолклорен фестивал „Витоша – 2017“, който се провежда от 21 до 25 този месец. Танцовите групи на тазгодишното..

публикувано на 25.07.17 в 12:47