Ивайло Гецов: „В България все още мъждука огънчето на техническата мисъл и се надявам ние да го разпалим“

Уред за електро-мускулна стимулация извежда страната ни сред челните редици на иновативните технологии

Ивайло Гецов
Снимка: личен архив

Нов метод за тренировки успешно измества дългото и уморително спортуване, упражненията във фитнес залата и извайва тялото само за 15-20 минути на ден. Освен това оказва благоприятен ефект и върху кръвообращението, лимфната циркулация и опорно-двигателния апарат. Звучи налудничаво, нали? Но за професионалните спортисти и физиотерапевтите тази технология отдавна е позната и се основава на дългогодишни изследвания и научни разработки. Става дума за електро-мускулната стимулация, която кара мускулите да се свиват и отпускат с по-висок интензитет, без да се претоварват. Чрез стимулиране на основните групи се активират до 90% от мускулните влакна, а това води до 36 000 мускулни съкращения за 20-минутна процедура.

Снимка
С гордост можем да отбележим, че България има немалък принос за развитието на дадената технология, въпреки пренебрежителното отношение на държавата към научно-техническите среди в страната ни. Нейни създатели са млади ентусиасти от БАН, които въпреки трудностите и унизителното заплащане  вярват, че все още имаме потенциал да се наредим отново сред челните редици. Aвтор на проекта е Ивайло Гецов, който се свързва с младите учени и успява да доведе до край замисленото:



Слава Богу, успяхме да хванем вълната и това, което в момента предлагаме и смятаме да наложим на пазара, е резултат от дългогодишна разработка в България и в бившия Съветски съюз. Те ни дават възможност да станем един от водещите производители в дадената сфера. На този етап има шест компании в света, чиито образци са достъпни на пазара и на практика ние ставаме седмите. За нас е много важно да поддържаме българския произход на продукта. Гордо можем да кажем, че той е създаден и се произвежда тук и за нас това е и най-голямата реклама. Вече има доста сериозен интерес и се надяваме скоро това да стане и в чужбина. След като получим необходимите сертификати от TÜV, сериозно ще присъстваме и зад граница и естествено най-смелите ни планове са през април да участваме в най-голямото изложение за подобни уреди в Кьолн. Там предполагам, че колегите ни от Испания и Германия и от Австралия ще бъдат много неприятно изненадани, тъй като ще бъдем единствените които предлагат пет различни варианта на дадената технология. Все още няма да разкривам тайни. Това, което мога да кажа е, че продуктите са разработени, остава да бъдат пуснати в серийно производство.

Снимка
Самата технология за ЕМС се ражда в резултат на научните изследвания на хиподинамията в ограничени пространства като космическите станции и подводниците. По думите на Ивайло това не е някаква чудодейна технология, която решава всички проблеми на този свят, а една възможност да спестим време, което можем да прекараме с близките си, да обогатим културата си. Самият Ивайло стига до нея най-напред като потребител, но след това решава да отвори свое студио за ЕМС и му хрумва да я подобри. Все пак е възпитаник на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна и за него няма невъзможни неща. Когато започва усилено да използва апаратурата на конкуренцията, не му харесва дизайна и започва да подобрява това, което има:

В един момент реших, че това е безсмислено и с мои познати от БАН, през декември м.г. се заехме да разработваме технологията. През март вече бяхме готови за продукция. И понеже цял живот съм се стремил да превръщам мечтите си в нещо осъществимо, реших, че е настъпил моментът да ги реализирам. Без помощта на колегите от БАН нямаше как да довърша докрай проекта си. Те имат познания в областта на програмирането и радиоелектрониката на много високо научно ниво. В нашия екип аз съм идейният генератор на това как трябва да изглежда продуктът, за да бъде продаден на пазара – те са техническите реализатори. Добре, че в България съществуват такива хора, а около проекта се обнадеждих, че все още мъждука огънчето на техническата мисъл и се надявам ние да го разпалим. Трябва да бъде ясно, че без развитието на научната сфера ние ще се превърнем в бананова република.

Снимки: Дарина Григорова и личен архив


Още от рубриката

Какви рискове крие животът в дигиталната ера?

Столичната библиотека бе домакин на международна конференция на тема „Децата в дигиталната ера“. Организатор на събитието бе Университетът по библиотекознание и информационни технологии под патронажа на еврокомисаря за цифрова икономика и общество..

публикувано на 25.09.17 в 08:10

Конкурсът „Екообщина“ – за ефективно и устойчиво управление на ресурсите в България

В последните години голяма част от българските общини отбелязват напредък в направленията – управление на водите, управление на отпадъците, мобилност и енергийна ефективност на сградите. За постигането на тези позитивни резултати помага..

публикувано на 20.09.17 в 08:05

Младите хора – ключът за промяната в образователната система

„Системата не позволява промяна на статуквото, тя няма нужда от върхове и от изключения, които с времето могат да станат правило“, казва в свой коментар за образованието бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. Поводите за подобна теза..

публикувано на 19.09.17 в 08:35